Никола Джеров: Разлика между версии
Ред 45: | Ред 45: | ||
В семейната му къща, наричана '''Републиката''' или '''дома на републиканците''', често заседава крилото на [[Протогеровисти|протогеровистите]].<ref>Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев. София, Веда МЖ, 1999. с. 263, 617.</ref> |
В семейната му къща, наричана '''Републиката''' или '''дома на републиканците''', често заседава крилото на [[Протогеровисти|протогеровистите]].<ref>Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев. София, Веда МЖ, 1999. с. 263, 617.</ref> |
||
Автор на поетични книги, сборници с разкази и спомени. Превежда от френски, руски, немски и английски език |
Автор на поетични книги, сборници с разкази и спомени. Превежда от френски, руски, немски и английски език азиатска лирика. |
||
== Творчество == |
== Творчество == |
Версия от 12:59, 23 септември 2021
Никола Джеров | |
български писател и публицист | |
Роден |
4 септември 1892 г.
|
---|---|
Починал |
София, Народна република България |
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Филология |
Литература | |
Жанрове | стихотворение, разказ, мемоари |
Никола Георгиев Джеров е български писател, поет, преводач и публицист.
Биография
Джеров е роден през 1892 година в София в семейство на преселници от Охрид. Принадлежи към голям род. Учи славянска филология в Софийския университет, където става член на Македонския младежки съюз.[1]
Автор е на стихосбирки и литературни антологии с преводи на персийска, арабска, японска, китайска и индийска лирика. В междувоенния период редактира различни литературни периодични издания – „Развигор“, „Литературен глас“, „Вестник на жената“ и други, както и издания на македонската емиграция, включително вестник „Македония“. Използва псевдонимите Бойко и Македонец. След убийството на генерал Александър Протогеров в 1928 година заедно с директора Георги Кулишев и главния редактор Васил Пундев напуска редакцията на вестника.
В семейната му къща, наричана Републиката или дома на републиканците, често заседава крилото на протогеровистите.[2]
Автор на поетични книги, сборници с разкази и спомени. Превежда от френски, руски, немски и английски език азиатска лирика.
Творчество
- „Благословията над света“ (1922), стихове
- „Охридска пролет. Спомени“ (1923, второ издание – 1925)
- „На юг. Разкази и спомени из македонския живот“ (1928), разкази и спомени
- „Пролет край езерото“ (1930), стихове
- „Братоубийството. Кървави парадокси. Жестокото разрушение. Стига кръв!“ (1933, под псевдоним Македонец)
- „Живата легенда на Охрид“ (1934), стихове
- „Далечната земя“ (1938), разкази и спомени
- „Гергьовденски люлки“ (1940), стихове[3][4]
- Преводи
- „Сини часове“ (1922) – японска лирика;
- „Миражи на сърцето“ (1936),
- „Цветът на прасковата“ (1936) – китайска лирика;
- „Далечна флейта свири“ (1937) – китайска антология;
- „Песните на Ямато“ (1937) – японска антология;
- „Цъфнала вейка“ (1938) – японска лирика;
- „Любов и мъдрост“ (1939) – индийска лирика;
- „Цветя“ (1939) – песни от Анам.
Родословие
Спиридон Джеров (? – 1822) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Григор Джеров | Иван Джеров | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Петър Джорджев (1840 – ?) | Лука Джеров (1869 – 1948) | Никола Джеров (1892 – 1975) | Михаил Джеров | Спиро Джеров (1835 – 1868) | Климент Джеров (1867 – 1916) | Аница Панова | Димитър Джеров | Евтим Джеров (1873 – 1918) | Славка Джерова (ок. 1880 – 1943) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Благой Русев | Люба Русева | Асен Джеров (1897 – 1954) | Недялка Карагьозова | Елена Палазова (1902 – 1977) | Иван А. Палазов (1892 – 1970) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Мария Русева (р. 1943) | Александър Джеров (р. 1929) | Димитър Джеров (1934 – 2020) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Асен Джеров | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
- ↑ Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.257.
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев. София, Веда МЖ, 1999. с. 263, 617.
- ↑ Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 299.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 85.
|