Никола Бъчваров: Разлика между версии

Никола Бъчваров
	Никола Бъчваров
български свещеник и революционер
Роден	1853 г. Карахадър, Османска империя
Починал	25 април 1917 г. (64 г.) Созопол, България
	Никола Бъчваров в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 11:49, 7 юни 2021

Никола Янев Бъчваров (Фъчиджиоглу) е български свещеник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Никола Янев Бъчваров е роден в 1853 година в лозенградското село Карахадър (днес в Турция). Произхожда от родолюбиво българско семейство. Баща му, Яни Бъчваров, приютява Васил Левски в дома си и участва в изграждането на първия нелегален комитет в лозето на хайдук Вълкан.^[1]^[2] Синове на Никола Бъчваров са войводите Яни Попов и Димитър Попниколов, Георги Попов (Попниколов), също революционер, осъден по време на Преображенското въстание на 5 години затвор, Илия Попниколов, учител и член на ВМОРО, и загиналият на фронта в Македония офицер, ротен командир Костадин Попниколов (1889 – 1918).^[3]

Никола Бъчваров първоначално се занимава със земеделие, а после става свещеник в родното си село.^[4] Влиза във ВМОРО и е първият войвода на Лозенградския революционен участък. Той също така е вторият революционер, осъден на 5 години строг тъмничен затвор и третият пунктов началник. Бъчваров е осъден от властите на 7 години години заточение в Мала Азия, в крепостта Паяс кале. Като свещеник служи в родното си село и в Созопол, където бяга след въстанието. Умира в Созопол на 25 април 1917^[5] или 1918 година.^[6]

Бележки

↑ Спомени на Яни Попов, в: „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, стр. 363-366
↑ Попниколов, Димитър. Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1982. с. 26–28.
↑ Попниколов, Димитър. Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1982. с. 41 и текста под снимките.
↑ Попниколов, Димитър. Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1982. с. 18.
↑ Попниколов, Димитър. Преображенското въстание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1982, стр.64–65
↑ Маджаров, Панайот. Свято съзаклятие, Издателство "П&П Славейкови", София, 1998, стр. 25.

[1] Спомени на Яни Попов, в: „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, стр. 363-366

[2] Попниколов, Димитър. Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1982. с. 26–28.

[3] Попниколов, Димитър. Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1982. с. 41 и текста под снимките.

[4] Попниколов, Димитър. Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1982. с. 18.

[5] Попниколов, Димитър. Преображенското въстание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1982, стр.64–65

[6] Маджаров, Панайот. Свято съзаклятие, Издателство "П&П Славейкови", София, 1998, стр. 25.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

@@ Ред 6: / Ред 6: @@
 | починал-място    = [[Созопол]], [[България]]
 }}
-'''Никола Янев Бъчваров''' е [[българи|български]] свещеник и [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
+'''Никола Янев Бъчваров''' (Фъчиджиоглу) е [[българи|български]] свещеник и [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
 == Биография ==
 [[Файл:Nikola Bachvarov family.jpg|ляво|мини|250п|Свещеник Никола Бъчваров с презвитера Параскева и децата си Яни (с феса), Димитър (с униформата), Георги, Илия и Костадин.]]
-Никола Янев Бъчваров е роден в 1853 година в [[лозенград]]ското село [[Карахадър]] (днес в [[Турция]]). Произхождащ от родолюбиво българско семейство. Негови синове са войводите [[Яни Попов]] и [[Димитър Попниколов]], както и на загиналия на фронта офицер [[Костадин Попниколов]] (1889 – 1918). Бащата на Никола Бъчваров, Яни Бъчваров приютява [[Васил Левски]] в дома си и участва в изграждането на първия нелегален комитет в лозето на хайдук Вълкан.<ref>[http://www.promacedonia.org/ilpr1968/ilpr1968_c6.html Спомени на Яни Попов, в: „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, стр. 363-366]</ref> Никола Бъчваров влиза във ВМОРО и е първият войвода на Лозенградския революционен участък. Той също така е вторият революционер, осъден на 5 години строг тъмничен затвор и третият пунктов началник. Бъчваров е осъден от властите на 7 години години заточение в Мала Азия, в крепостта [[Паяс кале]]. Като свещеник служи в родното си село и в Созопол, където бяга след въстанието. Умира в Созопол на 25 април 1917<ref>Попниколов, Димитър. Преображенското въстание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1982, стр.64-65</ref> или 1918 година.<ref>[http://www.promacedonia.org/giliev/pm3/pm_2.html Маджаров, Панайот. Свято съзаклятие, Издателство "П&П Славейкови", София, 1998, стр. 25.]</ref>
+Никола Янев Бъчваров е роден в 1853 година в [[лозенград]]ското село [[Карахадър]] (днес в [[Турция]]). Произхожда от родолюбиво българско семейство. Баща му, Яни Бъчваров, приютява [[Васил Левски]] в дома си и участва в изграждането на първия нелегален комитет в лозето на хайдук Вълкан.<ref>[http://www.promacedonia.org/ilpr1968/ilpr1968_c6.html Спомени на Яни Попов, в: „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, стр. 363-366]</ref><ref>{{Цитат книга|last=Попниколов|first=Димитър|title=Преображенското въстание|year=1982|publisher=Издателство на Отечествения фронт|location=София|pages=26–28}}</ref> Синове на Никола Бъчваров са войводите [[Яни Попов]] и [[Димитър Попниколов]], [[Георги Попов (Попниколов)]], също революционер, осъден по време на Преображенското въстание на 5 години затвор, [[Илия Попниколов]], учител и член на ВМОРО, и загиналият на фронта в Македония офицер, ротен командир [[Костадин Попниколов]] (1889 – 1918).<ref>{{Цитат книга|last=Попниколов|first=Димитър|title=Преображенското въстание|year=1982|publisher=Издателство на Отечествения фронт|location=София|pages=41 и текста под снимките}}</ref>
+Никола Бъчваров първоначално се занимава със земеделие, а после става свещеник в родното си село.<ref>{{Цитат книга|last=Попниколов|first=Димитър|title=Преображенското въстание|year=1982|publisher=Издателство на Отечествения фронт|location=София|pages=18}}</ref> Влиза във ВМОРО и е първият войвода на Лозенградския революционен участък. Той също така е вторият революционер, осъден на 5 години строг тъмничен затвор и третият пунктов началник. Бъчваров е осъден от властите на 7 години години заточение в Мала Азия, в крепостта [[Паяс кале]]. Като свещеник служи в родното си село и в Созопол, където бяга след въстанието. Умира в Созопол на 25 април 1917<ref>Попниколов, Димитър. Преображенското въстание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1982, стр.64–65</ref> или 1918 година.<ref>[http://www.promacedonia.org/giliev/pm3/pm_2.html Маджаров, Панайот. Свято съзаклятие, Издателство "П&П Славейкови", София, 1998, стр. 25.]</ref>
 == Бележки ==