Разорението на тракийските българи през 1913 година: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
остатък от превод
м (Бот: Козметични промени)
м (остатък от превод)
'''„Разорението на тракийските българи през 1913 г.“''' е [[книга]], издадена от [[Любомир Милетич]] през [[1918]] г., която описва масовото изтребление и прогонване, на които са подложени българите в [[Източна Тракия]] и [[Източните Родопи]]. Авторът анкетира стотици бежанци от тези места, след което подробно излага насилията и жестокостите, на които са били подложени те от страна на [[Османска империя|османската]] армия и [[башибозук]].
 
Разорението на тракийските българи през 1913 е геноцид и етническо прочистване на българското население в южната част на областта Тракия по време и скоро след [[Междусъюзническата война]]. Извършвано от Османската армия и турски башибозук, засегнатите области включват Източна Тракия и Източните Родопи (днес в Одрин, Лозенград и Текирдаг провинциите в Турция, Западна Тракия в Гърция, както и югоизточната част на Българска Тракия). Тези събития са описани от български академик Любомир Милетич през 1918 година, а също и от Фондация Карнеги за международен мир в доклада си от 1914 за балканските войни.[1]Етническото прочистване е било насочено против 300 000 българи.[4] Убитите тракийски българи се оценяват да са 50 000-60 000, което е 20 % от българското население в Тракия, останалите българи християни са прогонени.[2]
 
Когато военните действия между Сърбия, Гърция, Черна гора и Румъния срещу България са в пълен ход, Османската империя се възползва от ситуацията, за да възстанови някои от бившите си владения в Тракия, включително Одрин. В началото на юли 1913 г. османските сили пресичат българската граница от линията [[Мидия-Енос]], уредена от Лондонския мирен договор през май 1913. Понеже българските войски са прехвърлени на фронта със Сърбия и Гърция, османската армия нахлува в посока север и запад без тежки битки. По този начин реокупираните територии са дадени обратно на Османската империя с Договора на Константинопол, подписана на 16 септември. Въпреки това масовото изтребление и етническото прочистване в областта продължава от турците, дори и след тази дата. Скоро след края на военните действия Милетич интервюира стотици бежанци от тези области, сам пътувал в местата, където тези трагични събития се случват и систематично и детайлно описва жестокостите. Цялата общност на тракийските българи е унищожена.

Навигация