Стефан Стайчев (режисьор): Разлика между версии

Стефан Стайчев
	Стефан Стайчев
български режисьор, актьор, автор на пиеси и поетични книги
Роден	11 март 1939 г. София, Царство България
Починал	18 март 2021 г. (82 г.) София, Република България
Работил	режисьор; актьор; автор на пиеси
Литература
Известни творби	„Цар Симеон Велики“; „Златният век“

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 14:07, 22 август 2021

Стèфан Стàйчев е режисьор, актьор, автор на пиеси и поетични книги, дългогодишен директор на Силистренския театър.^[1]

Биография

Стефан Стайчев е роден в София. Започва творческата си кариера през 1961 г. в Сливенския драматичен театър, след това е актьор в трупата на Народния театър в София (1966 – 1970), после актьор в театър „София“ (1970 – 1978, 1982 – 1997). Там започват и първите му изяви като режисьор. Директор е на Силистренския драматичен театър (1978 -1982, 1997 – 2009). Междувременно пише и пиеси, които се поставят в редица театри; прави постановки като гост-режисьор в страната и чужбина. Една от добрите постановки, която се помни в Русенския драматичен театър, е на неговата пиеса „Свободно място във влака“, играна през 1970-те години. В този театър той прави през 1998 г. спектакъла „Ангели-чудовища“^[2] (Жан Кокто).^[3]

Стефан Стайчев е и автор на пиеси като „Рисунки през август“, „Цар Симеон“, „Златният век“, получили сценична реализация. Поставя за първи път в страната на силистренска сцена „Елате ни вижте“, както и „Направи нещо, Мет!“ от Азис Несин^[4]. И за двете театърът получава наградата „Икар“ за сценография на Съюза на артистите в България – 2001 г. Създал е на сцената и редица други спектакли – „Живият труп“ от Лев Толстой (1978) в Силистра, сценография от Александрина Игнатова. Спектакъла е представян и на сцената на Народния театър в София и излъчен по БНТ. Лауреат е както на български, така и на международни награди за актьорската си и режисьорска работа – от Полша, Германия, Русия и други.^[3]

Бележки

[1] „Почина актьорът, режисьор и дългогодишен театрален директор Стефан Стайчев“; Impressio, 19 март 2021 г.

[2] ((fr)) „Les Monstres sacrés“, Jean Cocteau

[Пар-3] а ^б „Стефан Стайчев – актьор, режисьор и драматург, почина след грабеж и дивашки побой“; автор: Хубен Ненчев, 20 март 2021 г.

[4] „ФАКТИ ФАКТИ ФАКТИ“; Култура – Брой 45 (2421), 17 ноември 2000

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 22: / Ред 22: @@
 Стефан Стайчев е роден в [[София]]. Започва творческата си кариера през 1961 г. в [[Драматичен театър „Стефан Киров“|Сливенския драматичен театър]], след това е актьор в трупата на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]] в София (1966 – 1970), после актьор в [[театър „София“]] (1970 – 1978, 1982 – 1997). Там започват и първите му изяви като режисьор. Директор е на Силистренския драматичен театър (1978 -1982, 1997 – 2009). Междувременно пише и пиеси, които се поставят в редица театри; прави постановки като гост-режисьор в страната и чужбина. Една от добрите постановки, която се помни в [[Драматичен театър „Сава Огнянов“|Русенския драматичен театър]], е на неговата пиеса „Свободно място във влака“, играна през 1970-те години. В този театър той прави през 1998 г. спектакъла „Ангели-чудовища“<ref>{{икона|fr}} „Les Monstres sacrés“, [https://fr.wikipedia.org/wiki/Jean_Cocteau Jean Cocteau]</ref> ([[Жан Кокто]]).<ref name=Пар>[https://www.paragraph22.bg/22-novini/read/stefan-staichev-aktior-rejisior-i-dramaturg-pochina-sled-grabej-i-divashki-poboi „Стефан Стайчев – актьор, режисьор и драматург, почина след грабеж и дивашки побой“; автор: Хубен Ненчев, 20 март 2021 г.]</ref>
-Стефан Стайчев е и автор на пиеси като „Рисунки през август“, „Цар Симеон“, „Златният век“, получили сценична реализация. Поставя за първи път в страната на силистренска сцена „Елате ни вижте“, както и „Направи нещо, Мет!“ от [[Азис Несин]]<ref>[https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/4764 „ФАКТИ ФАКТИ ФАКТИ“; Култура – Брой 45 (2421), 17 ноември 2000]</ref>. И за двете театърът получава наградата „Икар“ за сценография на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] – 2001 г. Създал е на сцената и редица други спектакли. Лауреат е както на български, така и на международни награди за актьорската си и режисьорска работа – от [[Полша]], [[Германия]], [[Русия]] и други.<ref name=Пар/>
+Стефан Стайчев е и автор на пиеси като „Рисунки през август“, „Цар Симеон“, „Златният век“, получили сценична реализация. Поставя за първи път в страната на силистренска сцена „Елате ни вижте“, както и „Направи нещо, Мет!“ от [[Азис Несин]]<ref>[https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/4764 „ФАКТИ ФАКТИ ФАКТИ“; Култура – Брой 45 (2421), 17 ноември 2000]</ref>. И за двете театърът получава наградата „Икар“ за сценография на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] – 2001 г. Създал е на сцената и редица други спектакли – „Живият труп“ от [[Лев Толстой]] (1978) в Силистра, сценография от [[Александрина Игнатова]]. Спектакъла е представян и на сцената на Народния театър в София и излъчен по [[БНТ]]. Лауреат е както на български, така и на международни награди за актьорската си и режисьорска работа – от [[Полша]], [[Германия]], [[Русия]] и други.<ref name=Пар/>
 == Бележки ==