Кангалич: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м Pandektis > Name Changes of Settlements in Greece |
|||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
| телефонен-код = |
| телефонен-код = |
||
}} |
}} |
||
'''Ка̀нгалич'''<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.236</ref> или '''Каяли''' ({{lang|el|Βραχιά}}, ''Врахия'', до 1928 година ''Καγιαλή'', ''Каяли''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/ |
'''Ка̀нгалич'''<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.236</ref> или '''Каяли''' ({{lang|el|Βραχιά}}, ''Врахия'', до 1928 година ''Καγιαλή'', ''Каяли''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/168792 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е село в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], дем [[Делта (дем)|Делта]] в област [[Централна Македония]]. |
||
== География == |
== География == |
||
Версия от 11:37, 21 август 2021
| Кангалич Βραχιά | |
| — село — | |
  Кангалич  Кангалич  Кангалич | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Делта |
| Географска област | Вардария |
| Надм. височина | 3 m |
| Население | 445 души (2021 г.) |
Ка̀нгалич[1] или Каяли (на гръцки: Βραχιά, Врахия, до 1928 година Καγιαλή, Каяли[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Делта в област Централна Македония.
География
Каяли е разположено в областта Вардария в Солунското поле североизточно от град Солун.
История
В Османската империя
Селото датира от XV век. В XVII – XVIII век има около 80 къщи.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Кайли (Kaïli), Камбанийска епархия, живеят 420 гърци.[4] В 1900 година Васил Кънчов в „Македония. Етнография и статистика“ споменава селото два пъти - веднъж като в Къяли с 348 жители турци и втори път като Кънглич с 240 българи и 60 цигани.[5] Според преброяване от 1905 година в него има 222 гърци.[3] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село (Канголич) минава под върховенството на Българската екзархия.[6] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кангалич (Kangalitch) живеят 480 българи екзархисти.[7]
Според гръцки източници селото е върнато към Цариградската патриаршия от гръцките чети на капитаните Гоно Йотов и Константинос Буковалас.[8]
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Каяли (Καγιαλί) е славяногласно село в Кулакийската епископия с 245 жители (145 мъже и 100 жени) с гръцко съзнание. В селото работи гръцко начално смесено училище с 28 ученици (26 мъже и 2 жени) и 1 учител.[9]
В 1910 година в селото има 220 православни гърци и 20 мюсюлмански жени.[10]
В Гърция
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Според преброяването от 1913 година Кангалич е посочено като село с 217 жители (151 мъже и 120 жени).[11] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кангалич (Кангалић) има 25 къщи славяни християни и 10 къщи турци.[12] В 20-те години на XX век в селото са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Кангалич е смесено местно-бежанско село с 11 бежански семейства с 32 души.[13]
- Преброявания
- 2001 година - 645 жители
- 2011 година - 557 жители
Личности
- Свързани с Кангалич
Апостолос Дзидзикостас (р. 1978), гръцки политик, по произход от Кангалич- Георгиос Дзидзикостас (1941 – 2000), гръцки политик, по произход от Кангалич
Бележки
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.236
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Официален сайт на бившия дем Вардар, архив на оригинала от 29 април 2009, https://web.archive.org/web/20090429081143/http://www.dimos-axiou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=64&Itemid=65, посетен на 2 юни 2009
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140-141.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218 – 219. (на френски)
- ↑ Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών
- ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||||||||
