Шарл II Анжуйски

Карл II Анжуйски
Крал на Неапол и Сицилия титулярен крал на Йерусалим княз на Салерно
Наследил	Карл I Анжуйски
Наследник	Робер I Анжуйски
Лични данни
Роден	около 1254 г.
Починал	5 май 1309 г. Неапол, Неаполитанско кралство
Погребан в	Базилика „Санта Киара“
Други титли	граф на Прованс
Семейство
Династия	Анжу-Сицилиански дом
Баща	Карл I Анжуйски
Майка	Беатрис Прованска
Брак	Мария Арпад
Потомци	Карл Мартел Анжуйски
Герб
Карл II Анжуйски в Общомедия

Карл II наричан Куция е крал на Неапол и Сицилия, титулуван крал на Йерусалим, княз на Салерно, граф на Прованс

Произход

Син на Карл I Анжуйски и Беатрис Прованска-най-малката дъщеря на графа на Прованс Раймон Беренгер IV и на Беатриса Савойска, дъщеря на граф Томас I Савойски.

През 1284 г. е заловен от Педро III, крал на Арагон, в морска битка при Неапол. Нито булите за отлъчване на Мартин IV, нито кампанията на французите могат да принудят Педро III да освободи Шарл. Едва през 1288 г. Хайме II, след смъртта на Педро III, наследява Сицилия, връща на Шарл свободата му. Карл отива при новия папа Николай IV, който незабавно го освобождава от всички клетви към Хайме, коронясва го за крал на Сицилия през 1289 г. и отлъчва крал Алфонсо III Арагонски.

Новият папа Бонифаций VIII, избран през 1294 г. в Неапол под егидата на крал Карл, става посредник между него и Хайме, в резултат на което в Анани е подписано споразумение. Според него Хайме трябва да се ожени за дъщерята на Карл, Бианка и получава правото да инвестира в Сардиния и Корсика, като се е ангажира да даде на Анжу свобода на действие в Сицилия. Хайме II също едновременно с това призовава по-малкия си брат Федериго II да управлява Сицилия. В резултат войната продължава. Карл помага на папата, но синът му Филип I Тарентски е пленен в битката при Ла Фалконара през 1299 година. През 1302 г. в Калтабелота е сключен мирен договор. Карл се отказва от правата си на Сицилия и се съгласява на брака на дъщеря си Елеонора и крал Федериго II. Договорът е ратифициран от папата през 1303година.

Карл прекара последните си години тихо в Неапол, разкрасявайки и укрепвайки града. Умира през май 1309 г. и е наследен от сина му Робер Мъдри.

Брак

През 1270 г. Карл се жени за 12-годишната Мария Арпад (1257-25 март 1323), унгарска принцеса. Мария е дъщеря на унгарския крал Ищван V и на куманката Елизабет, дъщеря на Хан Котян. Тя е сестра на унгарския крал Ласло IV (1272-1290), на сръбските кралици Елизабет и Катерина и на византийската императрица Анна.

Мария ражда на Карл II 14 деца:

• Карл Мартел Анжуйски — (08.09.1271 — 12.08.1295)
• Маргьорит Анжуйска (1273 — 31.01.1299), графиня на Анжу
• Св. Луи Тулузки (09.09.1274 — 19.08.1298) — архиепископ на Тулуза
• Робер I Анжуйски (1276 — 1343)- крал на Неапол
• Филип I Тарантски (1278 — 1331) - принц на Таранто. По втора съпруга княз на Ахея и титулярен император на Латинската Константинополска империя. Един от неговите синове Луи Тарантски (1308 — 25.05.1362) - втори съпруг и съуправител на Джована I Анжуйска.
• Бланка Анжуйска (1280 — 14.10.1310), кралица на Арагон, съпруга на Хайме II
• Раймон Беренгер (Андрия) (1279 — 1307)- граф на Андрия
• Жан (1283 — 16.03.1308)
• Тристан (1284 — 1288)
• Елеонора Анжуйска (08.1289 — 09.08.1341), кралица на Сицилия
• Мария Анжуйска (1290 — 1346), кралица на Майорка
• Пиетро Анжу (Темпеста) (1291 — 29.08.1315), граф на Гравина
• Жан (Дурацо) (1294 — 05.04.1336), херцог на Дурацо, основаната от него линия на Анжуйската династия(линия Дурацо) управлява Неапол в периода 1382—1435 години в лицето на кралете Карл III Малкия, Ладислав Анжуйски и Джована II.
• Беатрис Анжуйска (1295 — 1321)

Изображения на децата на Карл в изкуството

• 
  Карл Мартел Анжуйски, худ.Антони Бойс
• 
  Св. Луи Тулузски – худ. Пиеро дела Франческа
• 
  Луи Тулузки коронова брат си Робер за крал на Неапол -худ.Симоне Мартини
• 
  крал Робер Анжуйски
  /детайл/
• 
  детайл от миниатюра с Филип Тарантски
• 
  Надгробие на Бланка Анжуйска, кралица на Арагон
• 
  Елеонора Анжуйска

Плен

През 1284 попада в плен на Педро III Арагонски, краля на Арагон. Нито була за отлъчване на папа Мартин IV, нито поход на французите могли да заставят Педро III да освободи Карл. Чак през 1288 г.Хайме II, наследил Сицилия след смъртта на Педро III, пуска Карл на свобода, срещу заложници и 30 хил. сребърни марки. Въпреки даденото обещание обаче Карл възобновява борбата срещу Арагон.

Източници

• Salvatore Fodale: Karl II. von Anjou. In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 5, Artemis & Winkler, München/Zürich 1991, ISBN 3-7608-8905-0, Sp. 985.
• Andreas Kiesewetter: Die Anfänge der Regierung König Karls II. von Anjou (1278–1295). Das Königreich Neapel, die Grafschaft Provence und der Mittelmeerraum zu Ausgang des 13. Jahrhunderts. Matthiesen, Husum 1999, ISBN 3-7868-1451-1. (Dissertation Würzburg 1993)
• August Nitschke: Carlo II d'Angiò. In: Alberto M. Ghisalberti (Hrsg.): Dizionario Biografico degli Italiani (DBI). Band 20 (Carducci–Carusi), Istituto della Enciclopedia Italiana, Rom 1977, S. 227–235 (italienisch).