География на Турция: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
No edit summary
No edit summary
{{основна|Списък на езерата в Турция}}
В Турция има много езера с обща площ над 9 хил.km², запълващи пониженията предимно в Анадолското плато и Арменската планинска земя. Най-големите са: [[Ван (езеро)|Ван]] 3755 km², [[Туз (езеро)|Туз]] 1500 km², [[Бейшехир (езеро)|Бейшехир]] 656 km², [[Егирдир]] 482 km², [[Изник]] 308 km²<br>Бурдур 200 km², Акшехир, Аджигьол.<ref name="bse"/>
 
== Почви, растителност, животински свят ==
Голяма част от територията на Турция е заета от полупустинни и степни видове почви. Във вътрешните плата почвите са предимно сиви и светлокафяви полупустинни, сухи степни кестеняви, а по долините на реките са разпространени солончаци. На платото Джезире са пустинно-сиви, а в крайбрежните райони – кафяви почви. Във влажните субтропични райони на североизток почвите са червеноземни и кафяви планинско-горски, които на височина 2000-2100 m се сменят с планинско-ливадни почви. В сухите степи на Арменската планинска земя се срещат участъци с черноземни почви.<ref name="bse"/>
 
В крайбрежните райони преобладава полусухата субтропична растителност, а във вътрешните плата – характерна растителност за субтропичната полупустиня. По долните части на планинските склонове, обърнати към крайбрежията е развита средиземноморска растителност (твърдолистни гори и храсти), нагоре, в планината Тавър – на места има иглолистни гори, а в Източнопонтийските планини – листопадни гори с вечнозелен подлес и иглолестни гори. По вътрешните склонове на оградните планини и плата преобладават ксерофитните формации от фригана с бодливи храсти, шибляк, сухи степи и полупустини. В Арменската планинска земя са разпространени планински гори и степи, сменящи се във височина със субалпийски и алпийски пасища. На платото Джезире доминират пелиново-злаковите полупустини. Горите обхващат около 25% от територията на страната. Толкова процента заемат и обработваемите селскостопански земи, засети предимно със зърнени култури.<ref name="bse"/>
 
Характерни представители на планинската фауна са диви овце, безоарови козли. В горите се срещат благороден елен, сърна, дива свиня; хищници – вълк, чакал, ивичеста хиена, мечка; на платото Джезире – диво магаре-онагра, представители на африканската фауна – газела и др. Има множество видове птици – врабче, чучулига, лястовичка, славей; в централните райони на Анадолското плато гнездят бели щъркели, а хищните птици са орел, грифон, сокол, ястреб. В югоизточните райони на страната масово се размножават скакалците саранча. Крайбрежните морски води са богати на различни видове риби.<ref name="bse"/>
 
== Природни райони ==
В зависимост от геоложкия строеж, релефа, климата, водите и растителността територията на Турция се поделя на 5 природни района:
* Крайбрежни територии – заети от полусухи субтропици с твърдолистни гори и храсти, предимно планински.
* Лазистан – най-влажния район в Североизточна Турция с пищни широколистни гори и крайбрежна ивица от влажни субтропични видове.
* Анадолско плато – с преобладаване на сухите степи и полупустини, с широко разпространение на солончаци и солени езера.
* Арменска планинска земя – с редуване на планини, вулканични масиви и широки междупланински котловини, често запълнени с езера и преобладаване на планинските степи.
* Джезире – плато с преобладаване на полупустините, сухите субтропици и най-горещото място в Турция.<ref name="bse"/>
 
== Региони ==

Навигация