Графема: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (- пък + ) |
Етикети: Отменени Визуален редактор |
||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
==== Изобразяване на графемата в азбуките ==== |
==== Изобразяване на графемата в азбуките ==== |
||
Понятията графема и [[буква|бук]] е се покрeапълe позната звукова писменост, която да използва повече от четири букви за пресъздаването на графема. |
|||
Понятията графема и [[буква]] не се покриват напълно: въпреки че обикновено графемата съвпада с буквата, това не винаги е вярно. Например в немската азбука последователността от три букви (''триграмата'') ''sch'' се считат за една графема, тъй като има фонетична стойност [ш], която е различна от фонетичните стойности на графемите на отделните съставляващи я букви. В зависимост от броя букви, посредством които се изобразява дадена графема, последната може да бъде определена като [[монограма (езикознание)|монограма]], [[диграма (езикознание)|диграма]], [[триграма (езикознание)|триграма]] или [[тетраграма (езикознание)|тетраграма]]. Не е позната звукова писменост, която да използва повече от четири букви за пресъздаването на графема. |
|||
== Вижте |
== Вижте съ == |
||
* |
|||
* [[Буква]] |
|||
* [[Глиф]] |
* [[Глиф]] |
||
* [[Фонема]] |
* [[Фонема]] |
||
== Библиоqфия == |
|||
== Библиография == |
|||
* Москов, М., Бояджиев, Ж. ''Увод в езикознанието''. София, „Наука и изкуство“, 1977. |
* Москов, М., Бояджиев, Ж. ''Увод в езикознанието''. София, „Наука и изкуство“, 1977. |
||
Версия от 14:21, 4 юни 2021
Графема (от гръцкия глагол γράφω, gráphō — пиша) или писмено̀[1] е основният елемент на всяка писмена система. Графеми например са буква, китайски йероглиф, цифра, синтактични обозначения и други.
Съдържание на графемата
В различните видове писмености, графемата може да бъде обозначител на звук (какъвто е случаят с азбуките), сричка (при сричковите писмености) или цяла дума (както е при логографическите писмености). Класифицирането на дадена писменост към определен вид не ограничава вида на графемите в нея; например, в българската писменост се използват графемите 4 и 2, обозначаващи цели думи, а не звукове.
Съдържание на графемата в азбуките
Дори при звуковите писмености понятията графема и звук не се припокриват във всички случаи. Например в българската азбука се наблюдава явлението дифония: една графема има за стойност фонемно съчетание - графемите щ, ю и я имат фонемни стойности съответно [шт], [йу] и [йа]. Явлението афония се е проявявало в стария български правопис - графемите ъ и ь не са имали звукова стойност в края на думите за българите от началото на миналия век. Когато една графема отговаря един звук от речта, това се нарича монофония.
Ако съотношението между графема и звук се погледне от перспективата на последното, то тогава се говори за монография (един звук е представян от една графема), диграфия (един звук може да бъде изобразен посредством две графеми), триграфия (посредством три графеми) и полиграфия (когато повече от три графеми могат да изобразят даден звук).
Изобразяване на графемата
Графемата сама по себе си е абстрактно понятие, което съществува реално посредством своите варианти, наречени алографи. Например буквата я, напечатана в един шрифт, графически ще се различава от същата буква, напечатана в друг. И двете букви ще се различават от същата буква, написана на ръка от даден човек. Това, което ще обединява всички алографи, е абстрактното понятие за графемата я. Всяко конкретно изобразяване на графема се нарича глиф.
Изобразяване на графемата в азбуките
Понятията графема и бук е се покрeапълe позната звукова писменост, която да използва повече от четири букви за пресъздаването на графема.
Вижте съ
Библиоqфия
- Москов, М., Бояджиев, Ж. Увод в езикознанието. София, „Наука и изкуство“, 1977.
Източници
- ↑ В множествено числа е писмена̀.