Разлика между версии на „Горнотракийска низина“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
Премахнати редакции на 212.233.156.141 (б.), към версия на Молли
Етикети: Отменени Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м (Премахнати редакции на 212.233.156.141 (б.), към версия на Молли)
Етикет: Отмяна
 
== Почви и растителност ==
Почвената покривка в областта на Горнотракийската низина е силно повлияна от характера на релефа, от естеството на геоложката основа и от особеностите на биоклиматичните условия. Тук в най-тясна връзка с разпространението и диференциацията на почвите стои разпределението на оцелелите естествени растителни видове. Покрай река [[Марица]] и нейните по-големи притоци речните акумулативни наслаги се съпровождат с [[алувиални почви]]. При тяхното разпространение се наблюдават локалитети с плитки подпочвени води и наличието на условие за образуване [[алувиално-ливадни почви|алувиално-ливадни]] или алувиално-блатни почви, съчетани на места със солонци и солончаци. освен това тук се наблюдават остатъци от влаголюбива тревна и горска растителност, представена от [[камъш]], [[върба]], [[топола]] и [[елша]]. Върху неспоените плиоценски езерни седименти негативните земекорни движения, изживяват езерно-блатен стадий и въздействието на средиземноморското климатично влияние са обусловили широкото разпространение на [[смолници]]те. Леко нахълмените и дренирани площи в периферията на низината се характеризират с наличието на [[канелени горски почви]] и остатъци от сравнително сухолюбива горска растителност. Тя е представена от [[драка]], черен габър, нискорасъл дъб и полски бряст. Като цяло широкият обхват на обработваемите земи в низината обуславя незначителните остатъци от ареала на естествената растителност.
Почвената покривка в областта на Горнотракийската низина е силно повлияна от характера на релефа, от естеството на геоложката основа и от особеностите на биоклиматичните условия. Тук в най-тясна връзка с разпространението и диференциацията на почвите стои
разпределението на оцелелите естествени растителни видове. Покрай река [[Марица]] и нейните по-големи притоци речните акумулативни наслаги се съпровождат с [[алувиални почви]]. При тяхното разпространение се наблюдават локалитети с плитки подпочвени води и наличието на условие за образуване [[алувиално-ливадни почви|алувиално-ливадни]] или алувиално-блатни почви, съчетани на места със солонци и солончаци. освен това тук се наблюдават остатъци от влаголюбива тревна и горска растителност, представена от [[камъш]], [[върба]], [[топола]] и [[елша]]. Върху неспоените плиоценски езерни седименти негативните земекорни движения, изживяват езерно-блатен стадий и въздействието на средиземноморското климатично влияние са обусловили широкото разпространение на [[смолници]]те. Леко нахълмените и дренирани площи в периферията на низината се характеризират с наличието на [[канелени горски почви]] и остатъци от сравнително сухолюбива горска растителност. Тя е представена от [[драка]], черен габър, нискорасъл дъб и полски бряст. Като цяло широкият обхват на обработваемите земи в низината обуславя незначителните остатъци от ареала на естествената растителност.
 
Хайст котарачета
 
== Животински свят ==

Навигация