Графема: Разлика между версии
Редакция без резюме Етикети: Отменени Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Редакция без резюме Етикети: Отменени Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
Графемата сама по себе си е абстрактно понятие, което съществува реално посредством своите варианти, наречени [[алографи]]. Например буквата ''я'', напечатана в един шрифт, графически ще се различава от същата буква, напечатана в друг. И двете букви ще се различават от същата буква, написана на ръка от даден човек. Това, което ще обединява всички алографи, е абстрактното понятие за графемата ''я''. Всяко конкретно изобразяване на графема се нарича [[глиф]]. |
Графемата сама по себе си е абстрактно понятие, което съществува реално посредством своите варианти, наречени [[алографи]]. Например буквата ''я'', напечатана в един шрифт, графически ще се различава от същата буква, напечатана в друг. И двете букви ще се различават от същата буква, написана на ръка от даден човек. Това, което ще обединява всички алографи, е абстрактното понятие за графемата ''я''. Всяко конкретно изобразяване на графема се нарича [[глиф]]. |
||
| ⚫ | Понятията графема и не се покриват напълно: въпреки че обикновено графемата съвпада с буквата, това не винаги е вярно. Например в немската азбука последователността от три букви (''триграмата'') ''sch'' се считат за една графема, тъй като има фонетична стойност [ш], която е различна от фонетичните стойности на графемите на отделните съставляващи я букви. В зависимост от броя букви, посредством които се изобразява дадена графема, последната може да бъде определена като , или . Не е позната звукова писменост, която да използва повече от четири букви за пресъздаването на графема. |
||
==== Изобразяване на графемата в азбуките ==== |
|||
| ⚫ | Понятията графема и |
||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
Версия от 21:03, 7 юни 2021
Графема (от гръцкия глагол γράφω, gráphō — пиша) или писмено̀[1] е основният елемент на всяка писмена система. Графеми например са буква, китайски йероглиф, цифра, синтактични обозначения и други.
В различните видове писмености, графемата може да бъде обозначител на звук (какъвто е случая), сричка (при ) или цяла дума (както е при ). Класифицирането на дадена писменост към определен вид не ограничава вида на графемите в нея; например, в българската писменост се
Дори при звуковите писмености понятията графема и звук не се припокриват във всички случаи. Например в българската азбука се наблюдава явлението : една графема има за стойност фонемно съчетание - графемите щ, ю и я имат фонемни стойности съответно [шт], [йу] и [йа]. Явлението се е проявявало в стария български правопис - графемите ъ и ь не са имали звукова стойност в края на думите за българите от началото на миналия век. Когато една графема отговаря един звук от речта, това се нарича .
Ако съотношението между графема и звук се погледне от перспективата на последното, то тогава се говори за (един звук е представян от една графема), (един звук може дазвук).
Изобразяване на графемата
Графемата сама по себе си е абстрактно понятие, което съществува реално посредством своите варианти, наречени алографи. Например буквата я, напечатана в един шрифт, графически ще се различава от същата буква, напечатана в друг. И двете букви ще се различават от същата буква, написана на ръка от даден човек. Това, което ще обединява всички алографи, е абстрактното понятие за графемата я. Всяко конкретно изобразяване на графема се нарича глиф.
Понятията графема и не се покриват напълно: въпреки че обикновено графемата съвпада с буквата, това не винаги е вярно. Например в немската азбука последователността от три букви (триграмата) sch се считат за една графема, тъй като има фонетична стойност [ш], която е различна от фонетичните стойности на графемите на отделните съставляващи я букви. В зависимост от броя букви, посредством които се изобразява дадена графема, последната може да бъде определена като , или . Не е позната звукова писменост, която да използва повече от четири букви за пресъздаването на графема.
Вижте също
Библиография
- Москов, М., Бояджиев, Ж. Увод в езикознанието. София, „Наука и изкуство“, 1977.
Източници
- ↑ В множествено числа е писмена̀.