Разорението на тракийските българи през 1913 година

Етнографска карта на Одринския вилает към 1912 г. на Любомир Милетич

„Разорението на тракийските българи през 1913 г.“ е книга, издадена от Любомир Милетич през 1918 г., която описва масовото изтребление и прогонване, на които са подложени българите в Източна Тракия и Източните Родопи. Авторът анкетира стотици бежанци от тези места, след което подробно излага насилията и жестокостите, на които са били подложени те от страна на османската армия и башибозук.

Разорението на тракийските българи през 1913 е геноцид и етническо прочистване на българското население в южната част на областта Тракия по време и скоро след Междусъюзническата война. Извършвано от Османската армия и турски башибозук, засегнатите области включват Източна Тракия и Източните Родопи (днес в Одрин, Лозенград и Текирдаг провинциите в Турция, Западна Тракия в Гърция, както и югоизточната част на Българска Тракия). Тези събития са описани от български академик Любомир Милетич през 1918 година, а също и от Фондация Карнеги за международен мир в доклада си от 1914 за балканските войни.[1]Етническото прочистване е било насочено против 300 000 българи.[4] Убитите тракийски българи се оценяват да са 50 000-60 000, което е 20 % от българското население в Тракия, останалите българи християни са прогонени.[2]

Когато военните действия между Сърбия, Гърция, Черна гора и Румъния срещу България са в пълен ход, Османската империя се възползва от ситуацията, за да възстанови някои от бившите си владения в Тракия, включително Одрин. В началото на юли 1913 г. османските сили пресичат българската граница от линията Мидия-Енос, уредена от Лондонския мирен договор през май 1913. Понеже българските войски са прехвърлени на фронта със Сърбия и Гърция, османската армия нахлува в посока север и запад без тежки битки. По този начин реокупираните територии са дадени обратно на Османската империя с Договора на Константинопол, подписана на 16 септември. Въпреки това масовото изтребление и етническото прочистване в областта продължава от турците, дори и след тази дата. Скоро след края на военните действия Милетич интервюира стотици бежанци от тези области, сам пътувал в местата, където тези трагични събития се случват и систематично и детайлно описва жестокостите. Цялата общност на тракийските българи е унищожена.

Снимки

В книгата Любомир Милетич е документирал и общо 65 снимки на градовете, бежанците, войводите в съответните райони.

• 
  № 2. Пострадали от с. Булгаркьой
• 
  № 4. Марин Вълков от с. Чаталъ (Мала Азия), бежанец
• 
  № 5. Малоазийски българи от с. Чаталъ (Мала Азия) (Лапсенска кааза)
• 
  № 31. Войвода Димитър Маджаров пред останките на двама другари, загинали в сражението при Фере
• 
  № 42. Разрушения град Фере
• 
  № 58. Останки на захвърлени пеленачета в Армаганската долина

Вижте също

• Тракийски въпрос
• Българи в Източна Тракия
• Балканска война
• Междусъюзническа война
• Македоно-одринско опълчение
• Съюз на тракийските дружества в България

Външни препратки

• Онлайн публикация на „Разорението на тракийските българи през 1913 година“, Българска академия на науките, София, Държавна печатница, 1918 г.; II фототипно издание, Културно-просветен клуб „Тракия“ – София, 1989 г., София.
• Черничево: Вратата на мълчанието – разказ за разорението на село Черничево през 1913 г.
• Само снимките от книгата
• БНТ – Памет Българска, разговор със Стоян Райчевски и Марин Делчев, 27 март 2010
• Кампанията за признаване геноцида над българите в Османската империя

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Destruction of the Thracian Bulgarians in 1913 в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​