Христо Караманджуков

Христо Караманджуков
български революционер и общественик
Роден	14 декември 1876 г. Чокманово, Османска империя
Починал	21 февруари 1952 г. София, България
Учил в	Одринска българска мъжка гимназия Сярско българско педагогическо училище
Христо Караманджуков в Общомедия

Христо Иванов Караманджуков с псевдоним Горчо Смитков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, общественик и книжовник.

Биография

Образование

Семейството на Иван Караманджуков (с броеницата). Между него и жена му Стайка е синът им Христо, 1908 г.

Христо Караманджуков е роден на 14 декември 1876 година в ахъчелебийското село Чокманово, тогава в Османската империя. Той е най-възрастният син на Иван Караманджуков, революционер, четник на Петко войвода, лежал в Одринския затвор.

Началното си образование Христо Караманджуков получава в Райково. В 1895 година завършва IV клас Четирикласното българско училище в Одрин. Учителства в Карлуково и Чокманово. В 1898 година започва да учи в Сярското българско педагогическо училище. Като ученик в Сяр става член на Българското тайно революционно братство, а през лятото на 1899 година се присъединява към ВМОРО.

Секретар на Ахъчелебийска околия

В 1900 година завършва училището в Сяр и се отдава изцяло на революционна дейност. Тава в 1901 година Вълчо Сарафов поверява ръководството на Ахъчелебийската революцонна околия (с псевдоним Абаджиево поле) на Таню Стоев (с псевдоним Крум) с център Чокманово (с псевдоним Орлово) и назначава Христо Караманджуков (с псевдоним Горчо Смитков) за неин секретар. Районът обхваща и Даръдеренско и Ксантийско. Докато Стоев и Караманджуков ръководят околия, силно се увеличава броят на революционните комитети и укрепва революционната мрежа. Освен създадените комитети в Устово, Горно Дерекьой, Карлуково, Райково, Пашмакли, Аламидере, се изграждат и нови, формира се широка куриерска мрежа, събират се средства за закупуване на оръжие. Караманджуков координира Ксантийския и Даръдеренски район по организационни проблеми. Караманджуков събира над 1000 турски лири за оръжие, което обаче се не се доставя в пълни размери или е негодно. По това време се появяват и пърните недоволства от дейността на пункта в Чепеларе.

В писмо до Таню Стоев от 15 ноември 1900 година Вълчо Сарафов прави оценка на работата на Караманджуков:

„

Поздравявам Караманджуков с обиколката и му кажи, че през коледните празници ще го изпратите с разписки къде Габрово, Еникьой, Даръдере и Скече. Забелязва се едно непокорство в някои от ръководителите селски. Да се оздрави тази организация, а след като се нареди и оздрави, ще присъединяваме към нея Гюмюрджинско и други места... За револверите парите да се събират час по-скоро, за да може за тях да се вземат други, също за пушките... Също стария Караманджук поздравете и му кажете, че ще го правим комитетски куриер и кираджия.

“

Караманджуков обръща особено внимание на двете големи ксантийски села Кръстополе и Габрово и прави три обиколки в Ксантийско. През пролетта на 1901 година прави и специална обиколка за привличане на овчарите. на запад и на юг от Булустра, Кушапалъ, Горно и Долно Османлъ, Ферезлер и други.

При завръщането му през май 1901 година, вече тече Пашмаклийската афера, в която е арестуван баща му. Христо Караманджуков бяга заедно с Христо Лакудата в България, установява се в Чепеларския пункт, където става втори човек след заместилия Сарафов Константин Антонов-Сеченката и започва да действа нелегално в Османската империя, като предприема нова обиколка в Гюмюрджинско. Обхожда и организира комитети в Ахъчелебийско, Даръдеренско, Ксантийско, Гюмюрджинско и Дедеагачко. Караманджуков е един от инициаторите за свикването на Пловдивския конгрес (13 - 15 април 1902 г.), на който е представител на Ахъчелеби и на който е определен за агитатор и организатор в Малкотърновския революционен район и за кратко време е секретар в районната чета на Георги Кондолов.

В началото на 1903 година отново е прехвърлен в Ахъчелебийско. Представител е на Ахъчелебийския околийски революционен комитет на конгреса на Одринския окръг на Петрова нива (28 - 30 май). Участва в Илинденско-Преображенското въстание като член на ръководството на Ахъчелебийския въстанически район.

След потушаването на въстанието Караманджуков учи философия и педагогика в Софийския университет, но е изключен заради освиркването на княз Фердинанд I при откриването на Народния театър и завършва в 1908 година в Белград. След Младотурската революция в 1908 година се връща в Османската империя като учител. Преподава в Сярското педагогическо училище и в Цариградската духовна семинария. Занимава се и с журналистика. Работи в близкия до партията вестник „Реч“.

Делегат е на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година. На събора Караманджуков поддържа становището, че Матицата трябва да има предимно стопански характер, тъй като с културно-просветните дела се занимава Екзархията. Също така смята, че седалището на организацията не трябва да е в Солун, в който има силни партизански борби, а в Цариград – мнение, което надделява сред делегатите. Караманджуков е избран за член на Управителния съвет на Матицата.

Преподава в Педагогическото училище в Дупница, където го заварва Първата световна война.

Пълномощно на Караманджуков от Ахъчелебийското управително тяло да представлява района на Конгреса на Петрова нива, 17 юни 1903 г.

През 1917 г. като войник в Единадесета пехотна македонска дивизия е командирован в Ниш, където участва в издаването на вестник „Моравски глас“. След войната е директор на гимназията в Ксанти. След 1920 година, когато Ксанти е предаден на Гърция, се установява в София, където пише статии в разни списания и вестници. През 1921 г. издава заедно с Васил Дечев вестник „Родопски глас“ и Карта на Родопа – Смолено-рупската област. От същата 1921 до 1947 година е издател на списание „Родопа“, на което е редактор и разпространител. В 1934 година Караманджуков издава „Западно-тракийските българи в своето културно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“.

Караманджуков докладва решенията на Конгреса на Петрова нива

Писмо от Караманджуков, подписано с псевдонима му Смитков, 23 февруари 1902 г.

От 1937 до 1939 г. е главен инспектор в Министерството на народната просвета. Като такъв използва възможностите си за разкриване на нови училища в Родопите, назначаване на учители и за развитието на образованието сред българите мохамедани. Христо Караманджуков участва в на дейността на Дружба Родина. Взема активно участие в работата на Тракийската организация още по време на създаването ѝ през 1922 г. и в Рило-Родопския съюз. Член е на редакционния комитет на „Тракийски сборник“, а от 1934 до 1945 г. е председател на Тракийския научен институт.

Умира през 1952 година.

В 1980 година е издаден сборник спомени и документи на Караманджуков под заглавието „Родопа през Илинденско-Преображенското въстание“, а в 1996 година – „Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа – Малкотърновски революционен район 1902-1903". По случай 135-годишнината от рождението на Караманджуков Петър Маринов издава книгата „Христо Караманджуков. Радател за Българщината в Родопите – спомени, писма и документи“.

През 2016 г. по случай 140 години от неговото рождение излиза сборник с доклади от научна конференция, проведена в Смолян (2-3 май 2011 г.) – „Христо Караманджуков и Родопите“. Зоя Начева отбелязва, че „книгата е хронология на всичко онова, което е свързано с дейността по приобщаването на българите мохамедани от Родопския край към българщината, тяхното културно и просветно развитие и народностно осъзнаване.“.