Разлика между версии на „Тракия“

Направо към навигацията Направо към търсенето
1 байт изтрити ,  преди 14 години
м (Петко: {раздел мъниче})
По [[Берлински договор|Берлинския договор]] територията на Северна Тракия е превърната в автономна провинция на [[Османска империя|Османската империя]], наречена [[Източна Румелия]]. Изкуственото име цели да се избяга от термините България и Тракия и да се свърже областта с гръцкото културно наследство. В [[1885]] г. Източна Румелия е анексирана от Княжество България и на следващата година [[Съединение на България|Съединението]] е официално признато, като [[княз]]ът на България е назначен за главен управител на Източна Румелия.
 
По [[Лондонски мирен договор|Лондонския мирен договор]] от [[17 май]] [[1913]] г., сложил край на [[Балканска война|Балканската война]], цяла Тракия източно от линията [[Мидия (Тракия)|Мидия]] - [[Енос]] се придавапрeдава на съюзниците България, Сърбия, Гърция и Черна Гора. Но след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] по [[Цариградски договор|Цариградския мирен договор]] от [[16 септември]] [[1913]] г. Османската империя си възвръща цяла Източна Тракия с [[Одрин]], а България запазва Западна Тракия между реките Марица и Места с градовете [[Дедеагач]], [[Гюмюрджина]] и [[Ксанти]].
 
След края на [[Първа световна война|Първата световна война]] [[Ньойски договор|Ньойският договор]] от [[1919]] обявява Западна Тракия за мандатна територия на [[Антанта|Антантата]] и е окупирана от френски войски, а през април [[1920]] г. [[Конференция в Сан Ремо|Конференцията в Сан Ремо]] дава областта на Гърция.
Анонимен потребител

Навигация