Интарзия: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 14: | Ред 14: | ||
В Средновековието [[Венеция]] и [[Византия]] са основните центрове на това изкуство. По времето на [[Ренесанс]]а в Италия (XV – XVI в.) интарзията намира голямо приложение и достига високо художествено ниво. |
В Средновековието [[Венеция]] и [[Византия]] са основните центрове на това изкуство. По времето на [[Ренесанс]]а в Италия (XV – XVI в.) интарзията намира голямо приложение и достига високо художествено ниво. |
||
През Ренесанса древният метод ''intarsio'', използван от римляните преди всичко за декорация на подове и стени |
През Ренесанса древният метод ''intarsio'', използван от римляните преди всичко за декорация на подове и стени ( opus sectile ) се възражда във [[Флоренция]]. |
||
Във Флоренция-сърцето на Италианския ренесанс, през средата на XV столетие е имало около 80 работилници, които са произвеждали прекрасни интарзии от дърво и мрамор. |
Във Флоренция-сърцето на Италианския ренесанс, през средата на XV столетие е имало около 80 работилници, които са произвеждали прекрасни интарзии от дърво и мрамор. |
Версия от 16:49, 6 май 2021
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: определение. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Интарзията е вид приложно изкуство. Думата intarsio означава изрязване.
Реализира се като се изрязват малки парченца от дърво (мрамор,слонова кост,седеф...) от различни цветове и впоследствие се инкастрират върху плоскост по предварително направена рисунка и накрая се полира.Този вид декорация се използва за мебели ,стени, подове и други произведения на изкуството
Интарсията от дърво е изящна мозайка от дървени парченца или фурнир, залепени върху дървена плоскост, полирана и лакирана.
Изкуството интарзия е практикувано още от времето на древен Египет, тогава то е съществувало под формата на инкрустации на дърво, полускъпоценни камъни и слонова кост. Интарзията се е използвала за украса на мебели. Находки в Египет показват, че техниката на интарзията е позната от преди повече от 3000 години. По времето на Новото царство (1600 – 1100 г. пр.н.е.) мебели и саркофази са били украсявани с геометрични фигури от абаносово дърво и слонова кост.
Инкрустацията е наричана от римляните incrustatio или loricatio. Плиний Стари описва този вид декорация в книгата "Naturalis Historia"
В Средновековието Венеция и Византия са основните центрове на това изкуство. По времето на Ренесанса в Италия (XV – XVI в.) интарзията намира голямо приложение и достига високо художествено ниво.
През Ренесанса древният метод intarsio, използван от римляните преди всичко за декорация на подове и стени ( opus sectile ) се възражда във Флоренция.
Във Флоренция-сърцето на Италианския ренесанс, през средата на XV столетие е имало около 80 работилници, които са произвеждали прекрасни интарзии от дърво и мрамор.
През 17 век интарзията става изключително модна в Холандия и Франция.
Днес тя е неконвенционален метод за създаване на изкуство с помощта на дърво.
В Холандия изкуството интарзия е било на високо равнище. Там майсторите на интарзия са разполагали с голям брой екзотични дървесни видове.
В Източна Азия техниката на интарзията също е била позната. В Япония вложките от кехлибар, седеф и слонова кост са типични за декоративно-приложното изкуство на VIII век.
В Европа през Средните векове също могат да се намерят креди и данни за използване на интарзията.
Интарзийното изкуство се разпространява от Италия през Швейцария и Тирол в Германия, също във Франция и Холандия.
През XV век интарзията разширява своя обхват и приложение.
В Германия интарзията намира приложение за украса на мебели едва в началото на XVI век Предимно в манастирските комплекси. В своите произведения немските майстори използват същите изобразителни и орнаментални мотиви.
В началото на ХХ столетие се забелязва стремеж към нови стилови търсения, създават се нови мебели и ново вътрешно обзавеждане, като интарзията се използва като средство за украса на мебели.
Постепенно се налага една по-широка употреба на тази техника. Започнала като мозайка, интарзията се включва като елемент на украса в цялостни архитектурни решения на интериора.