Никола Бъчваров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Опа!
Редакция без резюме
Ред 6: Ред 6:
| починал-място = [[Созопол]], [[България]]
| починал-място = [[Созопол]], [[България]]
}}
}}
'''Никола Янев Бъчваров''' е [[българи|български]] свещеник и [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
'''Никола Янев Бъчваров''' (Фъчиджиоглу) е [[българи|български]] свещеник и [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].


== Биография ==
== Биография ==
[[Файл:Nikola Bachvarov family.jpg|ляво|мини|250п|Свещеник Никола Бъчваров с презвитера Параскева и децата си Яни (с феса), Димитър (с униформата), Георги, Илия и Костадин.]]
[[Файл:Nikola Bachvarov family.jpg|ляво|мини|250п|Свещеник Никола Бъчваров с презвитера Параскева и децата си Яни (с феса), Димитър (с униформата), Георги, Илия и Костадин.]]
Никола Янев Бъчваров е роден в 1853 година в [[лозенград]]ското село [[Карахадър]] (днес в [[Турция]]). Произхождащ от родолюбиво българско семейство. Негови синове са войводите [[Яни Попов]] и [[Димитър Попниколов]], както и на загиналия на фронта офицер [[Костадин Попниколов]] (1889 – 1918). Бащата на Никола Бъчваров, Яни Бъчваров приютява [[Васил Левски]] в дома си и участва в изграждането на първия нелегален комитет в лозето на хайдук Вълкан.<ref>[http://www.promacedonia.org/ilpr1968/ilpr1968_c6.html Спомени на Яни Попов, в: „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, стр. 363-366]</ref> Никола Бъчваров влиза във ВМОРО и е първият войвода на Лозенградския революционен участък. Той също така е вторият революционер, осъден на 5 години строг тъмничен затвор и третият пунктов началник. Бъчваров е осъден от властите на 7 години години заточение в Мала Азия, в крепостта [[Паяс кале]]. Като свещеник служи в родното си село и в Созопол, където бяга след въстанието. Умира в Созопол на 25 април 1917<ref>Попниколов, Димитър. Преображенското въстание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1982, стр.64-65</ref> или 1918 година.<ref>[http://www.promacedonia.org/giliev/pm3/pm_2.html Маджаров, Панайот. Свято съзаклятие, Издателство "П&П Славейкови", София, 1998, стр. 25.]</ref>
Никола Янев Бъчваров е роден в 1853 година в [[лозенград]]ското село [[Карахадър]] (днес в [[Турция]]). Произхожда от родолюбиво българско семейство. Баща му, Яни Бъчваров, приютява [[Васил Левски]] в дома си и участва в изграждането на първия нелегален комитет в лозето на хайдук Вълкан.<ref>[http://www.promacedonia.org/ilpr1968/ilpr1968_c6.html Спомени на Яни Попов, в: „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, стр. 363-366]</ref><ref>{{Цитат книга|last=Попниколов|first=Димитър|title=Преображенското въстание|year=1982|publisher=Издателство на Отечествения фронт|location=София|pages=26–28}}</ref> Синове на Никола Бъчваров са войводите [[Яни Попов]] и [[Димитър Попниколов]], [[Георги Попов (Попниколов)]], също революционер, осъден по време на Преображенското въстание на 5 години затвор, [[Илия Попниколов]], учител и член на ВМОРО, и загиналият на фронта в Македония офицер, ротен командир [[Костадин Попниколов]] (1889 1918).<ref>{{Цитат книга|last=Попниколов|first=Димитър|title=Преображенското въстание|year=1982|publisher=Издателство на Отечествения фронт|location=София|pages=41 и текста под снимките}}</ref>

Никола Бъчваров първоначално се занимава със земеделие, а после става свещеник в родното си село.<ref>{{Цитат книга|last=Попниколов|first=Димитър|title=Преображенското въстание|year=1982|publisher=Издателство на Отечествения фронт|location=София|pages=18}}</ref> Влиза във ВМОРО и е първият войвода на Лозенградския революционен участък. Той също така е вторият революционер, осъден на 5 години строг тъмничен затвор и третият пунктов началник. Бъчваров е осъден от властите на 7 години години заточение в Мала Азия, в крепостта [[Паяс кале]]. Като свещеник служи в родното си село и в Созопол, където бяга след въстанието. Умира в Созопол на 25 април 1917<ref>Попниколов, Димитър. Преображенското въстание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1982, стр.64–65</ref> или 1918 година.<ref>[http://www.promacedonia.org/giliev/pm3/pm_2.html Маджаров, Панайот. Свято съзаклятие, Издателство "П&П Славейкови", София, 1998, стр. 25.]</ref>


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 11:49, 7 юни 2021

Никола Бъчваров
български свещеник и революционер

Роден
1853 г.
Починал
25 април 1917 г. (64 г.)
Никола Бъчваров в Общомедия

Никола Янев Бъчваров (Фъчиджиоглу) е български свещеник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Свещеник Никола Бъчваров с презвитера Параскева и децата си Яни (с феса), Димитър (с униформата), Георги, Илия и Костадин.

Никола Янев Бъчваров е роден в 1853 година в лозенградското село Карахадър (днес в Турция). Произхожда от родолюбиво българско семейство. Баща му, Яни Бъчваров, приютява Васил Левски в дома си и участва в изграждането на първия нелегален комитет в лозето на хайдук Вълкан.[1][2] Синове на Никола Бъчваров са войводите Яни Попов и Димитър Попниколов, Георги Попов (Попниколов), също революционер, осъден по време на Преображенското въстание на 5 години затвор, Илия Попниколов, учител и член на ВМОРО, и загиналият на фронта в Македония офицер, ротен командир Костадин Попниколов (1889 – 1918).[3]

Никола Бъчваров първоначално се занимава със земеделие, а после става свещеник в родното си село.[4] Влиза във ВМОРО и е първият войвода на Лозенградския революционен участък. Той също така е вторият революционер, осъден на 5 години строг тъмничен затвор и третият пунктов началник. Бъчваров е осъден от властите на 7 години години заточение в Мала Азия, в крепостта Паяс кале. Като свещеник служи в родното си село и в Созопол, където бяга след въстанието. Умира в Созопол на 25 април 1917[5] или 1918 година.[6]

Бележки

  1. Спомени на Яни Попов, в: „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, стр. 363-366
  2. Попниколов, Димитър. Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1982. с. 26–28.
  3. Попниколов, Димитър. Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1982. с. 41 и текста под снимките.
  4. Попниколов, Димитър. Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1982. с. 18.
  5. Попниколов, Димитър. Преображенското въстание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1982, стр.64–65
  6. Маджаров, Панайот. Свято съзаклятие, Издателство "П&П Славейкови", София, 1998, стр. 25.