Люба Ивошевич: Разлика между версии
Нова страница: {{Биография инфо | име= Люба Ивошевич | портрет= dot.png | описание= поетеса, деец на БКП | наставка= а... |
Категория:Български комунисти до 1944 |
||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
| починал-място=[[Москва]], тогава [[СССР]] |
| починал-място=[[Москва]], тогава [[СССР]] |
||
}} |
}} |
||
'''Люба Ивошевич |
'''Люба Ивошевич-Димитрова''' е поетеса, деятелка на профсъюзното движение и [[Българската комунистическа партия]]. Като работничка-шивачка в Сърбия се включва в тамошните работнически борби и става член на сръбската социалдемократическа партия. Съпруга на [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]]. |
||
През 1902 година идва в България и става член на [[БРСДП]]. Публикува стихове в българския и сръбския ляв печат. От 1909 до 1912 е редактор на българския вестник "Шивашки работник". От 1914 е член на Централната женска комисия при ЦК на [[БРСДП (т.с.)]]. През 1920 е пратеник на [[БКП (т.с.)]] на конгрес на [[Югославска комунистическа партия|Югославската комунистическа партия]]. |
През 1902 година идва в България и става член на [[БРСДП]]. Публикува стихове в българския и сръбския ляв печат. От 1909 до 1912 е редактор на българския вестник "Шивашки работник". От 1914 е член на Централната женска комисия при ЦК на [[БРСДП (т.с.)]]. През 1920 е пратеник на [[БКП (т.с.)]] на конгрес на [[Югославска комунистическа партия|Югославската комунистическа партия]]. |
||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
След [[Септемврийското въстание]] от 1923 емигрира в [[СССР]], където работи до смъртта си през 1933. |
След [[Септемврийското въстание]] от 1923 емигрира в [[СССР]], където работи до смъртта си през 1933. |
||
[[Категория:Български комунисти до 1944|Ивошевич, Люба]] |
|||
Версия от 19:38, 18 август 2007
| Люба Ивошевич | |
| поетеса, деец на БКП | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Семейство | |
| Съпруг | Георги Димитров |
Люба Ивошевич-Димитрова е поетеса, деятелка на профсъюзното движение и Българската комунистическа партия. Като работничка-шивачка в Сърбия се включва в тамошните работнически борби и става член на сръбската социалдемократическа партия. Съпруга на Георги Димитров.
През 1902 година идва в България и става член на БРСДП. Публикува стихове в българския и сръбския ляв печат. От 1909 до 1912 е редактор на българския вестник "Шивашки работник". От 1914 е член на Централната женска комисия при ЦК на БРСДП (т.с.). През 1920 е пратеник на БКП (т.с.) на конгрес на Югославската комунистическа партия.
През 1906 се омъжва за Георги Димитров и става негов верен съратник до края на живота си.
След Септемврийското въстание от 1923 емигрира в СССР, където работи до смъртта си през 1933.