Союз 33

Союз-33
Данни за космическата мисия
Наименование	Союз-33 (Съюз-33)
Кодово название	Сатурн
Екипаж	Николай Рукавишников (СССР), Георги Иванов (България)
Дубльори	Юрий Романенко (СССР), Александър Александров (България)
Старт	10 април 1979 17:34:34 UTC Байконур
Приземяване	12 април 1979 16:35:40 UTC 320 km североизточно от Джезказган
Продължителност	1 ден, 23 ч., 1 мин., 06 сек.
Обиколки около Земята	31
Параметри на полета
Маса на кораба	6860 kg
Перигей	198,6 km
Апогей	279,2 km
Ъгъл на отклонение на орбитата	51,63 градуса

„Союз-33“ е четвъртата съветска космическа мисия от програмата „Интеркосмос“ и името на корабът за еднократно използване, участвал в нея.

Екипаж

Командир на екипажа е съветският космонавт Николай Рукавишников, а член на екипажа — първият български космонавт Георги Иванов.

Цели

Екипажът има за цел скачване със станцията „Салют-6“, където се намират Владимир Ляхов и Валери Рюмин. След това се предвижда изпълнението на 28 научни експеримента, включващи създадените за целта изцяло български системи и прибори „Спектър 15“, „Средец“ и „Пирин“. Съгласно плана, екипажът следва да смени своята капсула с прикачената към станцията капсула от „Союз-32“ и да се приземи с нея.

Описание на полета

След успешния старт от Байконур в 20:34 московско време, корабът прекарва първото денонощие по план в уточняване на орбитата си и подготовка за сближаване и скачване със станцията Салют-6. На втория ден започват маневрите по скачването на двата космически апарата. След приближаване на 3 km и установен визуален контакт, внезапно отказва основният двигател на кораба Союз-33. Двигателят трябва да работи в продължение на 6 s, но се самоизключва след първите 3 s, а екипажът в станцията „Салют-6“, който наблюдава опита за скачване, вижда искра (според друг източник — пламъци) от главния двигател по посока на резервния двигател в момента на неочакваното изключване. Отказва и системата „Игла“. Последващите три опита за пуск на главния двигател не дават резултат. Изминават 12 часа в почивка за екипажите, докато от земята вземат решение за по-нататъшните действия. Както се очаква, скачването е отменено, за да не аварира по някакъв начин и космическата станция.

Екипажът на „Союз-33“ започва да се приготвя за връщане на Земята. Главният конструктор на кораба Юрий Симеонов взема решение да не се прави трисекундна проба на резервния двигател, а директно да се включи и да се пристъпи към кацане. Резервният двигател сработва, но не се самоизключва след 188 s, както се очаква. Командирът Рукавишников изчаква максимално допустимото допълнително време от 25 s, след което ръчно спира двигателя. В резултат на прекалено силния импулс, капсулата навлиза в атмосферата по балистична крива под много остър ъгъл. При достигане на по-плътните въздушни слоеве ускорението нараства до 10G (98 m/s²) за над две минути. За щастие космонавтите издържат това ускорение благодарение на жестоките наземни тренировки по време на подготовката им.

Последици

Причината за аварията остава неизвестна, тъй като капсулата изхвърля черната кутия при навлизане в атмосферата.

Научните експерименти, които не успяват да бъдат извършени от Союз-33, в последствие биват успешно проведени на станцията от Ляхов и Рюмин. Резултатите са предадени на специалистите от БАН.

Външни препратки

• Белчо Цанев. Космическият елит идва в София // Стандарт, 2004-04-10. Посетен на 2007-04-10. ()