Борис Богданов (генерал): Разлика между версии
допълнение по източника |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{към пояснение|Борис Богданов|Борис Богданов}} |
|||
{{към пояснение|Богданов|Богданов}} |
{{към пояснение|Богданов|Богданов}} |
||
{{Военно лице |
{{Военно лице |
||
| име = |
| име = |
||
Текуща версия към 23:10, 2 януари 2022
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Борис Богданов.
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Богданов.
| Борис Богданов | |
| български генерал | |
| Битки/войни | Втора световна война |
|---|---|
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | неизв.
|
Борис Йорданов Богданов е български офицер, генерал-майор.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Борис Богданов е роден на 30 януари 1894 година в Кюстендил. Завършва Военното на Негово Величество училище в София през 1913 година и на 22 септември е произведен в чин подпоручик. Служи във 2-ри артилерийски полк. На 5 октомври 1916 г. е произведен в чин поручик, а през 1919 г. в чин капитан. През 1927 г. е назначен на служба в 3-ти артилерийски полк, през следващата година е произведен в чин майор, а от 3 септември 1932 г. е подполковник. През 1935 г. е назначен на служба в 8-и дивизионен артилерийски полк и на 3 октомври 1936 г. е произведен в чин полковник. От 1939 до 1943 е командир на 7-a пехотна рилска дивизия, след което през 1943 година е назначен за инспектор на граничната стража. От 1944 е офицер за поръчки при Министъра на войната и по-късно същата година е назначен за инспектор по мобилизацията към Щаба на войската. Уволнен е на 13 септември 1944[1].
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (22 септември 1913)
- Поручик (5 октомври 1916)
- Капитан (1919)
- Майор (1928)
- Подполковник (3 септември 1932)
- Полковник (3 октомври 1936)
- Генерал-майор (6 май 1944)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 19
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 80.
