Битка при Питион: Разлика между версии

Битка при Питион
	Битка при Питион
Информация
Период	октомври 1352 г.
Място	Питион Димотика, Византия
Резултат	Османска победа
Страни в конфликта
Византия-Йоан V Палеолог; Сръбско царство; Второ Българско царство	Османски бейлик на Орхан; Византия-Йоан Кантакузин
Командири и лидери
Йоан V Палеолог; Градислав Борилович; n.a	Орхан, ; Йоан Кантакузин
Сили
n.a; 4000; n.a	10 000; n.a
Жертви и загуби
n.a	n.a

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 16:48, 16 септември 2021

Битката при Питион, станала през октомври 1352 г., e първата голяма битка с османските турци в Европа. В нея срещу азиатския нашественик се изправят обединени сили на трите (т.е. на всички) балкански царства: Византия, България и Сърбия.^[1]^[2] Полесражението е при Кулели Бургас^[3], преименуваното днес на с. Питио (на гръцки: Πύθιο Pythio).

Полесражение

Полесражението е при Питион (Pythion) до Димотика където съюзените сили на византийския император Йоан V Палеолог, българския цар Иван-Александър и пратените от сръбския крал Стефан Душан 4000 души под командата на войводата Градислав Борилович се сбъскват с 10 000 турска кавалерия, водена на Орхан и силите на съюзника му византийския съимператор Йоан VI Кантакузин, който сам докарва отколешния враг на империята - турците в Европа като свой съюзник в Гражданската война във Византия 1341-1347. Османците побеждават в сражението, останало в историята като Битката при Питион, а император Палеолог, неуспял преди това да заеме Одрин, бяга от Димотика на остров Тенедос.

Последици

Това е първата решаваща османска победа на континента и може да се счита за начало на техните завоевания в Европа, защото на турците съюзникът им съимператора Кантакузин обещава в отплата за помощта крепостта Цимпе на Галипорския полyостров и те я заемат в 1353, тя е първата територия на континента придобита от османците, след няколко месеца те превземат и пострадалата от земетресение крепост Галиполи. Оттук започва гибелта на балканските средновековни държави, Унгария и продължилото с настъпателен темп до Виена в 1683 г. покоряване на европейския югоизток. В 1453 от завоевателя е унищожена и самата Византийска империя чийто имперски сметки докарват турците в Европа.

Памет

Днес недалеч от полесражението се извисява Питион (Pythion) – византийският замък на Кантакузин, разположен в края на едноименното селце Питион (на гръцки: Πύθιο Pythio) до Димотика при брега на Марица.

Вижте също

Българо-османски войни

Източници

↑ The Last Years of Byzantium and the Rise of the Ottomans, Michael O’Rourke, Canberra 2011, стр.96
↑ „Средновековните крепости на Източните Родопи“, част 3 - „Османското нашествие“ БНТ 5 април 2009 Анастасиос Гуридис, Koй довежда османските турци в Европа? БНТ2009 Tiptik.de
↑ I. Zartaloudis, D. Karatolos, D. Koutelidis, G. Nathenas, S. Fasoulas, A. Filippoupolitis, A. Οι Ελληνικοί Σιδηρόδρομοι (Hellenic Railways). Μίλητος (Militos), 1997. ISBN 960-8460-07-7. σ. 115–123. (на гръцки)

John Van Antwerp, The Late Medieval Balkans, University of Washington Press, 1994.
Vizantološki institut, Zbornik radova Vizantološkog instituta, Naučno delo, 1996.

[1] The Last Years of Byzantium and the Rise of the Ottomans, Michael O’Rourke, Canberra 2011, стр.96

[2] „Средновековните крепости на Източните Родопи“, част 3 - „Османското нашествие“ БНТ 5 април 2009 Анастасиос Гуридис, Koй довежда османските турци в Европа? БНТ2009 Tiptik.de

[3] I. Zartaloudis, D. Karatolos, D. Koutelidis, G. Nathenas, S. Fasoulas, A. Filippoupolitis, A. Οι Ελληνικοί Σιδηρόδρομοι (Hellenic Railways). Μίλητος (Militos), 1997. ISBN 960-8460-07-7. σ. 115–123. (на гръцки)

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 24: / Ред 24: @@
 == Полесражение ==
-Полесражението е при Питион (Pythion) до [[Димотика]] където съюзените сили на византийския император [[Йоан V Палеолог]], българския цар [[Иван-Александър]] и пратените от сръбския крал [[Стефан Душан]] 4000 душипод командата на войводата Градислав Борилович се сбъскват с 10 000 турска кавалерия, водена на [[Орхан]] и силите на съюзника му византийския съимператор [[Йоан Кантакузин|Йоан VI Кантакузин]], който сам докарва отколешния враг на империята - турците в Европа като свой съюзник в [[Гражданска война във Византия 1341-1347|Гражданската война във Византия 1341-1347]]. Османците побеждават в сражението, останало в историята като ''Битката при Питион'', а император Палеолог, неуспял преди това да заеме [[Одрин]], бяга от Димотика на остров [[Тенедос]].
+Полесражението е при Питион (Pythion) до [[Димотика]] където съюзените сили на византийския император [[Йоан V Палеолог]], българския цар [[Иван-Александър]] и пратените от сръбския крал [[Стефан Душан]] 4000 души под командата на войводата Градислав Борилович се сбъскват с 10 000 турска кавалерия, водена на [[Орхан]] и силите на съюзника му византийския съимператор [[Йоан Кантакузин|Йоан VI Кантакузин]], който сам докарва отколешния враг на империята - турците в Европа като свой съюзник в [[Гражданска война във Византия 1341-1347|Гражданската война във Византия 1341-1347]]. Османците побеждават в сражението, останало в историята като ''Битката при Питион'', а император Палеолог, неуспял преди това да заеме [[Одрин]], бяга от Димотика на остров [[Тенедос]].
 == Последици ==