Къкринско ханче: Разлика между версии
Bulldog4eto (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 15: | Ред 15: | ||
| адрес = 5544 Къкрина<br>Община Ловеч |
| адрес = 5544 Къкрина<br>Община Ловеч |
||
| телефон = 06928/23 – 10 |
| телефон = 06928/23 – 10 |
||
| страница = [http://lovech-museum.bg/ Официален сайт] |
| страница = [http://lovech-museum.bg/ Официален сайт] |
||
}} |
}} |
||
Ред 32: | Ред 32: | ||
На 5 юни 1924 г. в гр. Ловеч е създаден Комитет за възобновяване на къщата-паметник на Васил Левски в с. Къкрина. Инициатор и председател е д-р Никола Сяров. На 11 април 1926 г. е положен основният камък при подобаваща тържественост. Необходимите средства са дарени от Плевенския окръжен съвет, Ловешката градска община и множество частни лица. |
На 5 юни 1924 г. в гр. Ловеч е създаден Комитет за възобновяване на къщата-паметник на Васил Левски в с. Къкрина. Инициатор и председател е д-р Никола Сяров. На 11 април 1926 г. е положен основният камък при подобаваща тържественост. Необходимите средства са дарени от Плевенския окръжен съвет, Ловешката градска община и множество частни лица. |
||
Ханчето е открито на 10 май 1931 г. в присъствието на множество граждани, войскови подразделения и официални лица. Осветено е от Браницкия епископ Максим. Първи екскурзовод е Петко Цонев. Експозицията има историческа и етнографска стойност. Къкринското ханче е първият български музей за Васил Левски. <ref>Георгиева С., Йовева Ю. Съградено от народната памет. История на Къкринското ханче-първият музей на Васил Левски. Регионален исторически музей-Ловеч, ИК |
Ханчето е открито на 10 май 1931 г. в присъствието на множество граждани, войскови подразделения и официални лица. Осветено е от Браницкия епископ Максим. Първи екскурзовод е Петко Цонев. Експозицията има историческа и етнографска стойност. Къкринското ханче е първият български музей за Васил Левски. <ref>Георгиева С., Йовева Ю. Съградено от народната памет. История на Къкринското ханче-първият музей на Васил Левски. Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „ИнфоВижън“ Ловечя 2017, с. 60 – 64 </ref> |
||
На 17 февруари 1997 г. природна стихия събаря вековния бряст – свидетел на залавянето на Васил Левски. Брястът е изправен и консервиран от специалистите на РИМ – Ловеч.<ref>Известия на РИМ – Ловеч, т. VII, Лалев Ив., Къкринското ханче, с. 4 – 64 </ref> |
На 17 февруари 1997 г. природна стихия събаря вековния бряст – свидетел на залавянето на Васил Левски. Брястът е изправен и консервиран от специалистите на РИМ – Ловеч.<ref>Известия на РИМ – Ловеч, т. VII, Лалев Ив., Къкринското ханче, с. 4 – 64 </ref> |
Версия от 21:18, 29 април 2021
Музей „Къкринско ханче“ | |
Местоположение | Къкрина |
---|---|
Тематика | История на залавянето на Васил Левски |
Основан | 10 май 1931 г. |
Обект на БТС | Файл:Opoznai-bg.gif 30а |
Печат | има |
Работно време | |
Лятно работно време | 8.30 – 12.00/13.30–17.30 (почивни дни: няма) |
Зимно работно време | 8.00 – 12.00/13.00–17.00 (почивни дни: няма) |
Допълнителна информация | |
Адрес | 5544 Къкрина Община Ловеч |
Телефон | 06928/23 – 10 |
Сайт | Официален сайт |
Местоположение в Къкрина |
Къкринското ханче е обект на Регионален исторически музей в Ловеч, България.
Местоположение
Намира се в село Къкрина, община Ловеч.
История
В него отсяда Васил Левски и е заловен от турски полицаи (заптиета) сутринта на 27 декември 1872 г.
От съществуващите писмени документи е известно, че по внушение на Васил Левски ханчето в с. Къкрина е наето от Ловчанския частен революционен комитет. За ханджия е определен Христо Цонев–Латинеца, местен човек, преселен в Ловеч и съратник на Васил Левски. Ханчето е включено в комитетската мрежа и тук намират подслон хора на Вътрешната революционна организация.
Тук са заловени от Ловешката турска полиция Васил Левски и двамата му придружители Никола Цвятков и Христо Цонев Латинеца. След обесването на Васил Левски придружителите му са освободени и се завръщат по домовете си в Ловеч. Ханчето е изоставено и не функционира. В края на 19 век пожар унищожава порутената постройка и остават само основите ѝ. През лятото на 1901 г. проф. д-р Параскев Стоянов, заедно с Никола Цвятков, посещава руините на ханчето и прави архитектурна снимка на основите. Записва разположението и размерите на стаите. На 26 декември 1901 г. ловчанци и къкринци поставят паметна плоча на мястото, където е бил заловен Апостола.
На 5 юни 1924 г. в гр. Ловеч е създаден Комитет за възобновяване на къщата-паметник на Васил Левски в с. Къкрина. Инициатор и председател е д-р Никола Сяров. На 11 април 1926 г. е положен основният камък при подобаваща тържественост. Необходимите средства са дарени от Плевенския окръжен съвет, Ловешката градска община и множество частни лица.
Ханчето е открито на 10 май 1931 г. в присъствието на множество граждани, войскови подразделения и официални лица. Осветено е от Браницкия епископ Максим. Първи екскурзовод е Петко Цонев. Експозицията има историческа и етнографска стойност. Къкринското ханче е първият български музей за Васил Левски. [1]
На 17 февруари 1997 г. природна стихия събаря вековния бряст – свидетел на залавянето на Васил Левски. Брястът е изправен и консервиран от специалистите на РИМ – Ловеч.[2]
Туризъм
- Къкринското ханче е под номер 30 в стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Има печат целогодишно.
Източници
Галерия
-
Васил Левски
-
Никола Цвятков и Христо Цонев (Латинеца)
-
Къкринско ханче
-
Къкринско ханче
-
Къкринско ханче
-
Къкринско ханче