Брижит Бардо: Разлика между версии

Брижит Бардо
Brigitte Bardot
	Брижит Бардо Brigitte Bardot
френска актриса; певица и модел
	Брижит Бард (1962)
Родена	28 септември 1934 г. (89 г.) Париж, Франция
Религия	католицизъм
Националност	Франция
Работила	актриса
Актьорска кариера
Активност	1952 – 1973
Семейство
Съпруг	Роже Вадим; (1952 – 1957; развод); Жак Шарие; (1959 – 1962; развод); Гюнтер Закс; (1966 – 1969; развод); Бернар д’Ормале; (1992-днес)
Партньор	Жилбер Беко; Серж Генсбур
Деца	Никола-Бенуа Шарие
Подпис
Уебсайт	www.brigitte-bardot.fr Страница в IMDb
	Брижит Бардо в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 10:41, 3 септември 2021

Брижит Бардо^[2]^[3]^[4]^[5] (на френски: Brigitte Bardot, също грешно и като английска транскрипция появила се в началото на 21 век Бриджит Бардо) е френска актриса, ^[6] певица и манекенка, която по-късно става активист за правата на животните. Тя е един от най-известните секс символи на 1950-те и 1960-те години.

Биография

Брижит Бардо е родена на 28 септември 1934 година в Париж. Тя е дъщеря на Луи Бардо (1896 – 1975) и Ан-Мари Бардо (1912 – 1978). Луи има инженерна степен и работи с баща си Шарл Бардо в семейния бизнес. Луи и Ан-Мари се женят през 1933. Бардо израства във високата средна класа римокатолически бдителен дом. Когато е на седем е приета в частно училище. Тя ходи на училище три дни в седмицата, в противен случай учи у дома си. Това дава време за уроци по танци в студиото на Мадам Бургет по три дни в седмицата. През 1947 г. е приета в Консерваторията в Париж. В продължение на три години тя ходи на балет при руския хореограф Борис Князев. Една от съученичките ѝ е Лесли Карон.

По покана на познат на майка ѝ участва в модно шоу през 1949 г. През същата година позира за модното списание „Jardin des Modes“, управлявано от журналистката Елен Лазареф. На 15-годишна възраст се появява на мартенската корица на „Elle“ (1950) и е забелязана от кинорежисьора Роже Вадим. Той показва списанието на режисьора и сценарист Марк Алегре, който предлага на Бардо възможност да се яви на прослушване за „Les lauriers sont coupés“. Бардо получава ролята, но снимките на филма са прекратени, това все пак я кара да помисли за кариера на актриса. Познанството ѝ с Роже Вадим, който присъства на прослушването, повлиява бъдещия ѝ живот и кариера.

Кариера

Брижит Бардо започва актьорската си кариера през 1952 г., участва в 16 филма, които имат ограничено международно издаване. Тя става световноизвестна през 1957 г. след участието си в противоречивия филм „И бог създаде жената“. Привлича вниманието на френските интелектуалци, като е тема за есето на Симон дьо Бовоар – „Синдромът на Лолита“, където Бардо е представена като „локомотив на женската история“ и е изградена върху екзистенциалните теми, за да я представи като първата и най-освободената жена на следвоенна Франция.

По време на кариерата си в шоу-бизнеса, тя участва в 47 филма, изпълнения в няколко музикални предавания и записани над 60 песни.

Личен живот

През 1973 фодина Бардо се оттегля от развлекателната индустрия.

През 1985 година става Носител е на Ордена на Почетния легион, но отказва да го приеме.

След пенсионирането си се утвърждава като активист за правата на животните.

През 2000 г. тя инициира полемика, като критикува имиграцията и исляма във Франция и е глобена пет пъти за подбуждане на расова омраза.

Избрана филмография

година	филм	оригинално заглавие	роля	режисьор
1952	Нормандската дупка	Le Trou Normand	Жавоте Льомоан	Жан Бойер
1955	Големите маневри	Les Grandes Manœuvres	Люси, дъщерята на фотографа	Рене Клер
1956	И бог създаде жената	Et Dieu… créa la femme	Жулиет	Роже Вадим
1957	Парижанката	Une Parisienne	Брижит Лорие	Мишел Боарон
1958	Перли на лунна светлина	Les bijoutiers du claire de lune	Урсула	Роже Вадим
1958	В случай на нещастие	En cas de malheur	Ивета Моде	Клод Отан-Лара
1959	Жената и куклата	La Femme et le Pantin	Ева Маршан	Жулиен Дювивие
1959	Бабет отива на война	Babette s'en va-t-en guerre	Бабет	Кристиан-Жак
1959	Искате ли да танцувате с мен?	Voulez-vous danser avec moi?	Виржиния Дандио	Мишел Боарон
1960	Истината	La Vérité	Доминик Марсо	Анри-Жорж Клузо
1961	Личен живот	Vie privée	Жил	Луи Мал
1963	Презрението	Le Mépris	Камил Жавал	Жан-Люк Годар
1964	Папараци	Une ravissante idiote	Пенелопа Лайтфеър	Едуар Молинаро
1965	Вива Мария!	Viva Maria!	Мария	Луи Мал
1968	Шалако	Shalako	графиня Ирина Лазаар	Едуард Дмитрик
1970	Нова в занаята	Les Novices	Анес	Ги Казарил
1971	Петролотърсачките	Les Pétroleuses	Луиза / Френчи Кинг	Кристиан-Жак
1971	Булевардът на рома	Boulevard Du Rhum	Линда ла Рю	Робер Енрико
1973	Дон Жуан-73	Don Juan ou Si Don Juan était une femme...	Жуана	Роже Вадим

Източници

↑ www.religionenlibertad.com
↑ Енциклопедия „В света на киното“ в 3 тома, 1982.
↑ „Каталог на игралните филми в България до 1983 г.“, 1984 г.
↑ „Съвременна българска енциклопедия“ 1993, „Елпис“.
↑ Еднотомна „Енциклопедия АЯ“, 1999, БАН.
↑ www.imdb.com

Външни препратки

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Бриджит Бардо.

Брижит Бардо в Internet Movie Database
Брижит Бардо в
Брижит Бардо Архив на оригинала от 2004-09-27 в Wayback Machine. в Gainsbourg

[wikidata-718e86a808bf6184dc952ff6d3593fe351330fdb-v6-1] www.religionenlibertad.com

[2] Енциклопедия „В света на киното“ в 3 тома, 1982.

[3] „Каталог на игралните филми в България до 1983 г.“, 1984 г.

[4] „Съвременна българска енциклопедия“ 1993, „Елпис“.

[5] Еднотомна „Енциклопедия АЯ“, 1999, БАН.

[6] www.imdb.com

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 | награди             =
 }}
 | брак      = [[Роже Вадим]]<br>(1952 – 1957; развод)<br>Жак Шарие<br>(1959 – 1962; развод)<br>[[Гюнтер Закс]]<br>(1966 – 1969; развод)<br>Бернар д’Ормале<br>(1992-днес)
-| деца      = Никола-Бенуа Шарие (на фр. Nicolas-Benoit Charrier) роден 1960
+| деца      = Никола-Бенуа Шарие
 }}
 [[Файл:Brigitte Bardot.jpg|мини|260п|Брижит Бардо (1968)]]
@@ Ред 38: / Ред 38: @@
 === Личен живот ===
 През 1973 фодина Бардо се оттегля от развлекателната индустрия.
 През 1985 година става Носител е на [[Орден на почетния легион|Ордена на Почетния легион]], но отказва да го приеме.
 След пенсионирането си се утвърждава като активист за правата на животните.
 През 2000 г. тя инициира полемика, като критикува имиграцията и [[ислям]]а във Франция и е глобена пет пъти за подбуждане на расова омраза.