Разлика между версии на „Бомбардировки над България през Втората световна война“

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
мNo edit summary
No edit summary
Части на [[Луфтвафе на Третия райх|Луфтвафе]] с Месершмит (Me-109G/E): I/JG 5 „Eismeer“ (1-ва група от Изтребителна ескадрила 5) с 30 изтребителя от летище [[Враждебна]] до София, сменена от 31 май 1944 с II/JG 51 „Mölders“; II/JG 27 с 40 изтребителя от [[Върба (квартал на Радомир)|летище Върба]] до Радомир. Общо 2 или 3 ескадрили от по 30 – 40 самолета.<ref>През април 1941 г. на [[Върба (квартал на Радомир)|летище Варба (Радомир)]] е разположена II/JG 27 (2-ра група от 27-а изтребителна ескадра на Луфтвафе), състояща се от 40 изтребители Месершмит 109Е, Миланов, Йордан. Авиацията и въздухоплаването на България през войните 1912 – 1945, Част втора, София 1997, с. 72, 214.</ref><ref>[http://www.airgroup2000.com/forum/viewtopic.php?t=226935 В.Гирбих "Изтребителна ескадра JG 5 „Eismeer“]</ref><br>
Общо тежко въоръжение: около 150 – 200 изтребителя; 11 тежки ПВО батареи с 56 бр. 88-милиметрови зенитни оръдия.<ref>[http://af.armf.bg/bg/?page_id=1257 Войната срещу летящите крепости]</ref>
| жертви1 = Военни чинове: 256 убити (159 в бой, 28 безследно изчезнали, 69 умрели от раните си)<ref>[http://www.mediapool.bg/sofiya-s-pametnik-i-na-amerikanskite-lettsi-zaginali-prez-voinata-v-bulgaria-news170765.html София с паметник и на американските летци, загинали през войната в България, mediapool.bg, 04.10.2010]</ref>; 333 пленени;<ref>{{Citation |title=военнопленническия лагер в Шумен |url=http://shumen-camp.info/index_bg.html |accessdate=2013-04-14 |archivedate=2013-10-22 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131022171859/http://shumen-camp.info/index_bg.html }}</ref> неуточнен брой ранени<br>Свалени самолети: 185 бомбардировача и изтребителя<ref>{{Citation |title=Благой Анев, Паметник на летците и парашутистите в София, сп. Българска наука, 02/16/2012 |url=http://nauka.bg/a/паметник-на-летците-и-парашутистите-в-софия-0 |accessdate=2013-09-13 |archivedate=2013-10-19 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131019015718/http://nauka.bg/a/%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BAпаметник-%D0%BD%D0%B0на-%D0%BB%D0%B5%D1%82%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5летците-%D0%B8и-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%88%D1%83%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5парашутистите-%D0%B2в-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8Fсофия-0 }}</ref><br>Повредени самолети: неуточнен брой
| жертви2 = Военни чинове: 23 убити в бой (22 българи, 1 германец)<ref>[http://edinzavet.wordpress.com/2008/02/21/pam-letci/#more-414 Паметник на летците – защитници на София (1943 – 1944)]</ref><ref>{{Citation |title=Благой Анев, Паметник на летците и парашутистите в София, сп. „Българска наука“, 02/16/2012 |url=http://nauka.bg/a/паметник-на-летците-и-парашутистите-в-софия-0 |accessdate=2013-09-13 |archivedate=2013-10-19 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131019015718/http://nauka.bg/a/%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BAпаметник-%D0%BD%D0%B0на-%D0%BB%D0%B5%D1%82%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5летците-%D0%B8и-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%88%D1%83%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5парашутистите-%D0%B2в-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8Fсофия-0 }}</ref>
Мирно население и др.: 4208 убити, починали от рани и безследно изчезнали;<ref>[http://www.djambazki.org/blog/view/31/te-braniha-teb-sofiia Ангел Джамбазки, Те браниха теб, София!, Официален сайт на евродепутата, 5 октомври 2010.]</ref><ref>[http://old.duma.bg/2008/1108/131108/obshtestvo/ob-8.html Желязко Тенчев, Български орли в безсмъртен полет, Дума, 14 ноември 2008 г.]</ref> 4744 ранени <ref>[http://www.djambazki.org/blog/view/31/te-braniha-teb-sofiia Ангел Джамбазки, Те браниха теб, София!, Официален сайт на евродепутата, 5 октомври 2010.]</ref><ref>[http://old.duma.bg/2008/1108/131108/obshtestvo/ob-8.html Желязко Тенчев, Български орли в безсмъртен полет, Дума, 14 ноември 2008 г.]</ref><br>Увредени сгради: 12 657<br>Свалени самолети: 27<ref>{{Citation |title=Благой Анев, Паметник на летците и парашутистите в София, сп. Българска наука, 02/16/2012 |url=http://nauka.bg/a/паметник-на-летците-и-парашутистите-в-софия-0 |accessdate=2013-09-13 |archivedate=2013-10-19 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131019015718/http://nauka.bg/a/%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BAпаметник-%D0%BD%D0%B0на-%D0%BB%D0%B5%D1%82%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5летците-%D0%B8и-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%88%D1%83%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5парашутистите-%D0%B2в-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8Fсофия-0 }}</ref><br>Повредени самолети: неуточнен брой
}}
[[Файл:Me109 G-6 D-FMBB 1.jpg|мини|260px|Изтребител Месершмит (Me-109G)]]
Въреки обявената война България не води активни бойни действия и е в дипломатически отношения със СССР. Въпреки това, по настояване на [[Уинстън Чърчил]]<ref name=":14">„Аз познавам българите от 30 години. Те са грешен народ, който заслужава да му бъде даден тежък урок... София трябва да бъде бомбардирана колкото се може по-скоро“ – Barker, E. British Policy in Soth-Eastern Europe in the Second World War. London 1976, с. 215; Гунев, Георги. Уинстън Чърчил и Балканите. Издателство на Отечествения фронт, 1989, стр.209</ref> започват въздушни удари в [[Уинстън Чърчил|различни краища]] на страната с мотива, че България е немски съюзник. <ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://offnews.bg/news/Нашите-автори_2490/Историци_483797.html | заглавие= Историци|достъп_дата = 3 август 2016|фамилно_име= Дайнов|първо_име= Евгени|дата=1 април 2015 |издател= offnews.bg}}</ref>. След заключителния доклад на Обединения комитет на началник щабовете на САЩ и Англия на Квебекската конференция, състояла се на 23 август 1943 г. са отправени препоръки до главнокомандващия съюзническите войски в Европа, генерал [[Дуайт Айзенхауер]], ударите по обекти на територията на България да бъдат увеличени.
 
Решението за въздушна кампания срещу България на Имперския комитет по отбраната е взето под председателството на премиера Уинстън Чърчил и формално е протоколирано на заседанието от 19 октомври 1943 г.<ref name=":9">[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/01/10/2217685_70_godini_ot_denia_v_koito_sofiia_spria_da_bude_grad/ 70 години от деня, в който София спря да бъде град, Дневник, 10 януари 2014 г.]
</ref> Целта е да се постигне капитулацията на България. На 18.10.1943 г. е бомбардиран гр. [[Скопие]], тогава в пределите на Царство България. В 12:15 ч. 24 леки бомбардировача „Уелингтън“ и изтребители Р-38 „Лайтинг“ атакуват гара Скопие. Разрушени са 40 сгради, убити са 30 души, ранени са 23-ма. Същия ден са атакувани град Велес и гара Велес. Убити са двама и е ранен един човек. В 16,22 ч. отново е атакувана гара Скопие, като са убити трима и са ранени 15 войници. Свален е един противников изтребител. Бомбардирана е и гарата на Скопие Генерал Жостов. На 13 ноември е първата вълна директни атаки срещу София с 91 самолета B25, Wellington и Blenheim.<ref name=":9">[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/01/10/2217685_70_godini_ot_denia_v_koito_sofiia_spria_da_bude_grad/ 70 години от деня, в който София спря да бъде град, Дневник, 10 януари 2014.]</ref>
 
През февруари 1944 г. Чърчил отговаря на предложения за прекратяване на бомбардировките, че „след като лекарството е свършило толкова добра работа, нека да продължат да получават допълнителни дози от него.“<ref>Пол Джонсън. Чърчил. Рива, 2010. ISBN 978-954-320-305-5. стр. 145; Гунев, Георги. Уинстън Чърчил и Балканите. Издателство на Отечествения фронт, 1989, стр. 220</ref>
* 24 ноември 1943 г. Бомбардировката е извършена от 60 бомбардировача [[B-24 Либърейтър]], придружени от около 30 изтребителя. Пуснати са 156 бомби, убити са 9 души, ранени 29 граждански и военни лица. Разрушени са 87 жилища и постройки в района на Централна гара София. ПВО изстрелва 585 снаряда. Във въздушния бой за защита на София загива летецът [[Мито Дисов]]. Изтребителят му пада след като е отсякъл с крилото опашката на бомбардировач – „летяща крепост“. Свалени са 10 противникови самолета, зенитната артилерия сваля 3, а българските изтребители – 7 противникови машини.
* 10 декември 1943 г. Нападението е извършено от 120 самолета – 60 бомбардировача Б-24 „Либърейтър“ и 60 изтребителя „Лайтинг“. При активното противодействие на българските изтребители до София стигат само около 40 самолета, които хвърлят 180 бомби – около 90 в района на кварталите „Хаджи Димитър“, „Индустриален“, Централна гара, „Малашевци“ и „Военна рампа“. Други 90 бомби поразяват летище Враждебна и селата край него. При бомбардировката са убити 11 души, ранени са 22, разрушени са 85 постройки. Бомбардирани са дворецът Врана, с. Казичане, с. Враждебна, с. Поповяне – Самоковско, с. Реброво. ПВО изстрелва 941 снаряда. Във въздушния бой загива капитан Павел Павлов. Свален е един противников самолет.
* 20 декември 1943 г., „Черният Никулден“. Нападение на американската [[авиация]] над [[София]]. Групировка от 15-а въздушна армия на САЩ в състав 150 бомбардировача „Либърейтър“ B-24 Liberator (Бе-24 „Освободител“) от 376-а тежка бомбардировъчна групировка (376th Bomb Group – Heavy), охранявани от 60 тежки двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning (Локхийд Пе-38 „Светкавица“) от 82-ра изтребителна група (82th Fighter Group), се насочва за поредната бомбардировка на София. Българската ПВО насочва 36 самолета срещу 200 вражески. Противникът е посрещнат от изтребители Ме-109, излетели от летище Божурище и „Девоатин“, излетели от летище Враждебна и Марино поле (основната част на орляка, която пристига по-късно). Българският орляк 3/6 имащ по списъчен състав 17 изтребителя Ме-109G-2 излита от летище Божурище. Има задача да завърже бой с противниковите изтребители, а в това време другият орляк от Враждебна и Марино поле – 2/6, в от изтребителя Девоатин D.520 трябва да атакува бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън целта. Атаката на изтребителната авиация спечелва време за укриване на населенито в скривалищата. Основната тактическа цел на изтребителната авиация е да разстрои противниковата формация и да я отклони от курса, като им попречи да нанесат прицелен удар. Тази цел е постигната от българските летци. При това нападение на американската авиация върху София са разрушени 113 сгради и е прекъснат релсовият път на околовръстната железопътна линия. Над столицата са пуснати 270 бомби, убити са 71 души, тежко ранени са 46, а леко ранени – 62 души. Във въздушния бой загиват подпоручик [[Георги Кюмюрджиев]] и поручик [[Димитър Списаревски]] – първата българска „жива торпила“. Списаревски прострелва един бомбардировач след което, чрез употреба на бойната тактика „въздушен таран“, се сблъсква с него<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.narodnapamet.com/2009/12/blog-post_28.html|заглавие=Спомени на фелдф. Иван Петров|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>. И двата самолета падат, Списаревски загива. ПВО изстрелва 805 снаряда. Българите свалят 5 самолета – 2 бомбардировача и 3 изтребителя. Лейтенант Едуард Тинкър (пилот на „Лайтнинг“ от изтребителното прикритие, бордов номер 43 – 2413, от 97-а изтребителна ескадрила), участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, пише в спомените си: „Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те надхвърлят понятието ненадмината ярост в авиацията.“.
* 30 декември 1943 г. Дневна бомбардировка на района на софийския централен железопътен възел. Убити са около 70 души и са ранени 95.
 
 
== Българските летци ==
Според клуба на летците „Димитър Списаревски“ СВВНВУ <ref>[https://edinzavet.wordpress.com/2009/12/05/clspisarevsk/ Клуба на летците „Димитър Списаревски“ СВВНВУ]</ref>, изследвания на Jan Josef Safarik<ref>J[http://aces.safarikovi.org/victories/victories-bulgaria-ww2.pdf an Josef Safarik, The all combats and victories of the Bulgarianfighters according to the order by the commander of the AF, 28.10.2014] </ref>, Емил Петров<ref>{{Citation |title=Емил Петров, Летище, SibirBG |url=http://www.sibir.bg/blog/mladenovich/?tag=летище |accessdate=2015-03-28 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304140048/http://www.sibir.bg/blog/mladenovich/?tag=%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%89%D0%B5летище }}</ref> и др. се установяват следните загинали 22-ма български летци и 1 паднал в защита на София немец<ref name=":11">[https://edinzavet.wordpress.com/2008/02/21/pam-letci/#more-414 Летците – защитници на София (1943 – 1944), СВВНВУ]</ref>:
 
1. Поручик [[Лука Обрейков|Лука Й. Обрейков]] + 8 август 1943 със самолет Месершмит Ме109 G-2<br />2. Поручик [[Йордан Тодоров (летец)|Йордан Сл. Тодоров]] + 14 ноември 1943 – първата въздушна жертва в отбраната на София<br />3. Подпоручик [[Мито Дисов|Митьо С. Дисов]] + 24 ноември 1943 Ме109 G-2<br />4. Майор (посм.) [[Павел Павлов (летец)|Павел Павлов]] – командир на 652-рото ято, 2/6-и орляк + 10 декември 1943 Девоатин D-520<br />5. Капитан [[Димитър Списаревски]] – 3/6-и орляк +20.12.1943 Ме109 G-2<br />6. Поручик [[Георги Кюмюрджиев|Георги Р. Кюмюрджиев]] + 20.12.1943 Ме109 G-2<br />7. Капитан (посм.) [[Симеон Михайлов|Симеон К. Михайлов]] + 10 януари 1944 Девоатин D-520<br />8. Поручик (посм.)[[Атанас Кръстев (летец)|Атанас Ат. Кръстев]] + 10 януари 1944 Девоатин D-520<br />9. [[Тома Боев]] + 10 януари 1944 Девоатин D-520<br />10. [[Герги Гочев|Герги Хр. Гочев]] + 27 януари 1944<br />11. [[Йордан Кубадинов|Йордан Н. Кубадинов]] + 30 март 1944 Ме109 G-6<br />12. [[Иван Бояджиев (летец)]] + 30 март 1944 Ме109 G-6<br />13. Подпоручик [[Христо Цанков|Христо К. Цанков]] +30 март 1944<br />14. Капитан [[Любен Кондаков]] + 17 април 1944 Ме109 G-6<br />15. [[Димитър Попов (летец)|Димитър Ст. Попов]] +17 април 1944 Ме109 G-6<br />16. Подпоручик [[Веселин Рачев|Веселин Н. Рачев]] + 17 април 1944 Ме109 G-6<br />17. [[Христо Арнаудов (летец)|Христо Г. Арнаудов]] + 17 април 1944 Ме109 G-6<br />18. [[Виктор Атанасов|Виктор Д. Атанасов]] + 17 април 1944 Ме109 G-6<br />19. Поручик [[Иван Стефанов (летец)|Иван Т. Стефанов]] + 17 април 1944 Ме109 G-6<br />20. Фелдфебел [[Иван Сомлев|Иван М. Сомлев]] +17 април 1944 Девоатин D-520<br />21. Фелдфебел [[Цвятко Загорски|Цвятко М. Загорски]] + 24 май 1944 Ме109 G-6<br />22. Поручик [[Иван Бонев (летец)|Иван Н. Бонев]] + 11 август 1944 Ме109 G-6<br />От немските летци, загинали защитавайки българското небе, е известно името на капитан [[Герхард Венгел]] – командир на I./JG5 „Eismeer“ +10 януари 1944 Me 109 G-6 <ref name=":11"/>
В периода 6 април 1941 година – 1 септември 1944 година общият брой вражески полети, осъществени над България през годините 1943 – 1944, е над 23 000. На територията на тогавашна България са бомбардирани 168 населени места с над 45 268 бомби. В София са разрушени 12 657 сгради и са увредени огромен брой други. Загиналите от въздушните нападения – убити на място, безследно изчезнали и починали следствие бомбардировките са 4208 души и са тежко ранени 4744, от намерените непълни документи са известни имената на 1828 убити и 2372 ранени граждани и на загинали 22 български летци <ref name=":11"/><ref name=":20">[http://www.djambazki.org/blog/view/31/te-braniha-teb-sofiia Ангел Джамбазки, Те браниха теб, София!, Официален сайт на евродепутата, 5 октомври 2010.]</ref><ref name=":12">[http://old.duma.bg/2008/1108/131108/obshtestvo/ob-8.html Желязко Тенчев, Български орли в безсмъртен полет, Дума, 14 ноември 2008 г.]</ref><ref name=":13"/>
 
В резултат на действията на малочислената българска изтребителна авиация, наземна ПВО и съюзните немски сили, в периода август 1943 – август 1944 г. на противника в битките над България в тогавашните ѝ граници са нанесени тежки загуби – свалени са 185 противникови самолета<ref>{{Citation |title=Благой Анев, Паметник на летците и парашутистите в София, сп. Българска наука, 02/16/2012 |url=http://nauka.bg/a/паметник-на-летците-и-парашутистите-в-софия-0 |accessdate=2013-09-13 |archivedate=2013-10-19 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131019015718/http://nauka.bg/a/%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BAпаметник-%D0%BD%D0%B0на-%D0%BB%D0%B5%D1%82%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5летците-%D0%B8и-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%88%D1%83%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5парашутистите-%D0%B2в-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8Fсофия-0 }}</ref> (по данни на противника само над тогавашната територия на България са свалени 117 военни самолета, а голям брой са тежко повредени). На англо-американците са нанесени и сериозни загуби в жива сила – 689 души убити и пленени, плюс значителен брой ранени и извадени от строя чинове. На българска територия при нападенията загиват 256 противникови летци, (по данни на противника той търпи 159 убити над територията на страната,<ref>[http://www.mediapool.bg/sofiya-s-pametnik-i-na-amerikanskite-lettsi-zaginali-prez-voinata-v-bulgaria-news170765.html София с паметник и на американските летци, загинали през войната в България,mediapool.bg, 4 октомври 2010]</ref> от които – 120 от ВВС на САЩ<ref>{{Citation |title=Паметник на загиналите американски летци в София |url=http://www.politika.bg/article?id=19249 |accessdate=2013-09-11 |archivedate=2014-01-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140101124417/http://www.politika.bg/article?id=19249 }}</ref> и останалите 39 – британски имперски летци, сред тях са 7 английски и южноафрикански пилоти, свалени на 29 юни 1944 г. до Русе<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/55423/pametna_plocha_za_zaginali_letci Паметна плоча за загинали летци]</ref>), 28 безследно изчезнали и умрели в свои армейски лазарети и при нелегалните, 69 умират пленени от получените в боевете смъртоносни рани. В български плен попадат над 333 чинове от англо-американските въздушни сили, които са затворени предимно във военнопленническия лагер в Шумен, на 8 септември 1944 г. там са намерени 327 военнопленници, представители на 9 държави, повечето американци<ref>{{Citation |title=военнопленническия лагер в Шумен |url=http://shumen-camp.info/index_bg.html |accessdate=2013-04-14 |archivedate=2013-10-22 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131022171859/http://shumen-camp.info/index_bg.html }}</ref>.
 
== Памет ==
* [http://www.clio.uni-sofia.bg/istinf/work/2219.pps. Въздушните бомбардировки над България по време на Втората световна война 1941 – 1944 г.]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}
* [http://edinzavet.wordpress.com/2008/02/21/pam-letci/#more-414 Паметник на летците – защитници на София (1943 – 1944)]
* [http://nauka.bg/a/паметник-на-летците-и-парашутистите-в-софия-0 Паметник на летците и парашутистите в София]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131019015718/http://nauka.bg/a/%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BAпаметник-%D0%BD%D0%B0на-%D0%BB%D0%B5%D1%82%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5летците-%D0%B8и-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%88%D1%83%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5парашутистите-%D0%B2в-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8Fсофия-0 |date=2013-10-19 }}
* [http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2014/02/19/2221554_petko_bocharov_otbeliazva_95_godini_dnes_s_jubileino/ Петко Бочаров юбилейно издание]
* [http://files.binar.bg/media/2015/01/Bomba1.mp3 Документален запис при бомбардировките на София 1943 – 1944 г. на сигнал за въздушна тревога и сигнал за отбой, записани на открито. Точното датата на конкретната бомбардировка не е известна] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150402153835/http://files.binar.bg/media/2015/01/Bomba1.mp3 |date=2015-04-02 }}.

Навигация