Обвинителен акт: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Правосъдие, ползвайки HotCat
м Премахване на Категория:Съдебна система; Добавяне на Категория:Прокуратура, ползвайки HotCat
Ред 17: Ред 17:
<references />
<references />


[[Категория:Съдебна система]]
[[Категория:Прокуратура]]
[[Категория:Правосъдие]]
[[Категория:Правосъдие]]

Версия от 10:05, 24 ноември 2021

Обвинителния акт (публично обвиниение) се повдига в наказателно производство от прокуратурата, ако след предварителното разследване има достатъчно подозрение, че обвиняемият е извършил престъпление.

По този начин обвинителният акт е началото на съдебно производство . В него се описва личността на обвиняемия, и фактите, в които е обвинен подсъдимият, и назовава нарушената наказателна разпоредба според членовете на наказателния кодекс. Подсъдимият може да коментира обвинителния акт в изявление. В правоприлагащите системи, организирани в рамките на закона, преобладава т. нар. принцип на обвинение, според който органът на прокуратурата не може да не е идентичен със съдът . В България съгласно НПК само прокурора е отговорен за повдигане на обвинителния акт.

Основните части на писмения обвинителен акт се изчитат от прокурора в съдебното заседание . Тя е в основата на съдебното заседание срещу обвиняемия. Само фактите, описани в него, са предмет на това заседание, тоест съдът може да включва други действия, които не са описани в обвинителния акт в това заседание, само ако преди това са били обвинени с допълнително обвинение.

Съдът обаче не е обвързан от правната оценка на фактите от реалния живот на обвиняемия, които прокурорът представя в обвинителния акт. Ако приеме, че обвиняемият трябва да бъде съден по правила, различни от посочените в обвинителния акт, съдът може (и трябва) да се произнесе по правилата, които смята за правилни. Съдът обаче трябва да е информирал обвиняемия за нов правен аспект предварително.

Следователно обвинителният акт трябва ясно да описва действителното събитие, за което е обвинен подсъдимият. Освен това той трябва да възпроизвежда съответната формулировка на закона и да цитира приложимите разпоредби, както и да уточнява доказателствата и обобщава съществения резултат на разследванията.

За разлика от съда (In dubio pro reo) при съмнение се решава в полза на обвиняемия, обвинението обикновено трябва да започне от принципа In dubio pro duriore (при съмнение за обвиниението)

Възможно е, след приключване на следствието, прокурора де реши, да не повдига обвинение.

Източници