Кукушко благотворително братство: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Randona.bg (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
| бележки = |
| бележки = |
||
}} |
}} |
||
'''Кукушкото благотворително братство''' е патриотична и благотворителна обществена организация на македонски българи от град [[Кукуш]], съществувала в българската столица [[София]].<ref name="Влахов 259">{{Влахов|259}}</ref> Братството е закрито след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] в 1944 година от комунистическата власт. |
'''Кукушкото благотворително братство''' е патриотична, културно-просветна и благотворителна обществена организация на македонски българи от град [[Кукуш]] и околията му, съществувала в българската столица [[София]].<ref name="Влахов 259">{{Влахов|259}}</ref> Братството е закрито след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] в 1944 година от комунистическата власт. |
||
== История == |
== История == |
||
[[Файл:Gotsev List Sofia (1933-1937) Issue 1.pdf|мини|ляво|Първи брой на „[[Гоцев лист (1933 – 1937)|Гоцев лист]]“]] |
[[Файл:Gotsev List Sofia (1933-1937) Issue 1.pdf|мини|ляво|Първи брой на „[[Гоцев лист (1933 – 1937)|Гоцев лист]]“]] |
||
Братството е основано след [[България в Първата световна война|Първата световна война]], като първият опит е неуспешен поради съпротива на левите дейци, начело с [[Никола Петров (революционер)|Никола Петров]].<ref>{{Влахов| |
Братството е основано след [[България в Първата световна война|Първата световна война]], като първият опит през зимата на 1918/1919 година е неуспешен поради съпротива на левите дейци, начело с [[Никола Петров (революционер)|Никола Петров]].<ref>{{Влахов|257, 259}}</ref> На 20 януари 1922 година д-р [[Константин Станишев (лекар)|Константин Станишев]] председателства събрание на живеещи в София бежанци от град Кукуш и района, на което се взима решение за основаване на Кукушко благотворително братство „Св. Кирил и Методий“. Целта на Братството е формулирана като „културно-просветна и благотворителна: да помага на бедни свои членове, да се грижи за запазване традициите и обичаите в Кукушкия край, да изучава исторически Кукуш и околията му и да се грижи за културното и просветно издигане на членовете си“. Избира се тричленна комисия за изработване на Устав, състояща се от д-р Константин Станишев, Гоце Попов и Атанас Гълъбов. Избира се временно настоятелство за управление с председател проф. д-р Александър Станишев, секретар Гоце Попов и членове Иван М. Палазов, Христо хаджи Сульков и Мицо Хр. Търпанов.<ref>Учредителен протокол. ДА София, фонд 3К, оп. 1, а.е. 162, л. 8.</ref> |
||
След основаването си Братството поддържа левицата в македонското освободително движение<ref name="Влахов 259" /> независимо от опитите на десницата да го овладее. За пръв председател на Братството е избран [[Туше Делииванов]]. След него председатели са [[Христо Станишев]], [[Атанас Яранов (икономист)|Атанас Яранов]] и дълги години [[Никола Манолев]].<ref name="Влахов 263">{{Влахов|263}}</ref> |
|||
Братството издава списанието „[[Кукуш (1924)|Кукуш]]“<ref>{{Източник БПП|1|428}}</ref> в 1924 година и „[[Гоцев лист (1933 – 1937)|Гоцев лист]]“ (1933 – 1937).<ref>{{Източник БПП|3|78–79}}</ref> |
Братството издава списанието „[[Кукуш (1924)|Кукуш]]“<ref>{{Източник БПП|1|428}}</ref> в 1924 година и „[[Гоцев лист (1933 – 1937)|Гоцев лист]]“ (1933 – 1937).<ref>{{Източник БПП|3|78–79}}</ref> |
||
Версия от 19:26, 27 септември 2021
| Кукушко благотворително братство | |
 Списание „Кукуш“, 24 май 1924 година, издание на Кукушкото братство | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | благотворителна организация |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | София |
| Езици | български |
| Кукушко благотворително братство в Общомедия | |
Кукушкото благотворително братство е патриотична, културно-просветна и благотворителна обществена организация на македонски българи от град Кукуш и околията му, съществувала в българската столица София.[1] Братството е закрито след Деветосептемврийския преврат в 1944 година от комунистическата власт.
История
Братството е основано след Първата световна война, като първият опит през зимата на 1918/1919 година е неуспешен поради съпротива на левите дейци, начело с Никола Петров.[2] На 20 януари 1922 година д-р Константин Станишев председателства събрание на живеещи в София бежанци от град Кукуш и района, на което се взима решение за основаване на Кукушко благотворително братство „Св. Кирил и Методий“. Целта на Братството е формулирана като „културно-просветна и благотворителна: да помага на бедни свои членове, да се грижи за запазване традициите и обичаите в Кукушкия край, да изучава исторически Кукуш и околията му и да се грижи за културното и просветно издигане на членовете си“. Избира се тричленна комисия за изработване на Устав, състояща се от д-р Константин Станишев, Гоце Попов и Атанас Гълъбов. Избира се временно настоятелство за управление с председател проф. д-р Александър Станишев, секретар Гоце Попов и членове Иван М. Палазов, Христо хаджи Сульков и Мицо Хр. Търпанов.[3]
След основаването си Братството поддържа левицата в македонското освободително движение[1] независимо от опитите на десницата да го овладее. За пръв председател на Братството е избран Туше Делииванов. След него председатели са Христо Станишев, Атанас Яранов и дълги години Никола Манолев.[4]
Братството издава списанието „Кукуш“[5] в 1924 година и „Гоцев лист“ (1933 – 1937).[6]
През 1941 година председател на братството е Петър Трайков, а подпредседател Георги Тишинов.[7]
Бележки
- ↑ а б Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 259.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 257, 259.
- ↑ Учредителен протокол. ДА София, фонд 3К, оп. 1, а.е. 162, л. 8.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 263.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 428.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 3. София, Наука и изкуство, 1969. с. 78–79.
- ↑ ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2
