Церинги: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8
м Бот: Козметични промени
 
Ред 1: Ред 1:
[[File:Wappen Zaehringer.png|thumb|125px|Герб на Церингите]]
[[Файл:Wappen Zaehringer.png|мини|125px|Герб на Церингите]]
'''Церингите''' ({{lang|de|Zähringer}}) са древен немски [[княз|княжески]] род от [[Швабия]]. Те са роднини с род [[Хоенщауфен|Щауфен]] и се наричат от края на 11 век на техния замък Церингген при [[Фрайбург]] в регион [[Брайсгау]] в [[Баден-Вюртемберг]].
'''Церингите''' ({{lang|de|Zähringer}}) са древен немски [[княз|княжески]] род от [[Швабия]]. Те са роднини с род [[Хоенщауфен|Щауфен]] и се наричат от края на 11 век на техния замък Церингген при [[Фрайбург]] в регион [[Брайсгау]] в [[Баден-Вюртемберг]].



Текуща версия към 20:08, 26 април 2021

Герб на Церингите

Церингите (на немски: Zähringer) са древен немски княжески род от Швабия. Те са роднини с род Щауфен и се наричат от края на 11 век на техния замък Церингген при Фрайбург в регион Брайсгау в Баден-Вюртемберг.

Произлизат от Ахалолфингите и имат кръвно кралско право. От Церингите произлиза родът Дом Баден.

Представители на рода са били херцози на Каринтия и маркграфове на Верона (1061 – 1077), херцози на Швабия (1092 – 1097), херцози на херцогство Церинген (1097 – 1218), наместници (ректори) на Кралство Бургундия (1127 – 1218) и херцози на Тек (1187 – 1432), също от 1112 г. маркграфове, от 1803 г. курфюрстове, от 1806 г. велики херцози на Баден (до 1918 г.).

През 12 век фамилията Церинги има голямо влияние в днешна Югозападна Германия и днешна Швейцария, където основават много градове, села и манастири. Градовете са се намирали от двете страни на Шварцвалд.

Най-известните от тези градове са: Берн, Бургдорф, Бройнлинген, Фрайбург в Брайсгау, Фрибур, Хаслах в Кинцигтал, Офенбург, Муртен, Нойенбург на Рейн, Райнфелден, Тун и Вилинген.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Heinrich Büttner: Zum Städtewesen der Zähringer und Staufer am Oberrhein während des 12. Jahrhunderts, in: Zeitschrift für die Geschichte des Oberrheins, ZGO 105 (1957), S.63 – 88

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]