Минчо Нейчев: Разлика между версии
м ненужни интервали |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
|||
{{Държавник инфо |
|||
|име |
| име = Минчо Нейчев |
||
| категория = политик |
|||
|наставка = |
|||
| описание = български политик |
|||
|портрет = Bundesarchiv Bild 183-S99287, Berlin, III. SED-Parteitag, Rede Mintscho Neitschev cropped.jpg |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
| вложки = {{Личност/Политик |
|||
|мандат_нач = [[9 декември]] [[1947]] г. |
|||
| категория = политик |
|||
|мандат_край = [[27 май]] [[1950]] г. |
|||
⚫ | |||
|президент = |
|||
⚫ | |||
|канцлер = |
|||
| |
| години1 = 9 декември 1947 – 27 май 1950 г. |
||
⚫ | |||
|министър-председател = |
|||
|предшестван от = [[Васил Коларов]] |
|||
|наследен от = [[Георги Дамянов]] |
|||
|роден_място = [[Стара Загора]], [[Княжество България]] |
|||
|починал_място = [[Търговище]], [[Народна република България]] |
|||
|погребан = |
|||
|националност = |
|||
|партия = [[БКП]] (1920 – 1956) |
|||
|родства = |
|||
|съпруг = |
|||
|деца = |
|||
|седалище = |
|||
|религия = |
|||
|alma mater = |
|||
⚫ | |||
|подпис = |
|||
|уебсайт = |
|||
|преданост = |
|||
|род войски = |
|||
|години на служба = |
|||
|звание = |
|||
|войсково поделение = |
|||
|командвания = |
|||
|войни = |
|||
|отличия = |
|||
|портал = |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
'''Минчо Колев Нейчев''' е [[България|български]] [[политик]] от [[Българската комунистическа партия]]. |
'''Минчо Колев Нейчев''' е [[България|български]] [[политик]] от [[Българската комунистическа партия]]. |
||
Версия от 09:56, 16 май 2021
Минчо Нейчев | |
български политик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Политика | |
Професия | адвокат • политик |
Партия | Българска комунистическа партия |
Председател на Президиум на НС на НРБ | |
9 декември 1947 – 27 май 1950 г. | |
Народен представител в: XXVI ОНС VI ВНС I НС II НС | |
Минчо Нейчев в Общомедия |
Минчо Колев Нейчев е български политик от Българската комунистическа партия.
Участва в няколко правителства след Деветосептемврийския преврат - като министър на правосъдието в кабинета на Кимон Георгиев (1944 – 1946), министър на просветата при Георги Димитров (1946 – 1947) и външен министър при Вълко Червенков и Антон Югов (1950 – 1956). До 1947 г. оглавява и комисията, изработила Димитровската конституция, а до 1950 г. заема най-високата държавна длъжност – председател на Президиума на Народното събрание.
Биография
Роден е на 4 април (23 март стар стил) 1887 г. в Стара Загора. През 1908 г. завършва право и философия в Швейцария, след което работи като адвокат в родния си град. През 1920 г. става член на БКП и на ръководството на нейната организация в Стара Загора. След Септемврийското въстание от 1923 г. е арестуван за няколко месеца. През 1941 г. отново е арестуван и е изпратен в лагера Кръсто поле. През 1943 г. е освободен и се включва в дейността на Отечествения фронт.[1]
В правителството, образувано след 9 септември 1944 г., става министър на правосъдието. От 1945 г. е член на Централния комитет на БКП, през 1948 г. става кандидат-член, а през 1949 г. - член на Политбюро.
След кратко прекъсване през лятото на 1946 г. отново става член на правителството – като министър на народното просвещение. През 1947 г. е председател на парламентарната комисия, изработила проекта за нова конституция, след което е председател на Президиума на VI-тото велико народно събрание (1947-1949) и на I-то народно събрание (1950). През 1950 г. става министър на външните работи.
След отстраняването на Вълко Червенков през 1954 г. Минчо Нейчев е изваден от състава на Политбюро, но остава външен министър до смъртта си на 11 август 1956 г.[1]
Източници
- ↑ а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
|
|
|
|
- Български юристи
- Президенти на България
- Членове на Политбюро на ЦК на БКП
- Министри на външните работи на България
- Родени в Стара Загора
- Починали в Търговище
- Лагеристи в Кръстополе
- Затворници
- Българи в Швейцария
- Министри на правосъдието на България
- Участници в Деветосептемврийския преврат
- Министри на просветата на България