Капсул-детонатор: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
доп., изт.
Ред 1: Ред 1:
'''Капсул-детонаторите''' са средства за иницииране на [[детонация]] в заряди от бризантни [[взривни вещества]]. Намират приложение в практиката още през 1867 г., когато [[Алфред Нобел]] патентова първия детонатор.<ref>Виж:
{{без източници}}
* Patent for dynamite: Nobel, Alfred, English patent no. 1,345 (May 7, 1867).
'''Капсул-детонаторите''' са средства за иницииране на [[детонация]] в [[Заряд (боеприпас)|заряди]] от бризантни [[взривни вещества]]. Намират приложение в практиката още през 1867 година. Първоначално са били зареждани само с [[гърмящ живак]].
* Nobel, Alfred, [http://pdfpiw.uspto.gov/.piw?Docid=00078317&homeurl=http%3A%2F%2Fpatft.uspto.gov%2Fnetacgi%2Fnph-Parser%3FSect2%3DPTO1%2526Sect2%3DHITOFF%2526p%3D1%2526u%3D%2Fnetahtml%2FPTO%2Fsearch-bool.html%2526r%3D1%2526f%3DG%2526l%3D50%2526d%3DPALL%2526S1%3D0078317.PN.%2526OS%3DPN%2F78317%2526RS%3DPN%2F78317&PageNum=&Rtype=&SectionNum=&idkey=NONE&Input=View+first+page "Improved explosive compound"], U.S. patent no. 78,317 (May 26, 1868). (See p. 2 for the description of the „percussion-cap“.)
* de Mosenthal, Henry (1899) [https://books.google.com/books?id=WyEAAAAAMAAJ&pg=PA443#v=onepage&q&f=false "The life-work of Alfred Nobel,"] ''Journal of the Society of Chemical Industry'', '''18''': 443 – 451; see p. 444.</ref> Първоначално са били зареждани само с [[гърмящ живак]].


Съвременните капсул-детонатори се зареждат с две или повече взривни вещества, оформени като първичен и вторичен заряд.
Съвременните капсул-детонатори се зареждат с две или повече взривни вещества, оформени като първичен и вторичен заряд.

Първичните заряди са от иницииращи взривни вещества – оловен азид, оловен стифнат, живачен фулминат и др. Вторичните заряди са от бризантни взривни вещества с голяма мощност – [[тетрил]], хексоген, тен и др. Тази комбинация се прави, защото иницииращите взривни вещества са изключително чувствителни, но същевременно нямат голяма мощност, докато бризантните са много по-устойчиви и същевременно притежават много по-голяма мощност в сравнение с иницииращите. Когато капсул-детонаторът бъде задействан, първо се взривява първичният заряд, който инициира детонация във вторичния. Детонацията от вторичния разбива корпуса на капсула и преминава в основния заряд от взривно вещество. Комбинираните капсул-детонатори имат много по-висока инициираща способност в сравнение с детонаторите, заредени само с гърмящ живак.
Първичните заряди са от иницииращи взривни вещества – оловен азид, оловен стифнат, живачен фулминат и др. Вторичните заряди са от бризантни взривни вещества с голяма мощност – [[тетрил]], хексоген, тен и др. Тази комбинация се прави, защото иницииращите взривни вещества са изключително чувствителни, но същевременно нямат голяма мощност, докато бризантните са много по-устойчиви и същевременно притежават много по-голяма мощност в сравнение с иницииращите. Когато капсул-детонаторът бъде задействан, първо се взривява първичният заряд, който инициира детонация във вторичния. Детонацията от вторичния разбива корпуса на капсула и преминава в основния заряд от взривно вещество. Комбинираните капсул-детонатори имат много по-висока инициираща способност в сравнение с детонаторите, заредени само с гърмящ живак.


Ред 13: Ред 16:


Във военното дело се използват и специални детонатори, взривяващи се от опън, натиск, удар и други.
Във военното дело се използват и специални детонатори, взривяващи се от опън, натиск, удар и други.

== Източници ==
<references />


== Литература ==
== Литература ==

Версия от 06:41, 15 октомври 2021

Капсул-детонаторите са средства за иницииране на детонация в заряди от бризантни взривни вещества. Намират приложение в практиката още през 1867 г., когато Алфред Нобел патентова първия детонатор.[1] Първоначално са били зареждани само с гърмящ живак.

Съвременните капсул-детонатори се зареждат с две или повече взривни вещества, оформени като първичен и вторичен заряд.

Първичните заряди са от иницииращи взривни вещества – оловен азид, оловен стифнат, живачен фулминат и др. Вторичните заряди са от бризантни взривни вещества с голяма мощност – тетрил, хексоген, тен и др. Тази комбинация се прави, защото иницииращите взривни вещества са изключително чувствителни, но същевременно нямат голяма мощност, докато бризантните са много по-устойчиви и същевременно притежават много по-голяма мощност в сравнение с иницииращите. Когато капсул-детонаторът бъде задействан, първо се взривява първичният заряд, който инициира детонация във вторичния. Детонацията от вторичния разбива корпуса на капсула и преминава в основния заряд от взривно вещество. Комбинираните капсул-детонатори имат много по-висока инициираща способност в сравнение с детонаторите, заредени само с гърмящ живак.

Капсул-детонаторите се поместват и капсуловат в корпуси от мед, алуминий, месинг или стомана. В различните видове и според веществата използвани в тях, първичните им заряди са от 0,1 до 0,45 грама, а вторичните по 1 грам.

В зависимост от вида различните капсул-детонатори биват задействани по различен начин; в промишлеността най-често се взривяват:

  • чрез запалване – с огнепроводен (бикфордов) шнур
  • чрез електрически импулс – електро-детонатори
  • чрез пневматичен импулс – пневмо-детонатори.

Във военното дело се използват и специални детонатори, взривяващи се от опън, натиск, удар и други.

Източници

  1. Виж:
    • Patent for dynamite: Nobel, Alfred, English patent no. 1,345 (May 7, 1867).
    • Nobel, Alfred, "Improved explosive compound", U.S. patent no. 78,317 (May 26, 1868). (See p. 2 for the description of the „percussion-cap“.)
    • de Mosenthal, Henry (1899) "The life-work of Alfred Nobel," Journal of the Society of Chemical Industry, 18: 443 – 451; see p. 444.

Литература

  • „Взривни работи“ – Гено Йосифов Генов 1982