Флуоресценция: Разлика между версии
{{lang-la}} => {{lang|la}} |
м Бот: Козметични промени |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
{{без източници}} |
||
[[ |
[[Файл:Tonic water uv.jpg|мини|250px|[[Тоник]] при облъчване с [[видима светлина]] (отляво) и с ултравиолетова светлина (отдясно). Оцветената в синьо флуоресценция се дължи на наличието на производни на [[хинин]]а в напитката.]] |
||
'''Флуоресценцията''' е физично явление, вид [[луминесценция|фотолуминесценция]]. Обяснението на явлението е свързано с излъчвателен преход на атомите или молекулите от [[възбудено състояние на атома|възбудено]] в [[основно състояние на атома|основно]] състояние (виж диаграмата). За първи път флуоресценция на хининови съединения е наблюдавал физикът [[Джордж Гейбриъл Стокс|Джордж Стокс]] през 1852 г. |
'''Флуоресценцията''' е физично явление, вид [[луминесценция|фотолуминесценция]]. Обяснението на явлението е свързано с излъчвателен преход на атомите или молекулите от [[възбудено състояние на атома|възбудено]] в [[основно състояние на атома|основно]] състояние (виж диаграмата). За първи път флуоресценция на хининови съединения е наблюдавал физикът [[Джордж Гейбриъл Стокс|Джордж Стокс]] през 1852 г. |
Текуща версия към 11:33, 26 април 2021
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Флуоресценцията е физично явление, вид фотолуминесценция. Обяснението на явлението е свързано с излъчвателен преход на атомите или молекулите от възбудено в основно състояние (виж диаграмата). За първи път флуоресценция на хининови съединения е наблюдавал физикът Джордж Стокс през 1852 г.
При нормални условия повечето молекули се намират в основно електронно състояние . При поглъщане на светлина молекулата преминава във възбудено състояние .
За разлика от флуоресценцията, фосфоресценцията представлява забранен по спин преход между две състояния с различна мултиплетност.
Произход на термина[редактиране | редактиране на кода]
Терминът „флуоресценция“ произлиза от названието на минерала флуорит, при който е открита за първи път и на латински: -escent – наставка, означаваща слабо действие.
Приложения[редактиране | редактиране на кода]
Флуоресценцията има много практически приложения в минералогията, криминалистиката, багрилата, биологически маркери и най-срещаното – луминесцентните лампи. Конфокалният микроскоп използва флуоресценцията на биологически образци за наблюдения с голям контраст. Съществува и специален дял от спектроскопията – флуоресцентна спектроскопия.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Флуоресценция“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |