Разлика между версии на „Джърмейн Гриър“

Идеите на Гриър създават противоречия още от момента, в който първата ѝ книга „Жената-евнух“ (1970) я прави известна.''<ref name="Winant2015">Winant, Carmen (Spring 2015). "The Meaningful Disappearance of Germaine Greer". ''Cabinet'' (57).</ref>'' Международен [[бестселър]] и водоразделен текст във феминисткото движение, книгата предлага систематична деконструкция на идеи като [[Жена|женскост]] и [[женственост]], твърдейки, че жените са принудени да поемат подчинени роли в обществото, за да отговарят на мъжките фантазии за това какво означава да бъдеш жена. <ref>Saracoglu, Melody (12 May 2014). [http://www.newstatesman.com/voices/2014/05/melody-saracoglu-germaine-greer-one-woman-against-world "Melody Saracoglu on Germaine Greer: One Woman Against the World"], ''New Statesman''.</ref> <ref name=":1">Reilly, Susan P. (2010). "Female Eunuch". In Wallace, Elizabeth Kowaleski (ed.). ''Encyclopedia of Feminist Literary Theory''. New York: Routledge. p. 213</ref>

Междувременно Гриър пише книгата си „Жената евнух“. На 17 март 1969 г. тя обядва в квартал [[Сохо (Лондон)|Сохо]] със свой познат от Кеймбридж – Сони Мехта от издателската къща MacGibbon & Kee. Когато той я пита за идеи за нови книги, тя повтаря предложението на агентката си Даяна Крофорд, което първоначално е отхвърлила, да пише за женското избирателно право.<ref>{{Харвардска система за цитиране|Kleinhenz|2018}}; also see {{Харвардска система за цитиране|Packer|1984}}; {{Харвардска система за цитиране|Wallace|1999}}.</ref> Крофорд ѝ предлага да напише книга за 50-годишнината от предоставянето на избирателно право на жените във Великобритания през 1918 г.{{Sfn|<ref>Lake|, Marilyn (2016|). "'Revolution for the hell of it': the transatlantic genesis and serial provocations of The Female Eunuch". ''Australian Feminist Studies''. '''31''' (87):, p=. 11}}.</ref> „Това е книгата, която искам", ѝ казва Мехта. Той ѝ дава авансово 750 паунда и още 250 паунда, когато тя подписва договора. {{Sfn|<ref>Packer|, Clyde (1984|). No Return Ticket. Angus & Robertson., p=. 98}}.</ref> В конспект от три страници за него тя пише: „Ако [американският активист] Елдридж Кливър може да напише книга за замръзналата душа на негъра като част от прогреса към правилно излагане на проблема с цветнокожите, в крайна сметка една жена трябва да предприеме стъпки към очертаване на женското положение, тъй като тя установява, че то е оценявано според нейната чувствителност.“ {{Sfn|<ref>Lake| 2016|, p=. 7}}.</ref>

Обяснявайки защо е искала да напише книгата, в резюмето си тя казва: „Първо предполагам, че е за да изгладя вината си, че съм чичо Том за моя пол. Не харесвам жените. Вероятно споделям всички безгрижни и несъзнателни презрения, които мъжете сипят върху жените.“ В бележка от онова време тя определя 21 април 1969 г. като „денят, в който моята книга започва“ и [[Джанис Джоплин]] пее в [[Роял Албърт Хол|Албърт Хол]]. Вчера заглавието бе Strumpet Voluntary, a какво ще бъде днес?“{{Sfn|<ref>Lake| 2016|, p=. 9}}.</ref> Тя казва на ''Sydney Morning Herald'' през юли 1969 г., че книгата е почти завършена и ще изследва, по думите на репортера, „мита за ултра-женствената жена, от която се хранят и двата пола и в който и двамата в крайна сметка вярват“.<ref name="Bell31July1969">{{CiteBell, news|title=Lynne (31 July 1969). "Doctor who refuses to be type-cast|last=Bell|first=Lynne|date=31". July 1969|work=''The Sydney Morning Herald|page=''. p. 19}}.</ref> През февруари 1970 г. Гриър публикува статия в сп. „Оз“ – ''The Slag-Heap Erupts'', в която говори за своите предстоящи идеи, а именно, че жените са виновни за собственото си потисничество. „Мъжете всъщност не харесват жените“, пише тя, „и затова наистина не ги наемат на работа. Жените също не харесват жените и обикновено на тях също може да се разчита да наемат мъже за предпочитание пред жени.“{{Sfn|<ref>Greer|, Germaine (1986|) [1970]. "The Slag-Heap Erupts". ''The Madwoman's Underclothes: Essays and Occasional Writings 1968–1985''. London: Picador. First published in ''Oz'', February 1970, p=.26}}.</ref> Няколко британски феминистки, включително [[Анджела Картър]], [[Шийла Роуботам]] и Мишлън Вандор, ѝ отговарят гневно. {{Sfn|<ref>Magarey|, Susan (2010|). "Germaine Greer". In Smith, Bonnie G. (ed.). ''The Oxford Encyclopedia of Women in World History''. New York: Oxford University Press., p=. 403}}.</ref> Уандор пише възрашение в „Оз“ със заглавие ''On the end of Servile Peinitude: A reply to German's cunt power'' и твърди, че Гриър пише за феминистко движение, в което тя не е играла никаква роля и за което не знае нищо. {{Sfn|<ref>Spongberg|, Mary (1993|). [https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/09612029300200036 "If She's So Great, How Come So Many Pigs Dig Her? Germaine Greer and the malestream press"]. ''Women's History Review''. '''2''' (3): (407–419), 407, p=. 415}}.</ref>

1970 година е важна за феминизма на втората вълна. През февруари 400 жени се срещат в Колеж Ръскин в [[Оксфорд]] за конференцията на Британското женско движение.<ref>{{Харвардска система за цитиране|Lake|2016}}; {{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/radio4/womanshour/03/2010_08_thu.shtml|title=The first Women's Liberation Movement Conference|date=25 February 2010|work=Woman's Hour|publisher=BBC}}</ref> През август в Ню Йорк излиза книгата на [[Кейт Милър]] „Сексуална революция“.<ref>{{Cite news|url=https://newrepublic.com/article/131897/kate-millett-sexual-politics|title=What Kate Did|last=Doherty|first=Maggie|date=23 March 2016|work=The New Republic}}</ref> На 26 август в САЩ се провежда Женската стачка за равенство; на 31 август портретът на Милет от Алис Нийл е на корицата на списание „[[Тайм (списание)|Тайм]]“ и по онова време книгата ѝ е продадена в 15 хил. копия. <ref>{{Харвардска система за цитиране|Poirot|2004}}; {{Харвардска система за цитиране|Mosmann|2016}}; {{Харвардска система за цитиране|Kleinhenz|2018}}.</ref> През септември и октомври излиза сборникът ''Sisterhood Is Powerful'' под редакцията на Робин Морган и „Диалектиката на пола“ на [[Шуламит Файърстоун]].{{Sfn|<ref>Merck|, Mandy (2010). "[[iarchive:furtheradventure00merc|Prologue: Shulamith Firestone and Sexual Difference]]". In Merck, Mandy; Sandford, Stella (eds.). ''Further Adventures of The Dialectic of Sex: Critical Essays on Shulamith Firestone''. New York: Palgrave Macmillan. p=. 13}}.</ref> На 6 март 1971 г., облечена по монашеска роба, Гриър преминава през Централен Лондон с 2500 жени в Освободителния марш на жените.<ref>{{Cite news|title=Women who came out in the cold|last=Heilpern|first=John|date=7 March 1971|work=The Observer|page=1}}<br /><br />{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/gallery/2018/mar/03/womens-liberation-movement-march-1971-in-pictures|title=Women's Liberation Movement march, 1971 – in pictures|last=Whitmore|first=Greg|date=3 March 2018|work=The Guardian}}<br /><br />{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/theguardian/2013/mar/08/1971-womens-liberation-march-archive|title=From the archive, 8 March 1971: Women march for liberation in London|last=Tweedie|first=Jill|date=8 March 2013|work=The Guardian}}</ref> До този месец „Жената евнух“ е преведена на 8 езика и е почти разпродала втория си тираж.{{Sfn|Wallace|1999|p=299}} McGraw-Hill я издава в САЩ на 16 април 1971 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/1971/04/20/archives/the-best-feminist-book-so-far.html|title=Books of the Times|date=20 April 1971|work=[[The New York Times]]}}; {{Cite news|url=https://www.nytimes.com/1971/04/25/archives/the-female-eunuch-by-germaine-greer-349-pp-new-york-mcgrawhill-book.html|title=''The Female Eunuch'' by Germaine Greer|last=Kempton|first=Sally|date=25 April 1971|work=[[The New York Times]]}}</ref> Гриър настоява да отседне в хотел Челси в [[Ню Йорк]] – място за писатели и художници, а не в хотел Алгонкин, където издателят ѝ прави резервация; премиерата на книгата трябва да бъде обявена за друга дата, защото твърде много хора искат да присъстват.<ref>{{Харвардска система за цитиране|Spongberg|1993}}; for the Hotel Chelsea, {{Харвардска система за цитиране|Kleinhenz|2018}}.</ref> В рецензията си за книгата сп. „Ню Йорк Таймс“ описва Гриър като „висока 6 фута, неспокойно привлекателна, със синьо-сиви очи и с профила си напомняща на [[Грета Гарбо|Гарбо]]“. Издателите ѝ щ наричат „най-прекрасното създание, идващо от Австралия след коалата“.{{Sfn|<ref>Caine|, Barbara; Gatens|, Moira (1998|). ''Australian Feminism: a companion''. Melbourne and Oxford: Oxford University Press, p=. 44}}</ref>

Следва издание с мека корица на изд. „Паладин“ с обложка на британския художник Джон Холмс, повлиян от [[Рене Магрит]], показващ женски торс като костюм, окачен на парапет и с дръжка на всяко бедро. <ref>Russell, Marlowe (18 October 2011). [https://www.theguardian.com/artanddesign/2011/oct/18/john-holmes-obituary "John Holmes obituary"], ''The Guardian''.</ref> Клайв Хамилтън го смята за „може би най-запомнящата се и обезпокоителна обложка на книга, създавана някога“. <ref name="Hamilton2016p44">{{Харвардска система за цитиране|Hamilton|2016}}, p.44.</ref> Оприличавайки торса на „някакъв фибростъкло, отливано на индустриална производствена линия“, Кристин Уолъс пише, че първата версия на Холмс е безлика, гола жена, без гърди, „безпогрешна Джърмейн... косата модно афро-фризирана, до кръста върху куп стилизирани гърди, както се предполага - ампутирани при създаването на „женски евнух“ въз основа на предполагаемата еквивалентност на тестисите и млечните жлези“. Книгата е преиздадена през 2001 г. от Farrar, Straus & Giroux по подтик на [[Дженифър Баумгарднър]] – водеща феминистка на третата вълна и редакторка на издателската поредица ''Feminist Classics''. Според Джустина Влодарчик Гриър се появява като „любимата за третата вълна феминистка на втората вълна“. {{Sfn|<ref>Wlodarczyk|, Justyna (2010|). ''Ungrateful Daughters: Third Wave Feminist Writings''. Newcastle upon Tyne: Cambridge Scholars Publishing., p=. 24}}.</ref>

| source = —Germaine Greer, 1969, ''The Female Eunuch'', openingначални lineредове ofна theпървата first draftчернова.<ref>[http://hdl.handle.net/11343/42290 "''The Female Eunuch'' first draft"], University Library, The University of Melbourne.</ref>

}}„Жената евнух“ изследва как доминираният от мъжете свят влияе върху чувството за себе си на жената и как [[Сексизъм|сексистките]] [[Стереотип|стереотипи]] подкопават женската рационалност, автономност, власт и сексуалност. Посланието ѝ е, че жените трябва да търсят в себе си личното освобождение, преди да се опитат да променят света. В поредица глави в пет раздела - Тяло, Душа, Любов, Омраза и Революция - Гриър описва стереотипите, митовете и недоразуменията, които се съчетават, за да породят потисничеството. {{Sfn|<ref>Brock|, Malin Lidström (2016|). ''Writing Feminist Lives: The Biographical Battles over Betty Friedan, Germaine Greer, Gloria Steinem, and Simone de Beauvoir''. Cham: Palgrave Macmillan, p=. 80}}.</ref> Тя обобщава позицията на книгата през 2018 г. с: „Прави каквото искаш и искай това, което правиш... Не си вдигай гъза, ако не искаш да го вдигнеш.“ <ref>[https://www.youtube.com/watch?v=cCzilf_o6fg Interview with Germaine Greer] on YouTube, Festival of Dangerous Ideas 2012, Sydney Opera House</ref> Уолъс твърди, че това е либертарианско послание с предистория в Сидни Пънч, а не такова, породено от феминизма на деня. {{Sfn|<ref>Brock|, Malin Lidström (2016|). ''Writing Feminist Lives: The Biographical Battles over Betty Friedan, Germaine Greer, Gloria Steinem, and Simone de Beauvoir''. Cham: Palgrave Macmillan, p=. 82}}</ref> Първият параграф отделя мястото на книгата във феминистката [[историография]] (в по-ранна чернова първото изречение гласи: „Досега движението за освобождение на жените е мъничко, привилегировано и надценено“): {{Sfn|<ref>Lake|, Marilyn (2016|p=). "'Revolution for the hell of it': the transatlantic genesis and serial provocations of The Female Eunuch". ''Australian Feminist Studies''. '''31''' (87): 8}}</ref>„Тази книга е част от феминизма на втората вълна. Старите [[суфражетки]], които излежаха затвора си и продължиха да живеят в годините на постепенно приемане на жени в професии, които те отказваха да следват, в парламентарни свободи, които те отказаха да упражняват, в академични институции, които те използваха все повече и повече за магазини, в които биха могли да си извадят степени, докато чакат да се омъжат, виждат как духът им се възражда у по-младите жени с нова и жизнена роля...Новият акцент е различен. Тогава дамите от средната класа, които искаха реформа, а сега жените от средната класа призовават за революция. {{Sfn|<ref>Greer|, Germaine (2001|) [1970]. ''The Female Eunuch''. New York: Farrar, Straus & Giroux, p=. 13}}</ref>

Книгата завършва с: „Привилегированите жени ще ви грабнат за ръкава и ще се опитат да ви включат в „битката“ за реформи, но реформите са ретрогардни. Трябва да бъде прекъснат старият процес, а не да бъде стартиран нов. Огорчените жени ще ви призоват към бунт, но имате твърде много работа. Какво ''ще'' направите? " {{Sfn|<ref>Greer|, Germaine (2001|) [1970]. ''The Female Eunuch''. New York: Farrar, Straus & Giroux, p=. 371}}</ref>

Две от темите на книгата вече сочат пътя към „Пол и съдба“ 14 години по-късно, а именно, че нуклеарното семейство е лоша среда за жените и за отглеждането на деца, и че производството на женска сексуалност от западното общество е унизително и ограничаващо. Момичетата се феминизират от детството, като се учат на правила, които ги подчиняват. По-късно, когато жените възприемат стереотипната версия на възрастната женственост, те развиват чувство на срам от собствените си тела и губят своята естествена и политическа автономия. Резултатът е безсилие, изолация, намалена сексуалност и липса на радост. „Като животни“, казва тя пред [[Ню Йорк Таймс|„Ню Йорк Таймс“]] през март 1971 г., „които са кастрирани в земеделието, за да служат на скритите мотиви на господаря си - да бъдат угоени или послушни, жените са откъснати от способността си за действие.“ <ref name="weintraub22March1971">Weintraub, Judith (22 March 1971). [https://www.nytimes.com/books/99/05/09/specials/greer-shock.html "Germaine Greer&nbsp;– Opinions That May Shock the Faithful"], ''[[The New York Times]]''.</ref> Книгата ѝ твърди, че „[ж]ените има много малко представа за това колко мъжете ги мразят“, докато „[м]ъжете сами не познават дълбочината на своята омраза“. <ref>{{Харвардска система за цитиране|Greer|2001}}; also see {{Харвардска система за цитиране|Greer|1999}}.</ref> Феминизмът на първа вълна се проваля в своите революционни цели. „Реакцията не е революция", пише тя. „Това не е признак на революция, когато потиснатите възприемат маниерите на потисниците и практикуват потисничество от свое име. Нито е признак на революция, когато жените имитират мъжете...“ {{Sfn|<ref>Greer|, Germaine (2001|) [1970]. ''The Female Eunuch''. New York: Farrar, Straus & Giroux, p=. 353}}</ref> Американската феминистка [[Бети Фридан]], автор на ''Feminine Mystique'' (1963), иска за жените „равенство на възможностите в рамките на статуквото, безплатен достъп до света на язвата и коронарните съдове ", твърди тя. {{Sfn|<ref>Greer| 2001|, p=. 334}}.</ref>