Ансария: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
}} |
}} |
||
'''Джебел Ансария''', известна още и като '''Ен Нусайрия''' или само '''Ансария''' ( |
'''Джебел Ансария''', известна още и като '''Ен Нусайрия''' или само '''Ансария''' ({{lang|ar|جبال النصيرية}}) е планина в Западна Сирия, простираща се между крайбрежието на [[Средиземно море]] на запад и дълбоката тектонска падина на река [[Оронт|Ал Аси]] на изток. Дължина от север на юг около 130 km, ширина до 40 km. На юг, в района на езерото Хомс (на река [[Оронт|Ал Аси]]) чрез ниска (540 m) седловина се свързва с планината [[Ливан (планина)|Ливан]]. Максимална височина връх Наби Юнес 1562 m, разположен в северната ѝ част. Изградена е предимно от варовици и има платообразно било. Източните ѝ склонове са много стръмни, а западните – полегати, като постепенно потъват в крайбрежната низина. Годишната сума на валежите по западните ѝ склонове достига до 1500 mm. Над 1200 m н.в. през зимата се задържа снежна покривка. От планината извират малки, къси и пресъхващи през лятото реки, като най-големи са Ес Сарут (ляв приток на [[Оронт|Ал Аси]], Маркия, Ал Хусейн и Ал Кебир, вливащи се в Средиземно море. По склоновете ѝ са разположени малки горички съставени от дъб, лавър, кипарис, алепски бор и маквиси.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article025649.html «Большая Советская Энциклопедия» – Джебель-Ансария, т. 8, стр. 196]</ref> |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 10:22, 22 декември 2021
| Ансария | |
 | |
  Местоположение на картата на Сирия | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Сирия |
| Най-висок връх | Наби Юнес |
| Надм. височина | 1562 m |
Джебел Ансария, известна още и като Ен Нусайрия или само Ансария (на арабски: جبال النصيرية) е планина в Западна Сирия, простираща се между крайбрежието на Средиземно море на запад и дълбоката тектонска падина на река Ал Аси на изток. Дължина от север на юг около 130 km, ширина до 40 km. На юг, в района на езерото Хомс (на река Ал Аси) чрез ниска (540 m) седловина се свързва с планината Ливан. Максимална височина връх Наби Юнес 1562 m, разположен в северната ѝ част. Изградена е предимно от варовици и има платообразно било. Източните ѝ склонове са много стръмни, а западните – полегати, като постепенно потъват в крайбрежната низина. Годишната сума на валежите по западните ѝ склонове достига до 1500 mm. Над 1200 m н.в. през зимата се задържа снежна покривка. От планината извират малки, къси и пресъхващи през лятото реки, като най-големи са Ес Сарут (ляв приток на Ал Аси, Маркия, Ал Хусейн и Ал Кебир, вливащи се в Средиземно море. По склоновете ѝ са разположени малки горички съставени от дъб, лавър, кипарис, алепски бор и маквиси.[1]