Разлика между версии на „Павел Христов (офицер)“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
пунктуация преди и след ref; правопис/общо форматиране
(източник)
м (пунктуация преди и след ref; правопис/общо форматиране)
 
 
=== Сръбско-българска война (1885) ===
През [[Сръбско-българската война]] (1885) е командир на 3-та дружина в [[Трети пехотен бдински полк|3-ти пехотен бдински полк]], след което е командир на 1-ва дружина от същия полк,<ref>'''Христов''', '''Х.''' и др. ''Сръбско-българската война 1885. Сборник документи'', София, 1985, Военно издателство, с. 482</ref>, сражава се при височината „[[Три уши]]“ на [[Сливница|Сливнишката позиция]] и в [[Пирот]].
 
След войната, на 17 април [[1887]] г. е произведен в чин [[майор]], командва [[Тринадесети пехотен рилски полк|13<sup>-и</sup> пехотен рилски полк]], а след това служи във военното училище и Военното министерство (Главното интендантство). През [[1888]] г. командва 10-и пехотен рилски полк. На 2 август [[1891]] е повишен в чин [[подполковник]] и през същата година е командир на 22-ри пехотен резервен полк и [[Трети пехотен бдински полк|3<sup>-ти</sup> пехотен бдински полк]]. На 2 август [[1895]] е произведен в чин [[полковник]], от [[1899]] г., командва 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия. През [[1904]] г. е произведен в чин [[генерал-майор]], след което същата година е назначен за командир на [[Девета пехотна плевенска дивизия|9-а пехотна плевенска дивизия]].
 
=== Балканска война (1912 – 1913) ===
По време на [[Балканската война]] ([[1912]] - – [[1913]]) е началник на [[Пета пехотна дунавска дивизия|5-а пехотна дунавска дивизия]] (1910- – 1913). В [[Лозенградска операция|Лозенградската операция]] тя е разположена на левия български фланг, като осъществява настъплението срещу [[Лозенград]] от село [[Ериклер]] на юг. На 15 октомври{{дата стар стил}} 1912 г. именно с атаката на 5-а дивизия започва [[Люлебургазко-Бунархисарска операция|Люлебургазко-Бунархисарската операция]] (15- – 19 октомври). Участва също в [[Чаталджанска операция|Чаталджанската операция]].
 
=== Междусъюзническата война (1913) ===
През [[Междусъюзническа война]] (1913) с дивизията си се сражава срещу сърбите при [[Княжевац]] и [[Зайчар]], а после с част от дивизията – при [[Клисура]], [[Власина]] и [[Сурдулица]]. След края на войната, на 17 август 1913 г. е повишен в чин [[генерал-лейтенант]] и преминава в запаса.
 
=== Първа световна война (1915 – 1918) ===
В [[България в Първата световна война|Първата световна война]] ([[1915]] - – [[1918]]) е мобилизиран. През септември [[1915]] е назначен за Инспектор на пограничната стража. Началник е на Софийския укрепен пункт, който е формиран през юни 1913 със задачата да осигури отбраната на София, който по време на войната и до 1917 г. се намира в Ниш. През 1915 г. е [[Генерал-губернатор]] на [[Морава (санджак)|Морава]]. В началото на [[1916]] г. е назначен в Главната квартира като офицер за особени поръчки. На 25 март 1917 г. е произведен в чин [[генерал от пехотата]].
 
След края на войната, на 23 октомври [[1918]] г. е отново уволнен от армията и преминава в запаса. През [[1920]] г. за кратко време е градоначалник на [[София|столицата]].
 
== Награди ==
* Орден „[[За храброст]]“ III-та и IV-та степен 2-ри клас
* Орден „[[Свети Александър (орден)|Свети Александър]]“ II-ра степен с мечове по средата
* Орден „[[За военна заслуга]]“ II-ра степен
* Орден „[[Стара планина (орден)|Стара планина]]“ I степен с мечове, посмъртно<ref>Указ № 436 от 20 декември 2012 г. Обн. ДВ. бр.2 от 8 януари 2013 г.</ref>
 
== Външни препратки ==
* [http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=1136&SRV=false&LANG=bg ''Свободен гражданин'' - – седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Коста Ранков, бр. 10, 022 октомври 1896 год, стр. 3]
 
== Бележки ==
<references />
36 987

редакции

Навигация