Оксид: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) м твърдение без поискан източник > 3 месеца |
|||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
На практика е по-лесно, на основните оксиди съответстват основни хидроксиди, тоест към оксида като се прибави [[вода]] се получава [[основа (химия)|основа]]. Киселинни оксиди са тези, при които като се присъедини вода се получава [[киселина]]. |
На практика е по-лесно, на основните оксиди съответстват основни хидроксиди, тоест към оксида като се прибави [[вода]] се получава [[основа (химия)|основа]]. Киселинни оксиди са тези, при които като се присъедини вода се получава [[киселина]]. |
||
Трябва да се отбележи, че в [[Периодична система|Периодичната система]] [[метал]]ите се намират отляво на линията |
Трябва да се отбележи, че в [[Периодична система|Периодичната система]] [[метал]]ите се намират отляво на линията бор-астат, [[неметал]]ите са отдясно, а по линията са разположени амфотерните елементи. |
||
* |
* s-елементи са IA, IIA |
||
* |
* p-елементи са IIIA – VIIIA |
||
* |
* d-елементи са IБ – VIIIБ |
||
* |
* f-елементи са [[лантанид]]ите и [[актинид]]ите |
||
== Някои примери на оксиди == |
== Някои примери на оксиди == |
||
| Ред 28: | Ред 28: | ||
| [[Вода|Вода (диводороден оксид)]] |
| [[Вода|Вода (диводороден оксид)]] |
||
| H<sub>2</sub>O |
| H<sub>2</sub>O |
||
| |
| универсален [[разтворител]] |
||
|- |
|- |
||
| [[Силициев диоксид]] |
| [[Силициев диоксид]] |
||
| Ред 40: | Ред 40: | ||
| [[Въглероден диоксид]] |
| [[Въглероден диоксид]] |
||
| CO<sub>2</sub> |
| CO<sub>2</sub> |
||
| |
| една от съставките на атмосферата и продукт на биологични процеси |
||
|} |
|} |
||
Версия от 10:38, 30 април 2021
Оксид (окис) се нарича всяко двуелементно химично съединение на кислорода с друг химичен елемент, в което кислородът е в -2 степен на окисление.[1][2] Повечето елементи в земната кора са оксиди, образувани при взаимодействие на кислорода с други елементи.
Кислородните съединения на флуора не са оксиди, тъй като флуорът е по-електроотрицателен от кислорода и по тази причина кислородът в тях има положителна степен на окисление. Други двуелементни съединения на кислорода, които не са оксиди, са пероксидите, супероксидите и озонидите – в тях кислородът има отрицателна, но по-ниска от -2 степен на окисление.
Наименование
Ако в съединението съществува долен индекс, за него се ползват представки, които произлизат от гръцките числителни имена: 1 – моно, 2 – ди, 3 – три, 4 – тетра, 5 – пента, 6 – хекса, 7 – хепта и така нататък.[3]
Видове оксиди
Оксидите биват основни, амфотерни, киселинни и неутрални.
- Основни оксиди образуват s-елементите с метален характер, p-елементите с метален характер в нисшите им степени на окисление, d- и f-елементите с двойствен характер в нисшите им степени на окисление.
- Амфотерни оксиди съответстват на p-елементи с двойствен характер и d- и f-елементи в междинните им степени на окисление.
- Киселинни оксиди образуват p-елементите с неметален характер и d-елементите във висшата си степен на окисление.
- Неутрални оксиди (несолеобразуващи) образуват p-елементите с неметален характер, които не взаимодействат с вода, основи и киселини и не им съответстват хидроксиди и кислородсъдържащи киселини.
На практика е по-лесно, на основните оксиди съответстват основни хидроксиди, тоест към оксида като се прибави вода се получава основа. Киселинни оксиди са тези, при които като се присъедини вода се получава киселина.
Трябва да се отбележи, че в Периодичната система металите се намират отляво на линията бор-астат, неметалите са отдясно, а по линията са разположени амфотерните елементи.
- s-елементи са IA, IIA
- p-елементи са IIIA – VIIIA
- d-елементи са IБ – VIIIБ
- f-елементи са лантанидите и актинидите
Някои примери на оксиди
| Име | Формула | Находище/Употреба |
|---|---|---|
| Вода (диводороден оксид) | H2O | универсален разтворител |
| Силициев диоксид | SiO2 | пясък, кварц |
| Железен оксид | Fe3O4 | ръжда |
| Въглероден диоксид | CO2 | една от съставките на атмосферата и продукт на биологични процеси |
Източници
- ↑ Foundations of College Chemistry, 12th Edition
- ↑ IUPAC. NOMENCLATURE OF INORGANIC CHEMISTRY IUPAC Recommendations 2005 // www.iupac.org. p. 84 – 94. (на английски)
- ↑ Иван Дуков, Мария Атанасова, Александър Захариев. Номенклатура на координационните съединения: препоръки по IUPAC 2005 // www.researchgate.net. с. 6 – 7.
