Белослава Асенина: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м форматиране; форматиране: нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Жена монарх|име=Белослава
| име-оригинал =
| описание=сръбска кралица
| категория = монарх
| изображение за личността=
| описание = [[кралица]] на [[Кралство Рашка|Рашка]]
| описание на изображението=
| портрет =
| съпруга на =[[Стефан Владислав|Стефан Владислав I]]
| портрет-описание =
| управление=
| име-рождено =
| регент на =
| вложки =
| регентство =
{{Личност/Монарх
| коронация=
| категория = монарх
| обкръжение=
| период =
| пълно име=
| коронация =
| други титли=
| предшественик =
| кръщене=
| наследник =
| родена=
| други титли = [[Втора българска държава|българска]] [[княгиня]]
| място на раждане=
| религия =
| починала=
| герб =
| място на смъртта=
| погребана в =
| предшествана от =
| наследена от=
| втори брак=
| трети брак=
| потомци=
| династия= [[Асеневци]]
| баща= [[Иван Асен II]]
| майка=[[Анна (Иван Асен II)|Анна]]
| герб=
}}
}}
}}
<div style="text-align:justify">

'''Белослава''' е [[Втора българска държава|българска]] княгиня и сръбска [[крал]]ица, съпруга на [[крал]] [[Стефан Владислав|Стефан Владислав I]].
'''Белослава''' е [[Втора българска държава|българска]] [[княгиня]] и [[Сръбско кралство|сръбска]] [[крал]]ица, съпруга на [[крал]] [[Стефан Владислав|Стефан Владислав I]].


== Биография ==
'''Белослава''' е дъщеря на [[цар]] [[Иван Асен II]] от първата му съпруга [[Анна (Иван Асен II)|Анна]], от която [[Иван Асен II]] има още една дъщеря – [[Мария Асенина Комнина|Мария]]. Тъй като Анна така и не е призната за законна съпруга на царя, Белослава и сестра ѝ се считат за незаконни дъщери на цар [[Иван Асен II]]. Царският произход на Белослава и Мария обаче не е поставен под съмнение и е оценен високо, тъй като и двете ''княгини'' са определени за съпруги на лица с висок аристократичен статус в съседните на Търновското царство страни, с които [[Иван Асен II]] цели да уреди отношенията си. Така Белослава е омъжена за рашкия крал [[Стефан Владислав|Стефан Владислав I]]. Този брак на княгинята става гарант за добросъседските отношения между [[Търновско царство|България]] и [[Кралство Рашка|съседното кралство]].
Дъщеря е на [[цар]] [[Иван Асен II]] от първата му съпруга [[Анна (Иван Асен II)|Анна]], от която Иван Асен II има още една дъщеря – [[Мария Асенина Комнина|Мария]]. Тъй като Анна така и не е призната за законна съпруга на царя, Белослава и сестра ѝ се считат за незаконни дъщери на цар Иван Асен II. Царският произход на Белослава и Мария обаче не е поставен под съмнение и е оценен високо, тъй като и двете ''княгини'' са определени за съпруги на лица с висок аристократичен статус в съседните на [[Търновското царство]] страни, с които Иван Асен II цели да уреди отношенията си. Така Белослава е омъжена за рашкия крал [[Стефан Владислав|Стефан Владислав I]]. Този брак на княгинята става гарант за добросъседските отношения между [[Търновско царство|България]] и [[Кралство Рашка|съседното кралство]].


Царската зестра, с която Белослава пристига в Сърбия, е била изключително богата. По времето, когато в Сърбия още не е било познато бельото, Белослава е носела със себе си в сандъците си дълги копринени долни ризи. Споменава се, че раклите с дрехите ѝ били пълни и с къси ризи, избродирани с коприна и злато. Кралската ѝ стая била покрита с разноцветни килими и завеси от свила. Кралицата разполагала с богати и фини тоалети, които се различавали от дрехите носени от сръбските знатни дами. Също така имала икони с позлатени и сребърни рамки и с инкрустирани бисери.<ref> Симић Калпачки, Томислав (2010). Жене српских владара. Београд: Наша прича плус: Патам. ISBN 978-86-876001-08-6</ref>
Царската зестра, с която Белослава пристига в Сърбия, е била изключително богата. По времето, когато в Сърбия още не е било познато бельото, Белослава е носела със себе си в сандъците си дълги копринени долни ризи. Споменава се, че раклите с дрехите ѝ били пълни и с къси ризи, избродирани с коприна и злато. Кралската ѝ стая била покрита с разноцветни килими и завеси от свила. Кралицата разполагала с богати и фини тоалети, които се различавали от дрехите носени от сръбските знатни дами. Също така имала икони с позлатени и сребърни рамки и с инкрустирани бисери.<ref> Симић Калпачки, Томислав (2010). Жене српских владара. Београд: Наша прича плус: Патам. ISBN 978-86-876001-08-6</ref>


През 1243 г. Стефан Владислав е детрониран от брат си [[Стефан Урош I]], а Белослава търси убежище в [[Дубровник|Дубровнишката република]]. <ref name="Пламен Павлов">Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАр-РХ, 2006.</ref> Явно българката е представлявала сериозна опасност за властта на новия крал. Той настоял пред дубровнишките власти да държат под контрол бегълката. В отговор градската управа се ангажирала с писмена клетва, че кралицата няма „''...нито по море, нито по суша, нито през Босна...''“ да се завръща в [[Рашка (държава)|Рашка]], че няма „''... с писма и пратеници да върши нищо против крал Урош...''“ <ref name="Пламен Павлов"/>. Конфликтът между Стефан Владислав и Урош скоро е уреден. Стефан Владислав се отказва от престола, но получава обширни владения в поморските [[сръбски земи]]. Той и Белослава дори запазват кралските си титли. Скоро след това Белослава зе завръща в [[Рашка (държава)|Рашка]], заемайки полагащото ѝ се място сред елита.<ref name="Пламен Павлов"/>
През 1243 г. Стефан Владислав е детрониран от брат си [[Стефан Урош I]], а Белослава търси убежище в [[Дубровник|Дубровнишката република]].<ref name="Пламен Павлов">Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАр-РХ, 2006.</ref> Явно българката е представлявала сериозна опасност за властта на новия крал. Той настоял пред дубровнишките власти да държат под контрол бегълката. В отговор градската управа се ангажирала с писмена клетва, че кралицата няма „''...нито по море, нито по суша, нито през Босна...''“ да се завръща в [[Рашка (държава)|Рашка]], че няма „''... с писма и пратеници да върши нищо против крал Урош...''“.<ref name="Пламен Павлов"/> Конфликтът между Стефан Владислав и Урош скоро е уреден. Стефан Владислав се отказва от престола, но получава обширни владения в поморските сръбски земи. Той и Белослава дори запазват кралските си титли. Скоро след това Белослава зе завръща в Рашка, заемайки полагащото ѝ се място сред елита.<ref name="Пламен Павлов"/>


== Потомство ==
== Потомство ==
Белослава ражда на крал Стефан Владислав три деца:
Белослава ражда на крал Стефан Владислав три деца:
* Стефан (?-1281)
* Стефан (1281)
* Деса, [[жупан]]
* Деса, [[жупан]]
* дъщеря, чието име е неизвестно, но за която има сведения, че е омъжена за хърватския княз на [[Омиш]] Джурадж или Дуро Качич от рода [[Качичи]] (ок.1234 – 1243). За това съобщава едно писмо от 1276 г. на Дуро Качич, който отбелязва и че съпругата му е получила зестра от баща си<ref>Bosna i Hercegovina: iseljenički kalendar, Matica iseljenika SR Bosne i Hercegovine. 1969. ''Hrvatski feudalac i gospodar Neretvanske krajine Đuro Kačić imao je za ženu kćerku srpskog kralja Vladislava. Ona je od oca dobila miraz. O ovome nas 1276. godine obavještava jedno pismo na srpskohrvatskom jeziku Đure Kačića.''</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=m7lnAAAAMAAJ&redir_esc=y Journal of Croatian Studies, Томове 28 – 30, Croatian Academy of America. 1988. p. 124. The Croatian Cyrillic Letter of Duke Đure Kačić of Omiš (list OmiSkog kneza Đure Kačiča) to Dubrovnik was written in 1276.]</ref>.
* дъщеря, чието име е неизвестно, но за която има сведения, че е омъжена за хърватския княз на [[Омиш]] Джурадж или Дуро Качич от рода [[Качичи]] (ок.1234 – 1243). За това съобщава едно писмо от 1276 г. на Дуро Качич, който отбелязва и че съпругата му е получила зестра от баща си<ref>Bosna i Hercegovina: iseljenički kalendar, Matica iseljenika SR Bosne i Hercegovine. 1969. ''Hrvatski feudalac i gospodar Neretvanske krajine Đuro Kačić imao je za ženu kćerku srpskog kralja Vladislava. Ona je od oca dobila miraz. O ovome nas 1276. godine obavještava jedno pismo na srpskohrvatskom jeziku Đure Kačića.''</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=m7lnAAAAMAAJ&redir_esc=y Journal of Croatian Studies, Томове 28 – 30, Croatian Academy of America. 1988. p. 124. The Croatian Cyrillic Letter of Duke Đure Kačić of Omiš (list OmiSkog kneza Đure Kačiča) to Dubrovnik was written in 1276.]</ref>.
Ред 50: Ред 42:


{{Династия Неманичи}}
{{Династия Неманичи}}
</div>


[[Категория:Асеневци]]
[[Категория:Асеневци]]

Версия от 10:50, 4 октомври 2021

Белослава Асенина
кралица на Рашка
Родена
Починала
Управление
Други титлибългарска княгиня
Семейство
РодАсеневци
БащаИван Асен II
МайкаАнна
Братя/сестриМария Асенина Комнина
Тамара Асенина
Елена Асенина
Коломан І Асен
Михаил II Асен
Мария Асенина
Анна-Теодора Асенина
СъпругСтефан Владислав

Белослава е българска княгиня и сръбска кралица, съпруга на крал Стефан Владислав I.

Биография

Дъщеря е на цар Иван Асен II от първата му съпруга Анна, от която Иван Асен II има още една дъщеря – Мария. Тъй като Анна така и не е призната за законна съпруга на царя, Белослава и сестра ѝ се считат за незаконни дъщери на цар Иван Асен II. Царският произход на Белослава и Мария обаче не е поставен под съмнение и е оценен високо, тъй като и двете княгини са определени за съпруги на лица с висок аристократичен статус в съседните на Търновското царство страни, с които Иван Асен II цели да уреди отношенията си. Така Белослава е омъжена за рашкия крал Стефан Владислав I. Този брак на княгинята става гарант за добросъседските отношения между България и съседното кралство.

Царската зестра, с която Белослава пристига в Сърбия, е била изключително богата. По времето, когато в Сърбия още не е било познато бельото, Белослава е носела със себе си в сандъците си дълги копринени долни ризи. Споменава се, че раклите с дрехите ѝ били пълни и с къси ризи, избродирани с коприна и злато. Кралската ѝ стая била покрита с разноцветни килими и завеси от свила. Кралицата разполагала с богати и фини тоалети, които се различавали от дрехите носени от сръбските знатни дами. Също така имала икони с позлатени и сребърни рамки и с инкрустирани бисери.[1]

През 1243 г. Стефан Владислав е детрониран от брат си Стефан Урош I, а Белослава търси убежище в Дубровнишката република.[2] Явно българката е представлявала сериозна опасност за властта на новия крал. Той настоял пред дубровнишките власти да държат под контрол бегълката. В отговор градската управа се ангажирала с писмена клетва, че кралицата няма „...нито по море, нито по суша, нито през Босна...“ да се завръща в Рашка, че няма „... с писма и пратеници да върши нищо против крал Урош...“.[2] Конфликтът между Стефан Владислав и Урош скоро е уреден. Стефан Владислав се отказва от престола, но получава обширни владения в поморските сръбски земи. Той и Белослава дори запазват кралските си титли. Скоро след това Белослава зе завръща в Рашка, заемайки полагащото ѝ се място сред елита.[2]

Потомство

Белослава ражда на крал Стефан Владислав три деца:

  • Стефан († 1281)
  • Деса, жупан
  • дъщеря, чието име е неизвестно, но за която има сведения, че е омъжена за хърватския княз на Омиш Джурадж или Дуро Качич от рода Качичи (ок.1234 – 1243). За това съобщава едно писмо от 1276 г. на Дуро Качич, който отбелязва и че съпругата му е получила зестра от баща си[3][4].

Източници

  1. Симић Калпачки, Томислав (2010). Жене српских владара. Београд: Наша прича плус: Патам. ISBN 978-86-876001-08-6
  2. а б в Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАр-РХ, 2006.
  3. Bosna i Hercegovina: iseljenički kalendar, Matica iseljenika SR Bosne i Hercegovine. 1969. Hrvatski feudalac i gospodar Neretvanske krajine Đuro Kačić imao je za ženu kćerku srpskog kralja Vladislava. Ona je od oca dobila miraz. O ovome nas 1276. godine obavještava jedno pismo na srpskohrvatskom jeziku Đure Kačića.
  4. Journal of Croatian Studies, Томове 28 – 30, Croatian Academy of America. 1988. p. 124. The Croatian Cyrillic Letter of Duke Đure Kačić of Omiš (list OmiSkog kneza Đure Kačiča) to Dubrovnik was written in 1276.
Анна Теодора Комнина сръбска кралица (1234 – 1243) Елена Анжуйска