Дико Джелебов: Разлика между версии
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
По време на [[Младотурска революция|Хуриета]] Дико Джелебов се завръща в [[Ятрос]] и става учител въпреки недоволството на гръцкия владика. Убит е в местността Татар дере в 1909 година от гръцки терористи.<ref>{{Николов|45}}</ref><ref>{{Пелтеков|128-129}}</ref> |
По време на [[Младотурска революция|Хуриета]] Дико Джелебов се завръща в [[Ятрос]] и става учител въпреки недоволството на гръцкия владика. Убит е в местността Татар дере в 1909 година от гръцки терористи.<ref>{{Николов|45}}</ref><ref>{{Пелтеков|128-129}}</ref> |
||
В постоянната експозиция на музея на Малко Търново в местността Петрова нива са запазени лични вещи на Джелебов като неговата униформа, личния му бинокъл, револвер, писалка и други. Бойното знаме на четата на Джелебов днес се съхранява в Националния военноисторически музей в София. |
В постоянната експозиция на музея на Малко Търново в местността Петрова нива са запазени лични вещи на Джелебов като неговата униформа, личния му бинокъл, револвер, писалка и други. Бойното знаме на четата на Джелебов днес се съхранява в Националния военноисторически музей в София. През август 2018 г., в рамките на Летните културни празници на Малко Търново е открит паметник на Дико Джелебов в центъра на града. |
||
[[Файл:Malko Tarnovo 021.jpg|мини|дясно|200px|Паметникът на Джелебов в центъра на Малко Търново]] |
[[Файл:Malko Tarnovo 021.jpg|мини|дясно|200px|Паметникът на Джелебов в центъра на Малко Търново]] |
||
Версия от 16:25, 29 май 2021
| Дико Джелебов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1873 г.
|
|---|---|
| Починал |
Ятрос, Османска империя |
| Дико Джелебов в Общомедия | |
Дико Георгиев Джелебов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Роден е в Малко Търново. Баща му е куриер на революционната организация, брат му Тодор Джелебов е четник, а сестра му Милка - ятачка. Роднина е на Жеко Джелебов. Завършва трети клас и става учител. По-късно служи в Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк в Бургас.
Напуска военната служба и влиза във ВМОРО. От 1901 година е четник при Георги Кондолов. На конгреса на Петрова нива Джелебов е определен за войвода на Стоиловски революционен участък. На 4 (17) август той получава известие да хвърли първата бомба за оповестяване на Илинденско-преображенското въстание. Ръководи нападението на участъка в Стоилово. След края на въстанието четата му охранява бягащите българи към българската граница. През 1903 напада село Сазара.
По време на Хуриета Дико Джелебов се завръща в Ятрос и става учител въпреки недоволството на гръцкия владика. Убит е в местността Татар дере в 1909 година от гръцки терористи.[1][2]
В постоянната експозиция на музея на Малко Търново в местността Петрова нива са запазени лични вещи на Джелебов като неговата униформа, личния му бинокъл, револвер, писалка и други. Бойното знаме на четата на Джелебов днес се съхранява в Националния военноисторически музей в София. През август 2018 г., в рамките на Летните културни празници на Малко Търново е открит паметник на Дико Джелебов в центъра на града.
Бележки
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 45.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 128-129.
