Разлика между версии на „Кирилица“

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
м (-и век -> век)
'''Кирилица''' в днешно време е наименованието на група сходни азбучни системи, използвани от различни езици в Източна Европа и Азия.
 
В историческиисторичен план, кирилицата, заедно с [[глаголица]]та, е едната от двете [[азбука|азбуки]], използвани при записването на [[старобългарски език|старобългарския]] книжовен език. Кирилицата е създадена в '''[[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]]''' към края на IX или началото на X век.<ref>{{cite book | first=Francis | last=Dvornik |title=The Slavs: Their Early History and Civilization | url=https://archive.org/details/slavstheirearlyh00dvor | quote = The Psalter and the Book of Prophets were adapted or „modernized“ with special regard to their use in Bulgarian churches, and it was in this school that glagolitic writing was replaced by the so-called Cyrillic writing, which was more akin to the Greek uncial, simplified matters considerably and is still used by the Orthodox Slavs. | year=1956 |place=Boston | publisher=American Academy of Arts and Sciences |page=[https://archive.org/details/slavstheirearlyh00dvor/page/n184 179]}}</ref><ref name=FCurta/><ref>[https://books.google.com/books?id=J-H9BTVHKRMC&pg=PR3-IA34&lpg=PR3-IA34&dq=The+Orthodox+Church+in+the+Byzantine+Empire+Cyrillic+preslav+eastern&source=bl&ots=5wJtmSzw6i&sig=bZyTZcISR7rKVzdTre9TsNxLvXM&hl=bg#v=onepage&q=%20preslav%20eastern&f=false The Orthodox Church in the Byzantine Empire, Oxford History of the Christian Church, J. M. Hussey, Andrew Louth, Oxford University Press, 2010, ISBN 0-19-161488-2, p. 100.]</ref> В наши дни, кирилицата е широко разпространена, както сред [[южни славяни|южните]] и [[източни славяни|източните]] славянски народи, така и сред някои неславянскине славянски народи в [[Население на Русия|Русия]]. Кирилицата е в основата на официалната писменост на [[Монголия]] и в някои републики от бившия [[Съветски съюз]], а до края на 70-те години на ХІХ век се е използвала и в [[Румъния]].
[[Файл:Cyrillic alphabet world distribution.svg|мини|550px|Разпространение на кирилицата в световен мащаб. В тъмнозелено са показани страни, където кирилската азбука е основна азбука; в зелено – където се използва паралелно с друга азбука, като основна; в бледозелено – местата, където кирилицата е допълнително използвана писменост]]
 
 
=== Наименование ===
В нито един български средновековен извор не е открито собствено название на базираната на гръцкото унциално писмо, старобългарска азбука. В „Кратко житие на Климент Охридски“ се среща следният откъс:
 
„Изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил.“{{hrf|Димитър Хоматиан|2013}}
 
=== Класическа кирилица (''IX-XI''в.) ===
Тази кирилица се състои от 2416-те букви на [[гръцка азбука|гръцкото]] [[унициално]] писмо и още 14 букви, които отбелязват звуковете (б, ж, ц, ч, ш, щ, ъ, ь, ѣ, ю, ѧ, ѩ, ѫ, ѭ). Както при [[глаголица|глаголическата азбука]], така и при кирилицата има буквени варианти и съчетания, част от които са заимствани от [[Византия|византийския]] устав.
 
[[Файл:Kirilica-cifri.jpg|мини|250px|числени стойности на буквите]]Списък на буквите:
Анонимен потребител

Навигация