Разлика между версии на „Битка при Дерманци“

След смъртта на [[Михаил III Шишман]] в [[Битка при Велбъжд|битката при Велбъжд]] през 1330 г. Белаур активно съдейства за коронясването на българския престол на цар [[Иван Стефан]], син на Михаил Шишман от първата му жена [[Анна Неда]], а след това е и пръв съветник на новия български цар. Отказва да признае детронацията на Иван Стефан през 1331 г. и се противопоставя на другия си племенник, възкачилия се на ловешки деспот Иван Александър. След преврата в Търново дава политическо убежище на Анна Неда и синът й. Бунта на видинския деспот Белаур избухнал веднага след детронирането на [[Иван Стефан]] и пристигането на [[Анна Неда]] и синовете ѝ в [[Ниш]]. Той се водел с променлив успех около 5 години. Когато успеха клонял в полза на Белаур и той се отправил към Търново за да отстрани новоизбрания цар от престола Иван Александър по съвет на протовескиария Раскин и на логотета Филип призовал на помощ татарската конница, базирана по това време в Тракия. Докато пристигне татарската конница, Иван Александър протакал преговорите няколко дни. Татарите преминали Стара планина през [[Златишки проход|Златишкия проход]] или прохода [[Арабаконак]] и ударили внезапно армията на видинския деспот в гръб. Силите на Иван Александър били общо около 10 000 хиляди - царската войска от Търново и още 2000 татари. Попаднала между два огъня, войската на Белаур била унищожена, а деспотът — загинал на бойното поле. Ранените след сражението, били доубити или издавени. Околните селца и колиби подпалени и унищожени. Това е станало през есента на 1336 г.