Видеокарта

Видеокарта от семейството GeForce 30, което включва 3050/50Ti ( мобилни процесори само за лаптопи ), 3060/60Ti, 3070/70Ti,3080/80Ti,3090/90Ti.

Видеокарта (известна също като графична платка, графична карта, видеоадаптер, графичен адаптер) (Английски превод: Video card, Graphics processing unit, Graphics card) е разширителна карта, преобразуваща графичния образ, съхранен в паметта на компютъра под форма, която е подходяща за изобразяване на картината на монитора.

Повечето графични карти не са ограничени до обикновен изход на дисплея. Техният интегриран графичен процесор може да извърши допълнителна обработка, снемайки по този начин натоварването от централния процесор. Например, компании като Nvidia и AMD (преди известна като ATI) произвеждат карти, които използват API като OpenGL и DirectX и ги емплементират на хардуерно ниво. В по-късната част 2010-те години се наблюдава и тенденция да се използват изчислителните възможности на графичния процесор за решаване на неграфични задачи, което може да се направи чрез използването на OpenCL и CUDA. Графичните карти се използват широко за обучение на AI, добив на криптовалути и молекулярна симулация.

Видеокарта от семейството AMD Radeon 6000, 6600/xt,6700/xt,6800/xt,6900/xt.

Най-често видеокартата е изработена като 3D принтирана платка, към която след това се вградират части за охлаждане. Тя се поставя в слот за разширение – универсален или специализиран (AGP, PCI Express). Някои се използват ярез помощта на специални кутии, които са свързани към компютъра чрез докинг станция или кабел. Те са известни като eGPU.

История

Стандарти като MDA, CGA, HGC, Tandy, PGC, EGA, VGA, MCGA, 8514 или XGA са въведени от 1982 до 1990 г. и се поддържат от различни производители на хардуер.

3dfx Interactive е една от първите компании, разработили графичен процесор с 3D ускорение (със серията Voodoo) и първият, който разработва графичен чипсет, посветен на 3D, но без 2D поддръжка (което следователно изисква наличието на 2D карта за работа) . Сега по-голямата част от съвременните графични карти са изградени с графични чипове, произведени от AMD или Nvidia (и вградени видео процесори на Intel). До 2000 г. 3dfx Interactive също е бил важен и често новаторски производител. Повечето графични карти предлагат различни функции като ускорено изобразяване на 3D сцени и 2D графики, MPEG-2/MPEG-4 декодиране, телевизионен изход или възможност за свързване на множество монитори (много монитор). Графичните карти също имат възможности за звукова карта за извеждане на звук - заедно с видеото за свързани телевизори или монитори с вградени високоговорители.

В рамките на индустрията графичните карти понякога се наричат ​​платки за графични добавки, съкратени като AIB, като думата „графика“ обикновено се пропуска.

Отделен и вграден видео процесор

Като алтернатива на използването на графична карта, видео хардуерът може да бъде интегриран в дънната платка или процесора. И двата подхода могат да се нарекат интегрирана графика. Реализациите, базирани на дънна платка, понякога се наричат ​​„on-board video“. Почти всички дънни платки за настолни компютри с интегрирана графика позволяват деактивирането на интегрирания графичен чип в BIOS и имат PCI или PCI Express (PCI-E) слот за добавяне на графична карта с по-висока производителност на мястото на интегрираната графика (Ако има такава. Някои процесори немат вградени видео карти и за показване на изображения е задължителна отделна видеокарта). Понякога както интегрираната графика, така и дискретната графична карта могат да се използват едновременно за захранване на отделни дисплеи. Основните предимства на интегрираната графика включват цена, компактност, простота и ниска консумация на енергия. Недостатъкът на производителността на интегрираната графика възниква, защото графичният процесор споделя системните ресурси с процесора. Дискретната графична карта има собствена памет с произволен достъп (RAM), собствена система за охлаждане и специални регулатори на мощността, като всички компоненти са проектирани специално за обработка на видео изображения. Надграждането до дискретна графична карта разтоварва работата от процесора и системната RAM, така че не само графичната обработка ще бъде по-бърза, но и цялостната производителност на компютъра значително ще се подобри. Това често е необходимо за игра на видеоигри, работа с 3D анимация или редактиране на видео.

Както AMD, така и Intel представиха процесори и чипсети на дънната платка, които поддържат интегрирането на GPU в същата матрица като CPU. AMD предлага процесори с интегрирана графика под търговската марка Accelerated Processing Unit (APU), докато Intel предлага подобни технологии под марките Intel HD Graphics and Iris. С 8-то поколение процесори Intel обяви серията Intel UHD интегрирана графика за по-добра поддръжка на 4K дисплеи.[7] Въпреки че все още не са еквивалентни на производителността на дискретните решения, HD Graphics платформата на Intel осигурява производителност, близка до дискретна графика от среден клас, а технологията AMD APU е възприета както от конзолите за видеоигри PlayStation, така и Xbox.

Консумация на енергия

С нарастването на процесорната мощност на графичните карти се увеличава и търсенето на електрическа енергия. Настоящите високопроизводителни графични карти са склонни да консумират големи количества енергия. Например, термичната проектна мощност (TDP) за GeForce Titan RTX е 280 вата. При тестване по време на игри, GeForce RTX 3090Ti Founder's Edition е средно 450 вата консумация на енергия. Докато производителите на процесори и захранващи устройства напоследък се придвижиха към по-висока ефективност, изискванията за мощност на графичните процесори продължават да нарастват, така че графичните карти може да имат най-голямата консумация на енергия от всяка отделна част в компютъра. Въпреки че захранващите устройства също увеличават мощността си, проблемна е връзката PCI-Express, която е ограничена до захранване от 75 вата. Съвременните графични карти с консумация на енергия над 75 вата обикновено включват комбинация от шест-пинови (75 W) или осем-пинови (150 W) гнезда, които се свързват директно към захранването. Осигуряването на адекватно охлаждане се превръща в предизвикателство за компютрите с по - актуални графични карти, тъй като изискването на компютри с нови карти е не по - малко над 750+ вата, но в повечето случай, за да се избегне късо съединение, трябва да се предостави захраване с повече от основното изискване. Извличането на топлина се превръща в основното предпятствие при поддържане на компютри с две или повече графични карти от висок клас.

Производители

Основни

• AMD
• Nvidia
• Intel (интегрирани карти)
• ASUS
• EVGA
• Gigabyte

Специализирани:

• Matrox

Други

• Acer Laboratories Inc.
• Alliance Logic
• Ark Logic
• Artist Graphics
• ASPEED Technology Inc.
• Avance Logic

Видеоконтролер

Видео-ROM

Видео-памет

RAMDAC и TMDS

Външни препратки

• Ръководство за избор на видеокарта

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Видеокарта“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​