Стоян Орманджиев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
==Състезателна кариера== |
==Състезателна кариера== |
||
На 16 годишна възраст през [[1936]] г. дебютира за местния [[Радецки (Варна)]], след което играе във [[Владислав (отбор)|Владислав]] ([[1936]]-[[1939]]), [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] ([[1940]]-[[1949]]). Играе на поста десен бек, с фланелка номер 2. Двукратен [[Шампионат на България|шампион]] ([[1940]], [[1945]]) и носител на [[Национална купа на България|купата на страната]] ([[1945]], [[1948]]) с Локомотив. Има 20 срещи за [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор]], като в 5 от тях е бил капитан. Отличава се с добрия си отскок, играта с глава и спортменското си поведение на терена. На 29 годишна възраст е принуден да се откаже от активната си състезателна кариера. |
На 16 годишна възраст през [[1936]] г. дебютира за местния [[Радецки (Варна)]], след което играе във [[Владислав (отбор)|Владислав]] ([[1936]]-[[1939]]), [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] ([[1940]]-[[1949]]). Играе на поста десен бек, с фланелка номер 2. Двукратен [[Шампионат на България|шампион]] ([[1940]], [[1945]]) и носител на [[Национална купа на България|купата на страната]] ([[1945]], [[1948]]) с Локомотив. Има 20 срещи за [[Национален отбор по футбол на България|"А" националния отбор]], като в 5 от тях е бил капитан и 1 среща за "Б" националния отбор. Отличава се с добрия си отскок, играта с глава и спортменското си поведение на терена. На 29 годишна възраст е принуден да се откаже от активната си състезателна кариера. |
||
==Треньорска кариера== |
==Треньорска кариера== |
||
Версия от 15:24, 18 август 2007
| Стоян Орманджиев | |
| български футболист и треньор | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Стоян Орманджиев е бивш български футболист, заюитник и треньор по футбол. Роден е на 10 януари 1920 г. във Варна, починал на 10 октомври 2006 г. в София.
Състезателна кариера
На 16 годишна възраст през 1936 г. дебютира за местния Радецки (Варна), след което играе във Владислав (1936-1939), Локомотив (София) (1940-1949). Играе на поста десен бек, с фланелка номер 2. Двукратен шампион (1940, 1945) и носител на купата на страната (1945, 1948) с Локомотив. Има 20 срещи за "А" националния отбор, като в 5 от тях е бил капитан и 1 среща за "Б" националния отбор. Отличава се с добрия си отскок, играта с глава и спортменското си поведение на терена. На 29 годишна възраст е принуден да се откаже от активната си състезателна кариера.
Треньорска кариера
Завършва треньорска школа в СССР през 1948 г. Треньор на националния отбор по футбол на игрите в ОП-Хелзинки-1952, ОП-Мелбърн-1956 и в ОП-Рим-1960. На игрите в Мелбърн-1956 отбора печели бронзовите медали. Държи рекорда от 76 мача, в които е водил "А" националния отбор, в които е постигнал 30 победи, 20 равенства и 26 загуби (1950-1977 с прекъсвания). Старши треньор на ЦСКА в периода 1965-1970 г. с който има две титли (1966, 1969) и две купи на Съветската армия (1969). През 1967 г. достига до полуфинал в КЕШ срещу Интер (Италия) с отбора на ЦСКА. Треньор на Алпине (Австрия) през 1979 г. Бил е в редица ръководства на БФФ и съюзен треньор към федерацията. "Заслужил треньор" от 1959 г., "заслужил майстор на спорта" от 1960 г., "заслужил деятел на физкултурата". Един от най-авторитетните треньори в българския футбол, опитен стратег и педагог. През март 2005 г. Стоян Орманджиев получи почетен знак от Българския футболен съюз послучай 85-годишнината си.
Други дейности
- От името на България през 1953 г. в Женева подписва протокола за учредяването на УЕФА.
- Организатор и учредител на първата държавна треньорска школа по футбол.
