Рене Магрит: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
SieBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: tr:René Magritte
SieBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: fa:رنه ماگریت
Ред 51: Ред 51:
[[eo:René Magritte]]
[[eo:René Magritte]]
[[es:René Magritte]]
[[es:René Magritte]]
[[fa:رنه ماگریت]]
[[fi:René Magritte]]
[[fi:René Magritte]]
[[fr:René Magritte]]
[[fr:René Magritte]]

Версия от 18:07, 31 юли 2007

Рене Магрит
René François Ghislain Magritte
белгийски художник

Роден
Починал
ПогребанЕвере, Белгия

ЕтносВалонци[1]
Учил вБрюкселска кралска академия за изящни изкуства
Активен периодот 1915 г. до 1967 г.
ПсевдонимEmair
Семейство
СъпругаЖоржет Берже (28 юни 1922)

Подпис
Уебсайт
Рене Магрит в Общомедия

Рене Франсоа Гислен Магрит (на френски: René François Ghislain Magritte), (1898-1967), белгийски художник, един от основните представители на сюрреализма.

Хронология

  • 1898 - Роден в Лесин, Белгия, на 21 ноември.
  • 1910 - Започва да посещава художествени курсове в Шатле, където се е преместил със семейството си.
  • 1912 - Майката на Магрит се самоубива в река Самбр.
  • 1913 - Запознава се с Жоржет Берже.
  • 1916 - Магрит се записва в Академията за изящни изкуства в Брюксел, където посещава лекции по рисуване, приложни изкуства и орнаметална композиция.
  • 1916-1920 - Най-добрият приятел на Магрит е Пиер Буржоа, на когото той прави няколко портрета. Те се интересуват от модернизъм и италиански футуризъм.
  • 1920 - Магрит излага първите си, вдъхновени от футуризма, картини, заедно с Пиер Флуке.
  • 1922 - Встъпва в брак с Жоржет Берже. Тя става негов модел и главно вдъхновение. Той също така става приятел с Виктор Сервранкс, който има много интересен геометрично-абстрактен стил. Този стил е едно ново направление за Магрит.
  • 1922-1923 - Създава своите първи действително качествени творби, които се характеризират с кубистично-футуристични реминисценции и с чувствителното преобладавене на женски форми.
  • 1925 - Магрит решава да рисува обекти само с всичките им детайли. Той се дистанцира от пластичните качества на “фотографското” изкуство в полза на по-студения, по-отдалечен стил, който рисува образи, лишени от естетичност. Ноктюрно е една от първите творби която отразява тази негова промяна. Творбата съдържа елменти от иконографията, която Магрит за първи път оценява и която той ще озползва през целия си живот: картина в картината, птица в полет и т.н.
  • 1926 - Завършва Последния жокей, който, както Магрит казва по-късно, е километричният камък по пътя му към сюрреализма. Творбата носи едно мистично чувство, една тревожност без видима причина. Това чувство на безпокойство което се проявява в тъмните тонове, мрачните форми и мистериозното разположение на предметите се появява за първи път в творбите му в средата на 1920-те.
  • 1927 - Магрит и Жоржет се преместват в Париж, за да бъдат по-близко до центъра на събитията. Той започва да участва в проявите на сюреалистите и се сприятелява с Андре Бретон, Пол Елюар, Макс Ернст.
  • 1925-1930 - Магрит започва да свързва думи и образи в картините си.
  • 1929 - Гостува на художниците сюрреалисти Жоан Миро и Салвадор Дали и на поета сюрреалист Пол Елюар. Завършва известната картина Предателството на образите. По това време Магрит е също първият който използва една друга техника - представяне на познат предмет и назоваване на този предмет по начин, различен от общоприетия.
  • 1930 - Европа е в рецесия. Резултатите от икономическата криза засягат силно художника. Неговият приятел Жоманс е принуден да затвори парижката си галерия, а колекционери и галерии непрекъснато фалират. Магрит няма вече постоянен доход и отношенията му с Бретон са се влошили в резултат на различната интерпретация на сюрреализма и това какъв път той трябва да поеме. Той се връща обезкуражен в Брюксел и се заема с комерсиално рисуване.
  • 1930-1939 - Една група приятели и спонсори го подкрепят и му помагат да води нормален живот и да излага картини по различни поводи. Магрит успява да преживее тези трудни години като в същото време печели добра репутация в чужбина и творбите му биват излагани в Лондон, Ню Йорк и Париж.
  • 1940 - Втората световна война започва и германската армия окупира Белгия. Магрит преживява криза, дължаща се не само на немската окупация, но и на неговото финансово положение и на неудовлетворението му от работата му. Той стига до заключението, че чувството на удоволствие и атмосферата на щастие трябва да доминират над тревожността, която е преобладавала в творбите му преди това. За да покаже “ярката страна на живота” Магрит решава да промени “иконографията си и започва да рисува по друг начин.
  • 1942 - Неговите така наречени leaf-birds (птици-листа) се появяват в две творби – Островът на съкровищата и Приятелите на страха.
  • 1943 - Той е впечатлен от една репродукция на Реноар, което води до решителен прелом в работата му. Изкушен от чувствеността на цветовете той се спира на по - ярка палитра. Като продължава да рисува предмети и фигури с педантичност, с която вече е станал известен, той добавя към тях един нюанс, очевидно вдъхновен от импресионизма, като използва цветове в по-топли и бодри тоналности. Магрит нарича този период “слънчев”.
  • 1947 - Александър Йолас, който става главния дилър на Магрит в САЩ излага успешно неговите творби в Ню Йорк. Той му предлага да забрави Реноар и да фокусира вниманието си върху образи, които привличат публиката като Островът на съкровищата. Чувствайки се длъжен да отговори на новите изсквания, Магртит създава нови комбинации, използвайки стари образи.
  • 1953 - Сред творбите на Магрит, които му носят международно признание, една се превръща в обект на изключителен интерес. В Голконда Магрит перфектно свързва различни мотиви от своя репертоар: малки хора в палта и бомбета се носят безтегловно в синьото небе пред фасади на къщи. Фигурата на мъж с бомбе се превръща в негова емблема и неизменно присъства в творбите му след 1950 година.
  • 1958 - Завършва Близкият приятел с фигура на човек с бомбе.
  • 1964 - Завършва Голямата война с фигура на човек с бомбе.
  • 1965 - Провежда се голяма ретроспекция на негови творби в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк – явно признание за неговото световно значение. Магрит говори за своите творби от най-късния си период 1958-1965 като за “намерените” си деца.
  • 1967 - На 15 август Рене Магрит умира в Брюксел на 68 годишна възраст.