Битка при Питион: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 24: Ред 24:


== Полесражение ==
== Полесражение ==
Полесражението е при Питион (Pythion) до [[Димотика]] където съюзените сили на византийския император [[Йоан V Палеолог]], българския цар [[Иван-Александър]] и пратените от сръбския крал [[Стефан Душан]] 4000 душипод командата на войводата Градислав Борилович се сбъскват с 10 000 турска кавалерия, водена на [[Орхан]] и силите на съюзника му византийския съимператор [[Йоан Кантакузин|Йоан VI Кантакузин]], който сам докарва отколешния враг на империята - турците в Европа като свой съюзник в [[Гражданска война във Византия 1341-1347|Гражданската война във Византия 1341-1347]]. Османците побеждават в сражението, останало в историята като ''Битката при Питион'', а император Палеолог, неуспял преди това да заеме [[Одрин]], бяга от Димотика на остров [[Тенедос]].
Полесражението е при Питион (Pythion) до [[Димотика]] където съюзените сили на византийския император [[Йоан V Палеолог]], българския цар [[Иван-Александър]] и пратените от сръбския крал [[Стефан Душан]] 4000 души под командата на войводата Градислав Борилович се сбъскват с 10 000 турска кавалерия, водена на [[Орхан]] и силите на съюзника му византийския съимператор [[Йоан Кантакузин|Йоан VI Кантакузин]], който сам докарва отколешния враг на империята - турците в Европа като свой съюзник в [[Гражданска война във Византия 1341-1347|Гражданската война във Византия 1341-1347]]. Османците побеждават в сражението, останало в историята като ''Битката при Питион'', а император Палеолог, неуспял преди това да заеме [[Одрин]], бяга от Димотика на остров [[Тенедос]].


== Последици ==
== Последици ==

Версия от 16:48, 16 септември 2021

Битка при Питион
Информация
Периодоктомври 1352 г.
МястоПитион Димотика, Византия
РезултатОсманска победа
Страни в конфликта
Византия-Йоан V Палеолог
Сръбско царство
Второ Българско царство
Османски бейлик на Орхан
Византия-Йоан Кантакузин
Командири и лидери
Йоан V Палеолог
Градислав Борилович
n.a
Орхан,
Йоан Кантакузин
Сили
n.a
4000
n.a
10 000
n.a
Жертви и загуби
n.an.a

Битката при Питион, станала през октомври 1352 г., e първата голяма битка с османските турци в Европа. В нея срещу азиатския нашественик се изправят обединени сили на трите (т.е. на всички) балкански царства: Византия, България и Сърбия.[1][2] Полесражението е при Кулели Бургас[3], преименуваното днес на с. Питио (на гръцки: Πύθιο Pythio).

Полесражение

Полесражението е при Питион (Pythion) до Димотика където съюзените сили на византийския император Йоан V Палеолог, българския цар Иван-Александър и пратените от сръбския крал Стефан Душан 4000 души под командата на войводата Градислав Борилович се сбъскват с 10 000 турска кавалерия, водена на Орхан и силите на съюзника му византийския съимператор Йоан VI Кантакузин, който сам докарва отколешния враг на империята - турците в Европа като свой съюзник в Гражданската война във Византия 1341-1347. Османците побеждават в сражението, останало в историята като Битката при Питион, а император Палеолог, неуспял преди това да заеме Одрин, бяга от Димотика на остров Тенедос.

Последици

Това е първата решаваща османска победа на континента и може да се счита за начало на техните завоевания в Европа, защото на турците съюзникът им съимператора Кантакузин обещава в отплата за помощта крепостта Цимпе на Галипорския полyостров и те я заемат в 1353, тя е първата територия на континента придобита от османците, след няколко месеца те превземат и пострадалата от земетресение крепост Галиполи. Оттук започва гибелта на балканските средновековни държави, Унгария и продължилото с настъпателен темп до Виена в 1683 г. покоряване на европейския югоизток. В 1453 от завоевателя е унищожена и самата Византийска империя чийто имперски сметки докарват турците в Европа.

Памет

Днес недалеч от полесражението се извисява Питион (Pythion) – византийският замък на Кантакузин, разположен в края на едноименното селце Питион (на гръцки: Πύθιο Pythio) до Димотика при брега на Марица.

Вижте също

Източници

  • John Van Antwerp, The Late Medieval Balkans, University of Washington Press, 1994.
  • Vizantološki institut, Zbornik radova Vizantološkog instituta, Naučno delo, 1996.