Генотип: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Carbonaro. (беседа | приноси) подобрения |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Генотип''' наричаме съвкупността от наследствените заложби на даден индивид, записани в неговата ДНК |
'''Генотип''' наричаме съвкупността от наследствените заложби на даден индивид, записани в неговата [[ДНК]].<ref>David Clark, ''Molecular Biology'', 1st Edition. 2005</ref> Според това доколко детайлно описваме ДНК на даден организъм, се изменя и нашето описание на генотипа. Обикновено, когато говорим за генотип, имаме предвид алелите (вариантите) на определен ген или малка група гени на индивида. |
||
Взаимодействието на генотипа на даден индивид с външните фактори определя неговия фенотип, т.е. съвкупността от видимите му характерни белези. |
Взаимодействието на генотипа на даден индивид с външните фактори определя неговия фенотип, т.е. съвкупността от видимите му характерни белези. |
||
Ред 6: | Ред 6: | ||
=== Фенотипни черти, които включват повече гени === |
=== Фенотипни черти, които включват повече гени === |
||
[[File:Cuadro de Punnett.jpg|thumb|366x366px|Таблица, покавзаща пресичанията на гените при дадени 2 гена. Резултатът е 9 уникални генотипа, но 4 уникални фенотипа.]] |
[[File:Cuadro de Punnett.jpg|thumb|366x366px|Таблица, покавзаща пресичанията на гените при дадени 2 гена. Резултатът е 9 уникални генотипа, но 4 уникални фенотипа.]] |
||
Някои фенотипи не следват същите шаблони, които са определени от генетиката на Георг Мендел. Свързването на множество гени увеличава броя на възможните генотипи за даден фенотипен белег. С примерите в класическата генетика на Мендел |
Някои фенотипи не следват същите шаблони, които са определени от генетиката на Георг Мендел. Свързването на множество гени увеличава броя на възможните генотипи за даден фенотипен белег. С примерите в класическата генетика на Мендел всеки фенотипен белег има един ген с две възможни унаследими алели и 3 възможни комбинации на тези алели. Ако всеки един ген има два алела, биха се получили девет различни генотипа. Например ген, обозначен с ''A'' за доминантния алел и ''a'' за рецесивния алел, и друг ген, който означаваме с ''B'' и ''b'' съответно. Възможните генотипи за този вид характеристика са: ''AABB'', ''AaBB'', ''aaBB'', ''AABb'', ''AaBb'', ''aaBb'', ''aaBB'', ''aaBb'' и ''aabb''. |
||
== Виж още == |
== Виж още == |
Текуща версия към 08:41, 9 август 2021
Генотип наричаме съвкупността от наследствените заложби на даден индивид, записани в неговата ДНК.[1] Според това доколко детайлно описваме ДНК на даден организъм, се изменя и нашето описание на генотипа. Обикновено, когато говорим за генотип, имаме предвид алелите (вариантите) на определен ген или малка група гени на индивида.
Взаимодействието на генотипа на даден индивид с външните фактори определя неговия фенотип, т.е. съвкупността от видимите му характерни белези.
Унаследимост[редактиране | редактиране на кода]
Фенотипни черти, които включват повече гени[редактиране | редактиране на кода]
Някои фенотипи не следват същите шаблони, които са определени от генетиката на Георг Мендел. Свързването на множество гени увеличава броя на възможните генотипи за даден фенотипен белег. С примерите в класическата генетика на Мендел всеки фенотипен белег има един ген с две възможни унаследими алели и 3 възможни комбинации на тези алели. Ако всеки един ген има два алела, биха се получили девет различни генотипа. Например ген, обозначен с A за доминантния алел и a за рецесивния алел, и друг ген, който означаваме с B и b съответно. Възможните генотипи за този вид характеристика са: AABB, AaBB, aaBB, AABb, AaBb, aaBb, aaBB, aaBb и aabb.
Виж още[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ David Clark, Molecular Biology, 1st Edition. 2005