Лъвов мост: Разлика между версии
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Ted Masters (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 39: | Ред 39: | ||
Веднага след Освобождението [[Христо Г. Данов]] предлага на това място да се изгради паметник на обесените книжари и революционери. Идеята бързо е споделена от интелектуалци и политици и се стига до изработването на един много мащабен проект за мемориал. |
Веднага след Освобождението [[Христо Г. Данов]] предлага на това място да се изгради паметник на обесените книжари и революционери. Идеята бързо е споделена от интелектуалци и политици и се стига до изработването на един много мащабен проект за мемориал. |
||
Проектът е на [[Вацлав Прошек]]. Изпълнението му се осъществява през 1889 – 1890 г. от фирмата |
Проектът е на [[Вацлав Прошек]]. Изпълнението му се осъществява през 1889 – 1890 г. от фирмата „Братя Прошек“ и струва огромните по това време 260 000 [[Лев|златни лева]]. От целия комплекс е построен само мостът, на който лъвовете символизират четиримата обесени от турците българи книжари. Мостът е дълъг 26 m и е широк 18,1 m. има два отвора по 10 метра и канделабри над средните отвори. В книгата си „Спомени“ Димитър Пенев<ref>(изд.1939, стр.49)</ref> посочва за изпълнител на проекта – „Тодор Велян и сие“, под ръководството на инж. Конт, за когото пише подробно и списание „Светлина“,<ref>(кн.1 от 1892 г.)</ref> където е отпечатана една от първите фотографии на моста. Украсен е с четири бронзови фигури на [[лъв]]ове, откъдето идва и името му. Те са изработени от виенската фирма „[[Ваагнер Биро|Филип Ваагнер Биро]]“<ref>{{кираджиев|35}}</ref> и поставени през 1891 г. |
||
Според първоначалния проект мостът е централен елемент, около който трябва да се изгради голям кръгов площад, разделен на две от Владайската река, наричана в тази си част тогава „Канла“ (кървава).<ref>Георги Тахов, „Литературна София, изд. ОФ, 1983.</ref> От всичко това днес е запазена само паметната плоча на Георги Стоицев, която стои отстрани на моста, извън общия ансамбъл. |
Според първоначалния проект мостът е централен елемент, около който трябва да се изгради голям кръгов площад, разделен на две от Владайската река, наричана в тази си част тогава „Канла“ (кървава).<ref>Георги Тахов, „Литературна София, изд. ОФ, 1983.</ref> От всичко това днес е запазена само паметната плоча на Георги Стоицев, която стои отстрани на моста, извън общия ансамбъл. |
||
Ред 51: | Ред 51: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references/> |
|||
<references/>6. dir.bg: Големи пукнатини зейнаха на Лъвов мост в София (снимки)[https://m.dir.bg/dnes/sofia/golemi-puknatini-zeynaha-na-lavov-most-v-sofiya-snimki] |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
Версия от 23:12, 12 юли 2021
Лъвов мост | |
Лъвов мост след ремонта през 2014 г. | |
Основни данни | |
---|---|
Предназначение | пътен мост |
Пресича | Владайска река |
Местоположение | София, България |
По-горен | мост на бул. „Христо Ботев“ |
По-долен | мост на ул. „Георги Раковски“ |
Технически данни | |
Конструкция | свод |
Материал | камък |
Обща дължина | 26 m |
Ширина | 18,1 m |
История | |
Построен | 1889 – 1891 г. |
Проектант | Вацлав Прошек |
Строител | Иржи Прошек |
Стойност | 260 000 лева (при строежа) 21 млн. лева след реконструкцията през 2014 година |
Заменил | Шарен мост |
Експлоатация | |
Собственик | Столична община |
Карта | |
Лъвов мост в Общомедия |
Лъвов мост е важно и натоварено кръстовище и мост в централните части на София. Преди построяването му през 1889 г. на това място се е намирал Шареният мост. Мостът преминава над Владайската река и е разположен на кръстовището на бул. „Мария Луиза“ и бул. „Сливница“, като свързва Централната жп гара и Централната автогара с центъра на града. Мостът е една от забележителностите на столицата, както и символ на столичния район Сердика. В непосредствена близост до моста и кръстовището се намира и едноименният площад Лъвов мост.
Историята на „Шарен мост“ се свързва с името на богатия софийски турчин Халил Сали Ефенди. Сред шопите станал известен като „шашавия Халил“. Една реколта се случила много добра и сред шопите бързо се разчуло, че Халил купува слама. Селяните започнали да се надпреварват кой да му донесе повече. Халил никого не върнал, а честно, макар и евтино, плащал на всеки. На въпросите защо му е толкова слама, турчинът спокойно отговарял, че „времето продава сламата“. На следващата година реколтата не била толкова добра и селяните пак идвали при Халил – но този път, за да си купят по някоя кола слама. И Халил продавал – естествено, с голяма печалба. За да докаже на шопите, че изобщо не е „шашав“, съградил мост. От едната му страна стоял надпис: „С време продадох, мост създадох“, а от другата поръчал на каменоделците да изпишат върху камък едно нравоучение от Корана: „Където няма мост – съгради мост. Където няма чешма – съгради чешма“. В духа изцяло на турската архитектурна традиция мостът бил нашарен с червени и жълти линии, откъдето идва и името му „Шарен мост“.[1] Днес тези надписи не са съхранени.
До Освобождението на мястото, на което сега се намира Лъвов мост, са екзекутирани престъпниците. В Османската империя е съществувало правило – ако престъпникът не е от града, да бъде обесен пред тази врата, през която е влязъл в него. Така например Левски е обесен до Източната порта. Местните обаче са екзекутирани по площадите. До Лъвов мост са обесени участниците в Априлското въстание Стойчо Рашков и Тодор Малеев. Тук е екзекутиран и най-младият от четиримата софийски книжари – Георги Стоицев, псалт в църквата „Св. Крал“ (сегашна „Света Неделя“).
Веднага след Освобождението Христо Г. Данов предлага на това място да се изгради паметник на обесените книжари и революционери. Идеята бързо е споделена от интелектуалци и политици и се стига до изработването на един много мащабен проект за мемориал.
Проектът е на Вацлав Прошек. Изпълнението му се осъществява през 1889 – 1890 г. от фирмата „Братя Прошек“ и струва огромните по това време 260 000 златни лева. От целия комплекс е построен само мостът, на който лъвовете символизират четиримата обесени от турците българи книжари. Мостът е дълъг 26 m и е широк 18,1 m. има два отвора по 10 метра и канделабри над средните отвори. В книгата си „Спомени“ Димитър Пенев[2] посочва за изпълнител на проекта – „Тодор Велян и сие“, под ръководството на инж. Конт, за когото пише подробно и списание „Светлина“,[3] където е отпечатана една от първите фотографии на моста. Украсен е с четири бронзови фигури на лъвове, откъдето идва и името му. Те са изработени от виенската фирма „Филип Ваагнер Биро“[4] и поставени през 1891 г.
Според първоначалния проект мостът е централен елемент, около който трябва да се изгради голям кръгов площад, разделен на две от Владайската река, наричана в тази си част тогава „Канла“ (кървава).[5] От всичко това днес е запазена само паметната плоча на Георги Стоицев, която стои отстрани на моста, извън общия ансамбъл.
От 2012 г. площад „Лъвов мост“ се обслужва от Софийското метро.
-
Лъвов мост с движещия се по него трамвай, 2012 г.
-
Лъвов мост, 2018 г.
Източници
Външни препратки
- Лъвов мост, Столична община р-н „Сердика“
- Исторически фотографии на Лъвов мост
- 360-градусова панорама от Лъвов мост
- Документално видео за братя Прошек и техния принос за строежа на Лъвов мост
- Информация за братя Прошек