Преспанско езеро: Разлика между версии
м без интервал |
Редакция без резюме |
||
Ред 23: | Ред 23: | ||
}} |
}} |
||
[[Файл:Ohrid prespa nasa.jpg|мини|250п|Охридското, Голямото и Малкото Преспанско езеро]] |
[[Файл:Ohrid prespa nasa.jpg|мини|250п|Охридското, Голямото и Малкото Преспанско езеро]] |
||
'''Преспанското езеро''' или '''Голямо Преспанско езеро''' ({{lang|mk|(Големо) Преспанско Езеро}}; {{lang|sq|Liqeni i Prespës}}; {{lang|el|Λίμνη Μεγάλη Πρέσπα}}) е [[езеро]] в [[Северна Македония]], [[Гърция]] и [[Албания]] и е второто по големина езеро в географската област [[Македония (област)|Македония]]. Както и [[Охридско езеро|Охридското]], то се намира в югозападната част на Македония и е отделено от него с [[планина]]та [[Галичица]]. Нарича се и '''Голямо Преспанско езеро''', за да се различава от [[Малко Преспанско езеро|Малкото Преспанско езеро]], което се намира в [[Гърция]] и отчасти в Албания. |
'''Преспанското езеро''' или '''Голямо Преспанско езеро''' ({{lang|mk|(Големо) Преспанско Езеро}}; {{lang|sq|Liqeni i Prespës}}; {{lang|el|Λίμνη Μεγάλη Πρέσπα}}) е [[езеро]] в [[Северна Македония]], [[Гърция]] и [[Албания]] и е второто по големина езеро в географската област [[Македония (област)|Македония]]. Както и [[Охридско езеро|Охридското]], то се намира в югозападната част на Македония и е отделено от него с [[планина]]та [[Галичица]]. Нарича се и '''Голямо Преспанско езеро''', за да се различава от [[Малко Преспанско езеро|Малкото Преспанско езеро]], което се намира в [[Гърция]] и отчасти в Албания. Разположено е в междупланинска тектонска котловина на 853 m н.в. Поради колебанията на нивото общата му площ варира – между 274,03 и 275,40 km<sup>2</sup>, а максималната му дълбочина е 54 m. Северните и източните му брегове са полегати и слабо разчленени, а южните и западните – стръмни и с дълбоки заливи. От юг в него се влива къс (1 km) приток изтичащ от плиткото [[Малко Преспанско езеро]]. Преспанското езеро е основен водоизточник за подхранване на [[Охридско езеро|Охридското езеро]], като водите му чрез подземни канали под планината [[Галичица]] се оттичат в разположеното на 16 km на северозапад и лежащо на 158 m по-ниско Охридско езеро и постъпват в него в района на [[Свети Наум (манастир)|манастира „Свети Наум“]]. В езерото се намират два острова – [[Голем град]] в Северна Македония и [[Мал град]] в Албания. Ежегодните му колебания на нивото му са 1,5 – 2 m.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article102719.html «Большая Советская Энциклопедия» – Преспа, т. 20, стр. 532]</ref> |
||
⚫ | |||
Поради колебанията на нивото на езерото, общата му площ варира – между 274,03 и 275,40 km<sup>2</sup>. Чрез подземни канали то е свързано с Охридското, където и преминават водите му. Основната част от водата в изворите на [[Охридското езеро]] край [[Свети Наум (манастир)|манастира „Свети Наум“]] е от Преспанското езеро. |
|||
В езерото се намират два острова – [[Голем град]] в Северна Македония и [[Мал град]] в Албания. |
|||
Районът около Преспанското езеро е известен като [[Преспа (област)|Преспа]], чийто център е град [[Ресен]]. В македонската част на брега на езерото се намират няколко курорта – [[Отешево]], [[Крани]], [[Претор (село)|Претор]], [[Асамати]] и други. |
Районът около Преспанското езеро е известен като [[Преспа (област)|Преспа]], чийто център е град [[Ресен]]. В македонската част на брега на езерото се намират няколко курорта – [[Отешево]], [[Крани]], [[Претор (село)|Претор]], [[Асамати]] и други. |
||
Най-разпространените риби в езерото са [[блескач]]ът (уклей, белица, ''Alburnus alburnus''), наричан нивичка, и [[скобар]]ът (''Chondrostoma nasus prespensis''), наричан скобуст. |
Най-разпространените риби в езерото са [[блескач]]ът (уклей, белица, ''Alburnus alburnus''), наричан нивичка, и [[скобар]]ът (''Chondrostoma nasus prespensis''), наричан скобуст. |
||
⚫ | |||
== Литература == |
== Литература == |
||
Ред 46: | Ред 42: | ||
* [http://macedonia-history.blogspot.com/2008/10/prespanskoto-ezero-ot-georgi-traichev.html Г. Трайчев. Преспанското езеро. С., 1924, 31 с.] |
* [http://macedonia-history.blogspot.com/2008/10/prespanskoto-ezero-ot-georgi-traichev.html Г. Трайчев. Преспанското езеро. С., 1924, 31 с.] |
||
* [http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_b_5.html Преспанското езеро и Долна Преспа според Васил Кънчов]- от „Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки“ (1890) |
* [http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_b_5.html Преспанското езеро и Долна Преспа според Васил Кънчов]- от „Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки“ (1890) |
||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
{{Езера в Северна Македония}} |
{{Езера в Северна Македония}} |
Версия от 13:02, 12 август 2021
- Вижте пояснителната страница за други значения на Преспа.
Преспанско езеро Преспанско Езеро Liqeni i Prespës Λίμνη Μεγάλη Πρέσπα | |
Преспанското езеро с Мал град | |
Местоположение в Северна Македония, Албания, Гърция | |
Местоположение | Северна Македония Гърция Албания |
---|---|
Притоци | Стара река |
Площ | 274,03 – 275,40 km2 |
Острови | Голем град Мал град |
Населени места | Отешево Асамати Пустец Нивици |
Преспанско езеро в Общомедия |
Преспанското езеро или Голямо Преспанско езеро (на македонска литературна норма: (Големо) Преспанско Езеро; на албански: Liqeni i Prespës; на гръцки: Λίμνη Μεγάλη Πρέσπα) е езеро в Северна Македония, Гърция и Албания и е второто по големина езеро в географската област Македония. Както и Охридското, то се намира в югозападната част на Македония и е отделено от него с планината Галичица. Нарича се и Голямо Преспанско езеро, за да се различава от Малкото Преспанско езеро, което се намира в Гърция и отчасти в Албания. Разположено е в междупланинска тектонска котловина на 853 m н.в. Поради колебанията на нивото общата му площ варира – между 274,03 и 275,40 km2, а максималната му дълбочина е 54 m. Северните и източните му брегове са полегати и слабо разчленени, а южните и западните – стръмни и с дълбоки заливи. От юг в него се влива къс (1 km) приток изтичащ от плиткото Малко Преспанско езеро. Преспанското езеро е основен водоизточник за подхранване на Охридското езеро, като водите му чрез подземни канали под планината Галичица се оттичат в разположеното на 16 km на северозапад и лежащо на 158 m по-ниско Охридско езеро и постъпват в него в района на манастира „Свети Наум“. В езерото се намират два острова – Голем град в Северна Македония и Мал град в Албания. Ежегодните му колебания на нивото му са 1,5 – 2 m.[1]
Районът около Преспанското езеро е известен като Преспа, чийто център е град Ресен. В македонската част на брега на езерото се намират няколко курорта – Отешево, Крани, Претор, Асамати и други.
Най-разпространените риби в езерото са блескачът (уклей, белица, Alburnus alburnus), наричан нивичка, и скобарът (Chondrostoma nasus prespensis), наричан скобуст.
Преспанското езеро е включено в границите на Санстефанска България през 1878 година.
Литература
- Сибиновиќ, Милорад. Езера Преспанско и Охридско, Скопје 1987
- Чавкаловски, Илија. Преспа, Скопје 2001
Вижте също
Външни препратки
- ((en)) Профил на езерото
- Г. Трайчев. Преспанското езеро. С., 1924, 31 с.
- Преспанското езеро и Долна Преспа според Васил Кънчов- от „Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки“ (1890)
Източници
|
|