Деволски договор: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
редакция без резюме
мРедакция без резюме
 
{{международно споразумение}}
'''ДеволскиДеволскит договор''' ({{lang|gkm|Συνθήκη της Δεαβόλεως}}) е договор, подписан през 1108 година между [[Боемунд I Антиохийски]], основал кръстоносното [[Антиохийско княжество]], и [[Алексий I Комнин]], император на [[Византийска империя|Византийската империя]]<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Medieval Sourcebook: Anna Comnena: The Alexiad: Complete Text | автор = [[Ана Комнина]] | труд = Internet History Sourcebooks | дата = | достъп_дата = 22 декември 2020 | уеб_адрес = https://sourcebooks.fordham.edu/basis/annacomnena-alexiad00.asp#BOOK%20XIII | език = en| цитат = [348]-[358]}}</ref>. Носи името на византийската крепост [[Девол (град)|Девол]] (днес в [[Албания]]). Целта на договора е Антиохийското княжество да стане [[васал]] на Византия.
 
В началото на [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]] армиите на кръстоносците се събират при [[Константинопол]] и в преговорите за подкрепата на Византия се съгласяват да върнат на империята всички завоювани от тях територии, които някога са били византийски, а са преминали в мюсюлмански ръце. Въпреки това Боемунд, който е син на [[Робер Гискар]], бивш враг на Алексей, предявява своите претенции към княжество Антиохия. Алексей не признава независимостта на княжеството, но Боемунд успява да постигне редица военни победи и да закрепи властта си. Успехите му спират след [[Битка при Харан|разгрома при Харан]]. Много скоро Византия се нахвърля върху княжеството и завладява отново Киликия ([[Адана]] и дори [[пристанище]]то [[Лаодикия]] на 40 км от Антиохия). Боемунд е принуден да отпътува бързо за Европа, за да търси финансова и военна подкрепа. Дипломатическата му мисия голям успех – той е посрещнат в папството в Рим и европейските кралски дворове като свят герой, който щедро раздава [[Реликва|реликви]] и разказва за Светите земи. Славата и успехът на Боемунд са толкова големи, че той дори получава висше кралско благоволение – ръката на [[Констанс Френска]], дъщеря на [[Филип I (Франция)|Филип I]]. В писмо до папата, запазено и цитирано от [[Гийом от Тир]], Боемунд описва големите си успехи и нарича себе си „Слуга на християнската армия“. В същото писмо обаче той изтъква мнението си, че Византия, а не само селджуките е пречка за християнските поклонници и твърди, че срещу василевса-схизматик и узурпатор<ref>Алексий Комнин наистина завладява византийския престол и дава началото на [[Комнини|Комниновата династия]].</ref> трябва да се отдели както теологически, така и военен ресурс.

Навигация