Битка при Дерманци: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 32: | Ред 32: | ||
== Развой на битката == |
== Развой на битката == |
||
Бунта на видинския деспот Белаур избухнал веднага след пристигането на Анна Неда и децата ѝ в [[Ниш]], след детронирането. Той се водел с променлив успех около 5 години. Когато успеха клонял в полза на Белаур и той се отправил към Търново за да отстрани новоизбрания цар от престола. Иван Александър по съвет на протовескиария Раскин и на логотета Филип призовал на помощ татарската конница, базирана по това време в Тракия. Докато пристигне татарската конница, Иван Александър протакал преговорите няколко дни. Татарите преминали Стара планина през [[Златишки проход|Златишкия проход]] или прохода [[Арабаконак]] и ударили внезапно армията на видинския деспот в гръб. Силите на Иван Александър били общо около 10 000 хиляди - царската войска от Търново и още 2000 татари. Попаднала между два огъня, войската на Белаур била унищожена, а деспотът — загинал на бойното поле. Ранените след сражението, били доубити или издавени. Околните селца и колиби подпалени и унищожени. Това е станало през есента на 1336 г. |
|||
Дълго съпротивата е просто дефанзивна, но през [[1336]] г. търновската войска потегля на поход, съюзена с 2000 [[татари]]. Белаур ги пресреща край днешното село [[Дерманци]], където се разиграва битката. Общо около 10 000-на войска от страна на Търново се изправя срещу неизвестната по брой Белаурова войска. В нея е съсечен самият Белаур, войската му е разбита, а замъкът му -разрушен. Селото запустяло и е наричано "Пусто Загоре". |
|||
Мястото, където е била битката е южно от сегашното село [[Дерманци]] в подножието на рида Филчов връх (Муртино бърдо). Местността и днес носи името на депост Белаур. Векове след тази битка, района е смятан за проклето място, а по- късно наричан „Пусто загòре”, защото години след тази битка, полето е било покрито с разлагащи се трупове на хора и животни и никой не смеел да се засели там. |
|||
== Последици == |
== Последици == |
||
Версия от 17:08, 14 юли 2021
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Битка при Дерманци | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 1336 | ||
| Място | Дерманци, Търновско царство | ||
| Резултат | победа за Иван Александър | ||
| Територия | Търновско царство | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
Битката при Дерманци или битката при река Вит, състояла се през есента на 1336 г. е династична битка за власт между търновския цар Иван Александър и видинския деспот Белаур, син на Шишман I.
Причината за войната и сражението е, че Белаур се застъпва за царските права на сваления от престола цар Иван Стефан и майка му царица Анна Неда и се вдига на бунт срещу новия цар, Иван Александър, обявявайки го за узурпатор.
Предистория
През 1331 г. след държавен преврат срещу Търновския цар Иван Стефан, начело на Търновското царство застава Иван Александър.
Белаур, чичото на сваления цар, превзема Видинско и го обособява в отделно царство - традиция, започната от Шишман I и продължила след това с цар Иван Срацимир. Неговият военен поход бележи значителни успехи, както се споменава в Лондонското евангелие:
| „ | И той (Белаур) завзе много укрепени градове... така също и Бдин и цялото Подунавие, даже и до Морава... |
“ |
Развой на битката
Бунта на видинския деспот Белаур избухнал веднага след пристигането на Анна Неда и децата ѝ в Ниш, след детронирането. Той се водел с променлив успех около 5 години. Когато успеха клонял в полза на Белаур и той се отправил към Търново за да отстрани новоизбрания цар от престола. Иван Александър по съвет на протовескиария Раскин и на логотета Филип призовал на помощ татарската конница, базирана по това време в Тракия. Докато пристигне татарската конница, Иван Александър протакал преговорите няколко дни. Татарите преминали Стара планина през Златишкия проход или прохода Арабаконак и ударили внезапно армията на видинския деспот в гръб. Силите на Иван Александър били общо около 10 000 хиляди - царската войска от Търново и още 2000 татари. Попаднала между два огъня, войската на Белаур била унищожена, а деспотът — загинал на бойното поле. Ранените след сражението, били доубити или издавени. Околните селца и колиби подпалени и унищожени. Това е станало през есента на 1336 г. Мястото, където е била битката е южно от сегашното село Дерманци в подножието на рида Филчов връх (Муртино бърдо). Местността и днес носи името на депост Белаур. Векове след тази битка, района е смятан за проклето място, а по- късно наричан „Пусто загòре”, защото години след тази битка, полето е било покрито с разлагащи се трупове на хора и животни и никой не смеел да се засели там.
Последици
Последиците за Видинското царство са тежки. След тази битка Иван Александър поема пряко управлението на областта, докато не установява за цар във Видин сина си Иван Срацимир от влшката принцеса Теодора Басараб.