Никола Джеров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 43: Ред 43:
Автор е на стихосбирки и литературни антологии с преводи на персийска, арабска, японска, китайска и индийска лирика. В междувоенния период редактира различни литературни периодични издания – „[[Развигор]]“, „[[Литературен глас]]“, „[[Вестник на жената]]“ и други, както и издания на македонската емиграция, включително вестник „[[Македония (1926 - 1934)|Македония]]“. Използва псевдонимите '''Бойко''' и '''Македонец'''. След убийството на генерал [[Александър Протогеров]] в 1928 година заедно с директора [[Георги Кулишев]] и главния редактор [[Васил Пундев]] напуска редакцията на вестника.
Автор е на стихосбирки и литературни антологии с преводи на персийска, арабска, японска, китайска и индийска лирика. В междувоенния период редактира различни литературни периодични издания – „[[Развигор]]“, „[[Литературен глас]]“, „[[Вестник на жената]]“ и други, както и издания на македонската емиграция, включително вестник „[[Македония (1926 - 1934)|Македония]]“. Използва псевдонимите '''Бойко''' и '''Македонец'''. След убийството на генерал [[Александър Протогеров]] в 1928 година заедно с директора [[Георги Кулишев]] и главния редактор [[Васил Пундев]] напуска редакцията на вестника.


В неговия дом, наричан Републиката или на републиканците, често заседава крилото на [[Протогеровисти|протогеровистите]].<ref>Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев. София, Веда МЖ, 1999. с. 263, 617.</ref>
В семейната му къща, наричана '''Републиката''' или '''дома на републиканците''', често заседава крилото на [[Протогеровисти|протогеровистите]].<ref>Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев. София, Веда МЖ, 1999. с. 263, 617.</ref>


Автор на поетични книги, сборници с разкази и спомени. Превежда от френски, руски, немски и английски език, азиатска лирика.
Автор на поетични книги, сборници с разкази и спомени. Превежда от френски, руски, немски и английски език, азиатска лирика.

Версия от 12:57, 23 септември 2021

Никола Джеров
български писател и публицист
Роден
Починал
1 ноември 1975 г. (83 г.)

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластФилология
Литература
Жанровестихотворение, разказ, мемоари

Никола Георгиев Джеров е български писател, поет, преводач и публицист.

Биография

Джеров е роден през 1892 година в София в семейство на преселници от Охрид. Принадлежи към голям род. Учи славянска филология в Софийския университет, където става член на Македонския младежки съюз.[1]

Автор е на стихосбирки и литературни антологии с преводи на персийска, арабска, японска, китайска и индийска лирика. В междувоенния период редактира различни литературни периодични издания – „Развигор“, „Литературен глас“, „Вестник на жената“ и други, както и издания на македонската емиграция, включително вестник „Македония“. Използва псевдонимите Бойко и Македонец. След убийството на генерал Александър Протогеров в 1928 година заедно с директора Георги Кулишев и главния редактор Васил Пундев напуска редакцията на вестника.

В семейната му къща, наричана Републиката или дома на републиканците, често заседава крилото на протогеровистите.[2]

Автор на поетични книги, сборници с разкази и спомени. Превежда от френски, руски, немски и английски език, азиатска лирика.

Творчество

„Живата легенда на Охрид“, 1934
  • „Благословията над света“ (1922), стихове
  • „Охридска пролет. Спомени“ (1923, второ издание – 1925)
  • „На юг. Разкази и спомени из македонския живот“ (1928), разкази и спомени
  • „Пролет край езерото“ (1930), стихове
  • „Братоубийството. Кървави парадокси. Жестокото разрушение. Стига кръв!“ (1933, под псевдоним Македонец)
  • „Живата легенда на Охрид“ (1934), стихове
  • „Далечната земя“ (1938), разкази и спомени
  • „Гергьовденски люлки“ (1940), стихове[3][4]
Преводи
  • „Сини часове“ (1922) – японска лирика;
  • „Миражи на сърцето“ (1936),
  • „Цветът на прасковата“ (1936) – китайска лирика;
  • „Далечна флейта свири“ (1937) – китайска антология;
  • „Песните на Ямато“ (1937) – японска антология;
  • „Цъфнала вейка“ (1938) – японска лирика;
  • „Любов и мъдрост“ (1939) – индийска лирика;
  • „Цветя“ (1939) – песни от Анам.

Бележки

  1. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.257.
  2. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев. София, Веда МЖ, 1999. с. 263, 617.
  3. Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 299.
  4. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 85.