Потсдамска конференция: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
кор.; Рузвелт не участва
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:Schloss Cecilienhof 007.jpg|мини|250px|Дворец [[Цецилиенхоф]] – мястото, на което се провежда Потсдамската конференция]]
[[Файл:Schloss Cecilienhof 007.jpg|мини|250px|Дворец [[Цецилиенхоф]] – мястото, на което се провежда Потсдамската конференция]]
[[Файл:L_to_R,_British_Prime_Minister_Winston_Churchill,_President_Harry_S._Truman,_and_Soviet_leader_Josef_Stalin_in_the..._-_NARA_-_198958.jpg|мини|250px|Потсдамска конференция: [[Уинстън Чърчил]], [[Хари Труман]] и [[Сталин]] (от ляво надясно)]]
[[Файл:L_to_R,_British_Prime_Minister_Winston_Churchill,_President_Harry_S._Truman,_and_Soviet_leader_Josef_Stalin_in_the..._-_NARA_-_198958.jpg|мини|250px|Потсдамска конференция: [[Уинстън Чърчил]], [[Хари Труман]] и [[Сталин]] (от ляво надясно)]]
'''Потсдамската конференция''' се провежда в [[Потсдам]], в двореца [[Цецилиенхоф]] от [[17 юли]] до [[2 август]] [[1945]] г. с участието на ръководителите на трите най-големи държави от антихитлеристката коалиция във [[Втората световна война]] с цел да се определят следващите стъпки по следвоенното устройство на Европа.
'''Потсдамската конференция''' се провежда в [[Потсдам]], в двореца [[Цецилиенхоф]] от [[17 юли]] до [[2 август]] [[1945]] г. с участието на ръководителите на трите най-големи държави от антихитлеристката коалиция във [[Втората световна война]], с цел да се определят следващите стъпки по следвоенното устройство на Европа.


Това е третата и последна среща на голямата тройка от антихитлеристката коалиция. Първите две се състоят в края на 1943 г. в [[Техеранска конференция|Техеран]] ([[Иран]]) и в началото на 1945 г. на [[Ялтенска конференция|Ялта]] (Съветски съюз).
Това е третата и последна среща на голямата тройка от антихитлеристката коалиция. Първите две се състоят в края на 1943 г. в [[Техеранска конференция|Техеран]] ([[Иран]]) и в началото на 1945 г. на [[Ялтенска конференция|Ялта]] (Съветски съюз).


В конференцията участват главите на правителствата на три държави- [[президент на САЩ|президентът на САЩ]] [[Хари Труман]] (председателствал всички заседания), председателя на Съвета на Народните комисари на СССР и председател на Държавния комитет на отбраната на СССР [[Сталин]] и [[премиер-министър]]а на Великобритания [[Уинстън Чърчил]] (по време на конференцията претърпява поражение на парламентарните избори), и в Потсдам идва неговия приемник [[Клемент Атли]]).
В конференцията участват главите на правителствата на три държави – [[президент на САЩ|президентът на САЩ]] [[Хари Труман]] (председателствал всички заседания), председателят на Съвета на Народните комисари на СССР и председател на Държавния комитет на отбраната на СССР [[Сталин]] и [[премиер-министър]]ът на Великобритания [[Уинстън Чърчил]] (по време на конференцията претърпява поражение на парламентарните избори), и в Потсдам идва неговия приемник [[Клемент Атли]]).


На конференцията са приети [[Потсдамско споразумение|Потсдамското споразумение]] за уреждането на следвоенното устройство на Европа и [[Потсдамска декларация|Потсдамската декларация]] за продължаването на войната с Япония.
На конференцията са приети [[Потсдамско споразумение|Потсдамското споразумение]] за уреждането на следвоенното устройство на Европа и [[Потсдамска декларация|Потсдамската декларация]] за продължаването на войната с Япония.
Ред 14: Ред 14:
По решение на Потсдамската конференция източните граници на Германия са пренесени на запад към линията [[Одер]]-[[Ниса (град)|Ниса]], което съкращава територията и с 25 % в сравнение с [[1937]]. Територията на изток от новата граница се състои от [[Източна Прусия]], [[Силезия]], [[Западна Прусия]], и две трети от [[Померания]]. Това основно са селскостопански райони, с изключение на [[Горна Силезия]], която е втория по размер център на немската тежка промишленост. Голяма част от територията, откъсната от Германия, влиза в състава на [[Полша]]. В състава на Съветския съюз, заедно със столицата [[Кьонигсберг]] (която на следващата година е преименувана на [[Калининград]]) влиза и една трета от [[Източна Прусия]], на чиято територия е създадена [[Калининградска област|Кьонигсбергска (от март 1946 – Калининградска) област]] [[РСФСР]]. Спорната между войните [[Мемелска област]] е върната от ръководството на Съветския съюз през [[1945]] г. на [[Литовска ССР|Литовската ССР]].
По решение на Потсдамската конференция източните граници на Германия са пренесени на запад към линията [[Одер]]-[[Ниса (град)|Ниса]], което съкращава територията и с 25 % в сравнение с [[1937]]. Територията на изток от новата граница се състои от [[Източна Прусия]], [[Силезия]], [[Западна Прусия]], и две трети от [[Померания]]. Това основно са селскостопански райони, с изключение на [[Горна Силезия]], която е втория по размер център на немската тежка промишленост. Голяма част от територията, откъсната от Германия, влиза в състава на [[Полша]]. В състава на Съветския съюз, заедно със столицата [[Кьонигсберг]] (която на следващата година е преименувана на [[Калининград]]) влиза и една трета от [[Източна Прусия]], на чиято територия е създадена [[Калининградска област|Кьонигсбергска (от март 1946 – Калининградска) област]] [[РСФСР]]. Спорната между войните [[Мемелска област]] е върната от ръководството на Съветския съюз през [[1945]] г. на [[Литовска ССР|Литовската ССР]].


Съюзниците признават на [[Италия]] статут на съвоюваща страна и Сталин предлага това да бъде направено и за [[България]], но Рузвелт и Чърчил отказват да обсъждат въпроса, настоявайки преди това за прилагане на решенията на [[Ялтенска конференция|Ялтенската конференция]] за провеждане на избори и възстановяване на либералната демокрация в страната.<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 685 – 686 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref>
Съюзниците признават на [[Италия]] статут на съвоюваща страна и Сталин предлага това да бъде направено и за [[България]], но Труман и Чърчил отказват да обсъждат въпроса, настоявайки преди това за прилагане на решенията на [[Ялтенска конференция|Ялтенската конференция]] за провеждане на избори и възстановяване на либералната демокрация в страната.<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 685 – 686 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref>


На Потсдамската конференция [[Сталин]] потвърждава, че не по-късно от три месеца след капитулацията на Германия, ще обяви [[съветско-японска война|война на Япония]]. Съюзниците подписват [[Потсдамска декларация|Потсдамската декларация]], с която искат от Япония [[безусловна капитулация]].
На Потсдамската конференция [[Сталин]] потвърждава, че не по-късно от три месеца след капитулацията на Германия ще обяви [[съветско-японска война|война на Япония]]. Съюзниците подписват [[Потсдамска декларация|Потсдамската декларация]], с която искат от Япония [[безусловна капитулация]].

== Източници ==
<references />


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==

Версия от 04:09, 14 август 2021

Дворец Цецилиенхоф – мястото, на което се провежда Потсдамската конференция
Потсдамска конференция: Уинстън Чърчил, Хари Труман и Сталин (от ляво надясно)

Потсдамската конференция се провежда в Потсдам, в двореца Цецилиенхоф от 17 юли до 2 август 1945 г. с участието на ръководителите на трите най-големи държави от антихитлеристката коалиция във Втората световна война, с цел да се определят следващите стъпки по следвоенното устройство на Европа.

Това е третата и последна среща на голямата тройка от антихитлеристката коалиция. Първите две се състоят в края на 1943 г. в Техеран (Иран) и в началото на 1945 г. на Ялта (Съветски съюз).

В конференцията участват главите на правителствата на три държави – президентът на САЩ Хари Труман (председателствал всички заседания), председателят на Съвета на Народните комисари на СССР и председател на Държавния комитет на отбраната на СССР Сталин и премиер-министърът на Великобритания Уинстън Чърчил (по време на конференцията претърпява поражение на парламентарните избори), и в Потсдам идва неговия приемник Клемент Атли).

На конференцията са приети Потсдамското споразумение за уреждането на следвоенното устройство на Европа и Потсдамската декларация за продължаването на войната с Япония.

Решения – петте „Д“-та

Съюзниците провъзгласяват нейната денацификация, демилитаризация, демократизация, децентрализация и декартелизация. Провъзгласена е и целта да се съхрани единството на Германия.

По решение на Потсдамската конференция източните граници на Германия са пренесени на запад към линията Одер-Ниса, което съкращава територията и с 25 % в сравнение с 1937. Територията на изток от новата граница се състои от Източна Прусия, Силезия, Западна Прусия, и две трети от Померания. Това основно са селскостопански райони, с изключение на Горна Силезия, която е втория по размер център на немската тежка промишленост. Голяма част от територията, откъсната от Германия, влиза в състава на Полша. В състава на Съветския съюз, заедно със столицата Кьонигсберг (която на следващата година е преименувана на Калининград) влиза и една трета от Източна Прусия, на чиято територия е създадена Кьонигсбергска (от март 1946 – Калининградска) област РСФСР. Спорната между войните Мемелска област е върната от ръководството на Съветския съюз през 1945 г. на Литовската ССР.

Съюзниците признават на Италия статут на съвоюваща страна и Сталин предлага това да бъде направено и за България, но Труман и Чърчил отказват да обсъждат въпроса, настоявайки преди това за прилагане на решенията на Ялтенската конференция за провеждане на избори и възстановяване на либералната демокрация в страната.[1]

На Потсдамската конференция Сталин потвърждава, че не по-късно от три месеца след капитулацията на Германия ще обяви война на Япония. Съюзниците подписват Потсдамската декларация, с която искат от Япония безусловна капитулация.

Източници

  1. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 685 – 686.

Външни препратки