Великоморавия: Разлика между версии
м Бот: Козметични промени |
Редакция без резюме Етикети: Отменени Визуален редактор |
||
| Ред 99: | Ред 99: | ||
| епоха = [[Средновековие]] |
| епоха = [[Средновековие]] |
||
}} |
}} |
||
'''Великоморавия''', или '''Велика Моравия''' ({{lang|cs|Velká Morava, Velkomoravská říše}} – Великоморавска царство; {{lang|la|Moravia Magna}}), е средновековна [[славяни|славянска]] държава в Централна Европа. |
'''Великоморавия''', или '''Велика Моравия''' ({{lang|cs|Velká Morava, Velkomoravská říše}} – Великоморавска царство; {{lang|la|Moravia Magna}}), е средновековна [[славяни|славянска]] държава в Централна Европа , на територията на историческите региони [[Моравия]], [[Бохемия]], [[Силезия]] (в днешна [[Чехия]]), както и части от днешните [[Полша]], [[Словакия]], [[Унгария]], [[Австрия]], Германия. |
||
Пръв неин владетел е [[Моймир I]]. |
|||
Съществува от началото на [[9 век|9]] (ок. [[830]]) до началото на [[10 век]] на територията на историческите региони [[Моравия]], [[Бохемия]], [[Силезия]] (в днешна [[Чехия]]), както и части от днешните [[Полша]], [[Словакия]], [[Унгария]], [[Австрия]]. |
|||
Предпоставки за нейното създаване са разделянето на [[Франки|Франкската империя]] и рухването на [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]]. Пръв неин владетел е [[Моймир I]]. Терминът ''Великоморавия'' за пръв път се употребява от [[Византия|византийския]] император [[Константин VII Порфирогенет]] в неговия труд ''„De Administrando Imperio“'' (''„За управлението на империята“'', ок. [[950]] г.). |
|||
Столица на Великоморавия е град [[Велехрад]], днес село в Чехия. Тезата на някои унгарски историци (като [[Петер Юхас]]<ref>[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/P_Juhas_Kiril_Metodij_Moravija.pdf Петер Юхас. Кирил и Методий в Българска Моравия. С. 2000 г.]</ref>), че първоначално Великоморавия се е намирала доста по на юг, между устията на реките [[Драва]] и [[Сава (река)|Сава]] и разширението ѝ на север е станало едва при княз [[Светомир|Святополк]], а столицата Велеград е гръцката транскрипция на името [[Белград]] е напълно невярна. |
Столица на Великоморавия е град [[Велехрад]], днес село в Чехия. Тезата на някои унгарски историци (като [[Петер Юхас]]<ref>[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/P_Juhas_Kiril_Metodij_Moravija.pdf Петер Юхас. Кирил и Методий в Българска Моравия. С. 2000 г.]</ref>), че първоначално Великоморавия се е намирала доста по на юг, между устията на реките [[Драва]] и [[Сава (река)|Сава]] и разширението ѝ на север е станало едва при княз [[Светомир|Святополк]], а столицата Велеград е гръцката транскрипция на името [[Белград]] е напълно невярна. |
||
По времето на съществуването на Великоморавия териториите до река Дунав, сегашна Сърбия, не съществува като самостоятелна държава, а е част от Първото българско царство. По времето на |
По времето на съществуването на Великоморавия, териториите до река Дунав, сегашна Сърбия, не съществува като самостоятелна държава, а е част от Първото българско царство. По времето на княз Крум цялата тази територия е българска. ([[Първа българска държава]]). Хан Крум стига до пределите на Великоморавия. Държавата достига своя апогей при управлението на княз [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]]. През [[862]] година той изпраща пратеничество при византийския император [[Михаил III (Византия)|Михаил III]] с молба за помощ срещу опита за асимилация от страна на немски духовници, използващи латински език. По същото време Римска империя не съществува като империя, а като множество феодални владения с много различни непрекъснато сменящи се владетели. |
||
Великоморавските князе искат от [[василевс]]а да му изпрати духовници, които да проповядват [[християнство]]то на славянски език, тъй като християнството е проникнало в страната, но се проповядва на латински. Императорът му изпраща видните |
Великоморавските князе искат от [[василевс]]а да му изпрати духовници, които да проповядват [[християнство]]то на славянски език, тъй като християнството е проникнало в страната, но се проповядва на латински. Императорът му изпраща видните дипломати и книжовници от български произход [[Константин-Кирил Философ]] и [[Методий]] от град Солун, реалните славянобългарски имена на Кирил и Методий са - Страхота и Църха. |
||
Така в [[863]] г. във [[Велеград]] пристигат светите братя [[Кирил и Методий]], които проповядват на славянски, разбираем за |
Така в [[863]] г. във [[Велеград]] пристигат светите братя [[Кирил и Методий]], които проповядват на славянски, разбираем за местното население език, и обучават много ученици. Методий е въздигнат в архиепископ на Великоморавия в [[869]] г. Седалището му до смъртта му в [[885]] г. е във Велеград и днес е известно място за поклонение сред чешките и словашки православни. Католицизмът по това време не съществува във Великоморавия. Папата и католицизмът се настаняват на великоморавските територии много по-късно. През 885 година под натиск на немците, папа [[Стефан V]] издава [[була]], с която забранява богослужението на славянски език, макар, че и самите немци са нямали писменост и са си служили с латински език, а не с немски език. Учениците на св. Методий са изгонени от страната, като някои дори са продадени в робство на венецианските пазари. Чехи и словаци са лишени от богослужение на роден език от немското духовенство и им е наложена латинската азбука, наложени са им чужда азбука и чуждо духовенство. |
||
При [[Святополк I (Великоморавия)|Святополк I]] страната е все повече зависима |
При [[Святополк I (Великоморавия)|Святополк I]] страната е все повече зависима. Разгромена е от [[маджари|нахлуването на маджарите]] през [[906]] година, но от Великоморавия се образуват други три държави, наследници на Великоморавия. |
||
== Архитектура == |
== Архитектура == |
||
Братиславският замък е имал два каменни етажа и три базилики, построени в средата на 9 век. При разкопките на гробището до базиликата се открити от великоморавски бижута, подобни по стил и качество на тези от Микулцице. Името на замъка за първи път е записано в 907, по време на падането на Велика Моравия, както Брезалауспурц. |
Братиславският замък е имал два каменни етажа и три базилики, построени в средата на 9 век. При разкопките на гробището до базиликата се открити от великоморавски бижута, подобни по стил и качество на тези от Микулцице. Името на замъка за първи път е записано в 907, по време на падането на Велика Моравия, както Брезалауспурц. |
||
Повечето великоморавски замъци са доста големи укрепления, разположени по хълмовете, укрепени с дървени вериги от високи скали, каменни стени. |
Повечето великоморавски замъци са доста големи укрепления, разположени по хълмовете, укрепени с дървени вериги от високи скали, каменни стени. |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
Версия от 11:52, 11 януари 2022
 |
- Вижте пояснителната страница за други значения на Моравия.
| Великоморавия Velkomoravská říše | |
| — независимо княжество — | |
| 833 – 906 | |
 Знаме | |
 Територията на Великоморавия при управлението на Святополк I (871 – 894) | |
| Континент | Европа |
|---|---|
| Столица | Велехрад |
| Официален език | славянски, латински |
| Религия | славянско езичество, християнство |
| Форма на управление | наследствена монархия |
| Династия | Моймировичи |
| |
| Днес част от |  Австрия Словакия Унгария Чехия Украйна Полша Румъния Сърбия |
| Великоморавия в Общомедия | |
| Покръстване на Великоморавия | |
 „Кирил и Методий пристигат във Велехрад“, автор Йозеф Матхаузер | |
 | |
| Покръстване на Великоморавия в Общомедия |
| Църква „Света Маргарита“ | |
 Единствената запазена постройка от времето на Великоморавия | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Църква „Света Маргарита“ Местоположение в Словакия | |
| Страна | Словакия |
| окръг | Скалица |
| село | Копчани |
| Археология | |
| Вид | романска църква |
| Период | IХ век |
| Епоха | Средновековие |
| Църква „Света Маргарита“ в Общомедия | |
Великоморавия, или Велика Моравия (на чешки: Velká Morava, Velkomoravská říše – Великоморавска царство; на латински: Moravia Magna), е средновековна славянска държава в Централна Европа , на територията на историческите региони Моравия, Бохемия, Силезия (в днешна Чехия), както и части от днешните Полша, Словакия, Унгария, Австрия, Германия.
Пръв неин владетел е Моймир I.
Столица на Великоморавия е град Велехрад, днес село в Чехия. Тезата на някои унгарски историци (като Петер Юхас[1]), че първоначално Великоморавия се е намирала доста по на юг, между устията на реките Драва и Сава и разширението ѝ на север е станало едва при княз Святополк, а столицата Велеград е гръцката транскрипция на името Белград е напълно невярна.
По времето на съществуването на Великоморавия, териториите до река Дунав, сегашна Сърбия, не съществува като самостоятелна държава, а е част от Първото българско царство. По времето на княз Крум цялата тази територия е българска. (Първа българска държава). Хан Крум стига до пределите на Великоморавия. Държавата достига своя апогей при управлението на княз Ростислав. През 862 година той изпраща пратеничество при византийския император Михаил III с молба за помощ срещу опита за асимилация от страна на немски духовници, използващи латински език. По същото време Римска империя не съществува като империя, а като множество феодални владения с много различни непрекъснато сменящи се владетели.
Великоморавските князе искат от василевса да му изпрати духовници, които да проповядват християнството на славянски език, тъй като християнството е проникнало в страната, но се проповядва на латински. Императорът му изпраща видните дипломати и книжовници от български произход Константин-Кирил Философ и Методий от град Солун, реалните славянобългарски имена на Кирил и Методий са - Страхота и Църха.
Така в 863 г. във Велеград пристигат светите братя Кирил и Методий, които проповядват на славянски, разбираем за местното население език, и обучават много ученици. Методий е въздигнат в архиепископ на Великоморавия в 869 г. Седалището му до смъртта му в 885 г. е във Велеград и днес е известно място за поклонение сред чешките и словашки православни. Католицизмът по това време не съществува във Великоморавия. Папата и католицизмът се настаняват на великоморавските територии много по-късно. През 885 година под натиск на немците, папа Стефан V издава була, с която забранява богослужението на славянски език, макар, че и самите немци са нямали писменост и са си служили с латински език, а не с немски език. Учениците на св. Методий са изгонени от страната, като някои дори са продадени в робство на венецианските пазари. Чехи и словаци са лишени от богослужение на роден език от немското духовенство и им е наложена латинската азбука, наложени са им чужда азбука и чуждо духовенство.
При Святополк I страната е все повече зависима. Разгромена е от нахлуването на маджарите през 906 година, но от Великоморавия се образуват други три държави, наследници на Великоморавия.
Архитектура
Братиславският замък е имал два каменни етажа и три базилики, построени в средата на 9 век. При разкопките на гробището до базиликата се открити от великоморавски бижута, подобни по стил и качество на тези от Микулцице. Името на замъка за първи път е записано в 907, по време на падането на Велика Моравия, както Брезалауспурц.
Повечето великоморавски замъци са доста големи укрепления, разположени по хълмовете, укрепени с дървени вериги от високи скали, каменни стени.
Външни препратки
Източници
|
