Йордан Йовков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Заместване на съдържанието на страницата с „{{мъниче}}“ |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{мъниче}} |
{{мъниче}} |
||
Детските и юношеските години на Йовков преминават в родното му място, където получава основно образование ([[1895]]). Завършва [[гимназия]] в [[София]] ([[1900]]). Учителят му по [[литература]] — поетът [[Иван Грозев]], му предсказва бъдеще на [[писател]]. |
|||
След дипломирането си живее в [[Добруджа]], където се преселва семейството му. През 1900 година се преселва в с. [[Долен извор]]. Завършва [[Школа за запасни офицери|школата за запасни офицери]] в [[Княжево]] ([[1902]]–[[1904]]), като по време на обучението си публикува първата си творба — стихотворението ''„Под тежкия кръст“'' (в. ''„[[Съзнание]]“'', бр.9, 26.10.1902). В началото на 1904 г. се записва [[студент]] в [[Юридически факултет|Юридическия факултет]] на [[Софийски университет|Софийския университет]], но смъртта на баща му осуетява следването му. |
|||
Есента на 1904 г. Йовков се завръща в с. Долен извор и учителства в различни добруджански села до [[1912]] г., когато е мобилизиран. Участва в [[Балканска война|Балканската]] и [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] като [[командир]] на [[рота]]. През юни [[1913]] г. е ранен край [[Дойран]], а месец по-късно е повишен в чин. |
|||
След войните Йовков се установява в София и работи като редактор на списание ''„[[Народна армия]]“'', където в бр.1 публикува очерк за Балканската война — ''„Утрото на паметния ден“''. След като списанието престава да излиза, Йовков е принуден да търси работа и с помощта на [[Григор Василев]] е назначен за [[библиотекар]] и [[редактор]] на списание ''„[[Преглед на Министерството на вътрешните работи и народното здраве]]“'' в Отделението за социални грижи и благотворителност. |
|||
Остава на работа до есента на [[1915]] г., когато отново е мобилизиран и изпратен в гр. [[Ксанти]]. А година по-късно е командирован в редакцията на сп. ''„Военни известия“''. След края на [[Първа световна война|Първата световна война]] настъпва един от най-тежките периоди в живота на Йовков. Втората национална катастрофа го заварва в [[Добрич]]. След трудни дни, изпълнени с душевни терзания и материални несгоди, и след като Добруджа е окупирана от [[Румъния|румънците]], Йовков минава нелегално границата и се установява във [[Варна]], където е учител до есента на [[1920]] г. След застъпничество на приятели от София е назначен в българската легация в [[Букурещ]]. През 1920–27 г. е редовен сътрудник по печата; постоянно е понижаван в длъжност, поради което в края на [[1927]] г. напуска легацията. |
|||
Последните 10 години от живота му са изпълнени с творчески труд и изтощително напрежение, което се отразява на здравето му. Неизлечимо болен, през есента на [[1937]] година заминава на лечение в [[Хисаря]]. Поради влошеното състояние е опериран по спешност в Католическата болница в [[Пловдив]], но след 24 часа Йовков умира. Погребението му в София се превръща в манифестация на народна любов и признателност. |
|||
Йовков дебютира като [[поет]]. През [[1902]]–[[1911|11]] г. публикува стихове (общо 31) в различни периодични издания — в. ''„Съзнание“'', списанията ''„[[Пробуда]]“'', ''„[[Художник]]“'', ''„[[Ново време]]“'', ''„[[Ново общество]]“'' и ''„[[Бисери]]“''. Лириката му не се отличава с особено богатство и разнообразие на мотиви — започнал като социален поет, по-късно Йовков трансформира социалния протест в резигнация, печал и умора. Първата си белетристична творба — ''„[[Овчарова жалба]]“'', с подзаглавие ''„Старопланинска легенда“'' — Йовков публикува в списание ''„[[Просвета]]“'' през [[1910]] г. |
|||
Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъчното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на [[1913]] г. (''„Утрото на паметния ден“''); до [[1917]] г. името му се среща и по страниците на списанията ''„[[Звено]]“'', ''„[[Съвременна мисъл]]“'', на вестниците ''„[[Слово]]“'', ''„[[Демократически преглед]]“'', ''„[[Военни известия]]“'' и ''„[[Отечество]]“''. Открояват се [[импресия|импресиите]] ''„[[Те победиха]]“'', ''„[[На старата граница]]“'', ''„[[Безотечественици]]“'', ''„[[Ехо]]“'', разказът ''„[[Балкан]]“'' и повестта ''„[[Земляци]]“''. |
|||
В документалните си очерци Йовков обективно свидетелства за войнишките делници и празници — баталните очерци са ярки художествени свидетелства за преживяното по време на войната — от първия й ден до нейния трагичен край. В тях редом с летописеца присъства и есеистът; синтезът се постига чрез емоционално овладяване на военната тема, пречупена през индивидуалното впечатление. Йовков идва в [[българска литература|българската литература]] с една болка, която пронизва всичко, написано от него за войните, и от която се ражда специфичният му хуманизъм. В прозата му няма ожесточение, викове на омраза. Най-значимите си военни творби Йовков събира в излезлите през 1917 и [[1918]] г. два тома ''„Разкази“''. Въпреки че на два пъти по-късно се връща към баталните сюжети — веднъж с новелата ''„Последна радост“'' ([[1920]]) и след едно десетилетие с разказите ''„Бели рози“'', ''„Другар“'', ''„На стража“'', Йовков изчерпва темата, преди да е приключила самата война за България. В известен смисъл тези последни творби са равносметка, сумирала постиженията и недостатъците на периода, през който авторът израства и се налага като писател от национална величина. Ако с ''„Последна радост“'' Йовков прави своеобразна рекапитулация на темата за войните, с повестта ''„Жетварят“'' (1920) възвестява завръщането си към сюжетите и проблемите на българското село. В развитието му на белетрист това е началото на процес, който окончателно оформя идейно-естетическия му свят. ''„Последна радост“'' е кръстопътна книга — в нея са събрани завършекът на един етап и началото на друг. |
|||
Когато отсъства от България цели 7 години, тъкмо в чужбина Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците ''„Последна радост“'', ''„Старопланински легенди“'', ''„Вечери в Антимовския хан“'', ''„Женско сърце“'' и романите ''„Чифликът край границата“'', ''„Ако можеха да говорят“'', както и незавършения роман ''„Приключенията на Гороломов“'', драмите ''„Албена“'', ''„Боряна“'', ''„Обикновен човек“'' и комедията ''„Милионерът“''. |
|||
70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби — на над 37, сред които и [[арабски език|арабски]], [[виетнамски език|виетнамски]], [[китайски език|китайски]], [[персийски език|персийски]], [[полски език|полски]], [[финландски език|финландски]], [[хинди]], [[шведски език|шведски]], [[японски език|японски]] и други езици. |
|||
== Източници == |
|||
: ''Тази статия се основава на материал от [http://slovoto.orbitel.bg/showbio.php3?ID=95 Словото], използван с [[Потребител:Borislav/Разрешение Словото|разрешение]].'' |
|||
== Външни препратки == |
|||
* [http://megimg.info/mg/modules/booklists/viewcat.php?cid=638 Разкази на Й. Йовков в Megimg.info] |
|||
{{Уикицитат|Йордан Йовков}} |
|||
[[Категория:Български писатели|Йовков, Йордан]] |
|||
mnoo e qk toq[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] |
|||
[[de:Jordan Jowkow]] |
|||
[[en:Yordan Yovkov]] |
|||
[[pl:Jordan Jowkow]] |
|||
Версия от 14:57, 12 август 2007
Тази статия все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.