Странджанска фолклорна област: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Етикет: Препратки към пояснителни страници
В западната и средната част на Странджа е съществувал моминският обичай „Еньова буля”, свързан с бране на билки с увеличена лечебна сила и с топене и наричане на китки (по подобие на Васильовдонското напяване на пръстените в Средна Западна България и на ладуването в Северна България). В някои дни на Сирната неделя в странджанските села е шествувал народният карнавал на кукерите, изпълняван в различни варианти. Сирни заговезни се свързват и с „Пали кош”, обичай с театрални елементи. Около огъня на запалените кошове са играли хора на песен с инструментален съпровод на гайда и тъпан.
 
Коледните песни носят спецификата на тракийската област по отношение на мелодично изграждане, метроритъм, припевни построения и стихова организация. Въпреки близостта на тракийската област, в Странджа няма местни пазарски песни.
 
В някои странджански села до преди 30 г. е било запазено нестинарството[[нестинарство]]то. Въпреки че самата игра в огъня в деня на [[Св. св. Константин и Елена]] е почти отпаднала, все още са се изпълнявали някои от процесиите с икони и игри до местните манастири и аязма, водосветът, хората край огъня (с. [[Българи (област Бургас)|Българи]], [[Кондолово]], [[Резово]], М.[[Малко Търново]]). В нестанарския обичай се забелязва едно последование от обредни действия, предназначението на които е да подготви екстатичната игра в огъня, извършвана с надеждата за осигуряване на здраве и благополучие. Обредът в отделните моменти се придружава от гайда и тъпан, чиито инструментални хороводни мелодии (в 2- и 7-временен размер) оказват силно въздействие върху участниците в празника.
 
Сватбените песни в Странджа носят своя характерна специфика, която ги обединява върху основата на близост в мелодичното им развитие.
Жетварските песни са най-често безмензурни, с преобладаващо постепенно мелодично движение, добре орнаментирани. Изпълняват се антифонно от две певици по традиция със застъпване на последния тон от мелодичната строфа.
Хороводните песни също се интерпретират антифонно, но от две групи певици със застъпване в последния тон на първата строфа, при което не рядко на това място се получава неосъзната форма на двуглас. В Странджа хората според начина на изпълнението им се разграничават на „кротки”, „луди”, „тропали”, „рипани”, „подсурнати”. Стъпките им не са сложни, но доста разнообразни, което от своя страна определя спецификата на техния стил. И тук, в унисон с общобългарската музикална традиция, прави впечатление изобилието от хороводни мелодии в двувременен размер: Кротко хоро. Лява игра, Трите пъти, Тропано хоро.
 
Хороводни мелодии се изпълняват и в неравноделни размери в 5-временен размер Пайдушката, Зайчешката, Как се чука пипер в 7-временен размер Ръченица, Бонината, Костадинско, в 9-времен размер Леката, Кукленската, Кусти коня чеше.
В с. [[Българи (област Бургас)|Българи]] е запазено т.нар. Нямо хоро, хумористична игра без музика, придружена с комични движения.
 
Ладовата характеристика на песните се определя от особеностите на фригийския, дорийския и йонийския тетрахорд и от някои хроматични ладове. Въпреки че не е в голямо количество, необходимо е да се отбележи наличието на [[пентатоника]]та, тонов род, който е получил разпространение в ограничен кръг от селища само на някои музикално-фолклорни области. Пентатониката, използувана в част от странджанските обредни и хороводни мелодии, е по-често непълна, в разновидността, която е особено типична за родопския песенен стил.

Навигация