Битка при Дерманци: Разлика между версии
| Ред 27: | Ред 27: | ||
== Последици == |
== Последици == |
||
След битката при река Вит [[Иван Александър]] поставя на трона на Видинското депсотство |
След битката при река Вит и смъртта на Белаур[[Иван Александър]] поставя на трона на Видинското депсотство Михаил, син на цар [[Михаил III Шишман]] от втория му брак с [[Теодора Палеологина]], докато през 1356 не установява за цар във Видин сина си [[Иван Срацимир]] от влшката принцеса [[Теодора Басараб]]. |
||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
Версия от 18:26, 14 юли 2021
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Битка при Дерманци | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 1336 | ||
| Място | Дерманци, Търновско царство | ||
| Резултат | победа за Иван Александър | ||
| Територия | Търновско царство | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
Битката при Дерманци или битката при река Вит, състояла се през есента на 1336 г. е династична битка за власт между търновския цар Иван Александър и видинския деспот Белаур (Бела Урош), брат на Михаил III Шишман и син на деспот Шишман I.
След смъртта на Михаил III Шишман в битката при Велбъжд през 1330 г. Белаур активно съдейства за коронясването на българския престол на цар Иван Стефан, син на Михаил Шишман от първата му жена Анна Неда, а след това е и пръв съветник на новия български цар. Отказва да признае детронацията на Иван Стефан през 1331 г. и се противопоставя на другия си племенник, възкачилия се на ловешки деспот Иван Александър. След преврата в Търново дава политическо убежище на Анна Неда и синът й. Бунта на деспот Белаур избухнал веднага след детронирането на Иван Стефан и пристигането на Анна Неда и синовете ѝ в Ниш. Той се водел с променлив успех около 5 години. Когато успеха клонял в полза на Белаур и той се отправил към Търново за да отстрани новоизбрания цар от престола Иван Александър по съвет на протовескиария Раскин и на логотета Филип призовал на помощ татарската конница, базирана по това време в Тракия. Докато пристигне татарската конница, Иван Александър протакал преговорите няколко дни. Татарите преминали Стара планина през Златишкия проход или прохода Арабаконак и ударили внезапно армията на видинския деспот в гръб. Силите на Иван Александър били общо около 10 000 хиляди - царската войска от Търново и още 2000 татари. Попаднала между два огъня, войската на Белаур била унищожена, а деспотът — загинал на бойното поле. Ранените след сражението, били доубити или издавени. Околните селца и колиби подпалени и унищожени. Това е станало през есента на 1336 г.
Мястото, където е била битката е южно от сегашното село Дерманци в подножието на рида Филчов връх (Муртино бърдо). Местността и днес носи името на депост Белаур. Векове след тази битка, района е смятан за проклето място, а по- късно наричан „Пусто загòре”, защото години след тази битка, полето е било покрито с разлагащи се трупове на хора и животни и никой не смеел да се засели там.
Последици
След битката при река Вит и смъртта на БелаурИван Александър поставя на трона на Видинското депсотство Михаил, син на цар Михаил III Шишман от втория му брак с Теодора Палеологина, докато през 1356 не установява за цар във Видин сина си Иван Срацимир от влшката принцеса Теодора Басараб.