Великоморавия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Козметични промени
Редакция без резюме
Ред 99: Ред 99:
| епоха = [[Средновековие]]
| епоха = [[Средновековие]]
}}
}}
'''Великоморавия''', или '''Велика Моравия''' ({{lang|cs|Velká Morava, Velkomoravská říše}} – Великоморавска царство; {{lang|la|Moravia Magna}}), е средновековна [[славяни|славянска]] държава в Централна Европа.
'''Великоморавия''', или '''Велика Моравия''' ({{lang|cs|Velká Morava, Velkomoravská říše}} – Великоморавска царство; {{lang|la|Moravia Magna}}), е средновековна [[славяни|славянска]] държава в Централна Европа , на територията на историческите региони [[Моравия]], [[Бохемия]], [[Силезия]] (в днешна [[Чехия]]), както и части от днешните [[Полша]], [[Словакия]], [[Унгария]], [[Австрия]], Германия.


Пръв неин владетел е [[Моймир I]].
Съществува от началото на [[9 век|9]] (ок. [[830]]) до началото на [[10 век]] на територията на историческите региони [[Моравия]], [[Бохемия]], [[Силезия]] (в днешна [[Чехия]]), както и части от днешните [[Полша]], [[Словакия]], [[Унгария]], [[Австрия]].

Предпоставки за нейното създаване са разделянето на [[Франки|Франкската империя]] и рухването на [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]]. Пръв неин владетел е [[Моймир I]]. Терминът ''Великоморавия'' за пръв път се употребява от [[Византия|византийския]] император [[Константин VII Порфирогенет]] в неговия труд ''„De Administrando Imperio“'' (''„За управлението на империята“'', ок. [[950]] г.).


Столица на Великоморавия е град [[Велехрад]], днес село в Чехия. Тезата на някои унгарски историци (като [[Петер Юхас]]<ref>[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/P_Juhas_Kiril_Metodij_Moravija.pdf Петер Юхас. Кирил и Методий в Българска Моравия. С. 2000 г.]</ref>), че първоначално Великоморавия се е намирала доста по на юг, между устията на реките [[Драва]] и [[Сава (река)|Сава]] и разширението ѝ на север е станало едва при княз [[Светомир|Святополк]], а столицата Велеград е гръцката транскрипция на името [[Белград]] е напълно невярна.
Столица на Великоморавия е град [[Велехрад]], днес село в Чехия. Тезата на някои унгарски историци (като [[Петер Юхас]]<ref>[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/P_Juhas_Kiril_Metodij_Moravija.pdf Петер Юхас. Кирил и Методий в Българска Моравия. С. 2000 г.]</ref>), че първоначално Великоморавия се е намирала доста по на юг, между устията на реките [[Драва]] и [[Сава (река)|Сава]] и разширението ѝ на север е станало едва при княз [[Светомир|Святополк]], а столицата Велеград е гръцката транскрипция на името [[Белград]] е напълно невярна.


По времето на съществуването на Великоморавия териториите до река Дунав, сегашна Сърбия, не съществува като самостоятелна държава, а е част от Първото българско царство. По времето на Хан Крум цялата тази територия е българска. ([[Първа българска държава]]). Хан Крум стига до пределите на Великоморавия. Държавата достига своя апогей при управлението на княз [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]]. През [[862]] година той изпраща пратеничество при византийския император [[Михаил III (Византия)|Михаил III]] с молба за помощ срещу [[българи]]те, готите от север и франките от запад. По същото време Римската империя не съществува като империя, а като отделни царства държави с много различни непрекъснато сменящи се владетели, По същото време започва оформянето на Венеция като търговски център и Рим като духовен, със създаване на Ватикана или градът на Господ. Римските владения след разпадане на робовладелския строй и настъпването на средновековната инквизиция и ранно феодалното общество, характеризиращо се с множество епидемии, недостиг на храна, и постоянни войни за надмощие, навлизането на исляма в Северна Африка и набезите на арабските племена в племена в днешен Египет, запалването и изпепеляването на Александрия, непрекъснатите войни с Византия за надмощие и контрол над градовете в Северна Африка и Персия, както и поддържането на търговските пътища на италианските царе и Константинопол. Периодът е характерен с непрекъснатите войни за надмощие между шиити и сунити, стремящи се да наложат или увеличат сферите на влияние над Малоазийския полуостров, Ерусалим, Сирия и Северна Африка. Освен това ислямът навлиза трайно в Египет, след разбиването и заграбването от Византия и Рим на житните и оризови полета в северната или долната делта на Нил. По това време започва ислямското навлизане първо в Египет, после в Либия, Мароко, Алжир, Тунис поради създадения вакуум или неспособност на Рим да контролира провинциите в Северна Африка. Византия води непрекъснати сухопътни войни и доминира над корабостроенето в Средиземно море. Характерно за периода е използването на „гръцки огън“ или опожаряване на противника вместо ограбване и заробване.
По времето на съществуването на Великоморавия, териториите до река Дунав, сегашна Сърбия, не съществува като самостоятелна държава, а е част от Първото българско царство. По времето на княз Крум цялата тази територия е българска. ([[Първа българска държава]]). Хан Крум стига до пределите на Великоморавия. Държавата достига своя апогей при управлението на княз [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]]. През [[862]] година той изпраща пратеничество при византийския император [[Михаил III (Византия)|Михаил III]] с молба за помощ срещу опита за асимилация от страна на немски духовници, използващи латински език. По същото време Римска империя не съществува като империя, а като множество феодални владения с много различни непрекъснато сменящи се владетели.


Великоморавските князе искат от [[василевс]]а да му изпрати духовници, които да проповядват [[християнство]]то на славянски език, тъй като християнството е проникнало в страната, но се проповядва на латински. Императорът му изпраща видните византийски дипломати и книжовници от славянски произход [[Константин-Кирил Философ]] и [[Методий]].
Великоморавските князе искат от [[василевс]]а да му изпрати духовници, които да проповядват [[християнство]]то на славянски език, тъй като християнството е проникнало в страната, но се проповядва на латински. Императорът му изпраща видните дипломати и книжовници от български произход [[Константин-Кирил Философ]] и [[Методий]] от град Солун, реалните славянобългарски имена на Кирил и Методий са - Страхота и Църха.


Така в [[863]] г. във [[Велеград]] пристигат светите братя [[Кирил и Методий]], които проповядват на славянски, разбираем за местните език, и обучават много ученици. Методий е въздигнат в архиепископ на Великоморавия в [[869]] г. Седалището му до смъртта му в [[885]] г. е във Велеград и днес е известно място за поклонение сред чешките и словашки православни. Католицизмът по това време не съществува във Великоморавия. Папата и католицизмът се настаняват на великоморавските територии с намаляване на влиянието на Византия и непрекъснатите набези на Норманите и франките, както и готите. През 885 година под натиск на германците папа [[Стефан V]] издава [[була]], с която забранява богослужението на славянски език. Учениците на св. Методий са изгонени от страната, като някои дори са продадени в робство на венецианските пазари. Чехи и словаци са лишени от богослужение на роден език от немското духовенство и им е наложена латинската азбука.
Така в [[863]] г. във [[Велеград]] пристигат светите братя [[Кирил и Методий]], които проповядват на славянски, разбираем за местното население език, и обучават много ученици. Методий е въздигнат в архиепископ на Великоморавия в [[869]] г. Седалището му до смъртта му в [[885]] г. е във Велеград и днес е известно място за поклонение сред чешките и словашки православни. Католицизмът по това време не съществува във Великоморавия. Папата и католицизмът се настаняват на великоморавските територии много по-късно. През 885 година под натиск на немците, папа [[Стефан V]] издава [[була]], с която забранява богослужението на славянски език, макар, че и самите немци са нямали писменост и са си служили с латински език, а не с немски език. Учениците на св. Методий са изгонени от страната, като някои дори са продадени в робство на венецианските пазари. Чехи и словаци са лишени от богослужение на роден език от немското духовенство и им е наложена латинската азбука, наложени са им чужда азбука и чуждо духовенство.


При [[Святополк I (Великоморавия)|Святополк I]] страната е все повече зависима от готите. Разгромена е окончателно от [[маджари|нахлуването на маджарите]] през [[906]] година.
При [[Святополк I (Великоморавия)|Святополк I]] страната е все повече зависима. Разгромена е от [[маджари|нахлуването на маджарите]] през [[906]] година, но от Великоморавия се образуват други три държави, наследници на Великоморавия.


== Архитектура ==
== Архитектура ==
Братиславският замък е имал два каменни етажа и три базилики, построени в средата на 9 век. При разкопките на гробището до базиликата се открити от великоморавски бижута, подобни по стил и качество на тези от Микулцице. Името на замъка за първи път е записано в 907, по време на падането на Велика Моравия, както Брезалауспурц. Това име буквално означава „замъка на Браслав“. Браслав от Панония е граф, назначен от Франкската империя Франция.
Братиславският замък е имал два каменни етажа и три базилики, построени в средата на 9 век. При разкопките на гробището до базиликата се открити от великоморавски бижута, подобни по стил и качество на тези от Микулцице. Името на замъка за първи път е записано в 907, по време на падането на Велика Моравия, както Брезалауспурц.


Повечето великоморавски замъци са доста големи укрепления, разположени по хълмовете, укрепени с дървени вериги от високи скали, каменни стени. Архитектурата от това време е смесица между византийското и римско влияние до установяването на Франкската империя.
Повечето великоморавски замъци са доста големи укрепления, разположени по хълмовете, укрепени с дървени вериги от високи скали, каменни стени.


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==

Версия от 11:52, 11 януари 2022

Вижте пояснителната страница за други значения на Моравия.

Великоморавия
Velkomoravská říše
— независимо княжество
833 – 906
Знаме
Знаме
      
Територията на Великоморавия при управлението на Святополк I (871 – 894)
Територията на Великоморавия при управлението на Святополк I (871 – 894)
КонтинентЕвропа
СтолицаВелехрад
Официален езикславянски, латински
Религияславянско езичество, християнство
Форма на управлениенаследствена монархия
ДинастияМоймировичи
Предшественик
Аварски хаганат
Държава на Само
Моравско княжество
Нитранско княжество
Наследник
Бохемско херцогство
Лютичи
Източнофранкско кралство
Кралство Унгария
Днес част от Австрия
 Словакия
 Унгария
 Чехия
 Украйна
 Полша
 Румъния
 Сърбия
Великоморавия в Общомедия
Покръстване на Великоморавия
„Кирил и Методий пристигат във Велехрад“, автор Йозеф Матхаузер
„Кирил и Методий пристигат във Велехрад“,
автор Йозеф Матхаузер
Карта
Покръстване на Великоморавия в Общомедия
Църква „Света Маргарита“
Единствената запазена постройка от времето на Великоморавия
Единствената запазена постройка от времето на Великоморавия
Местоположение
49.6034° с. ш. 18.1528° и. д.
Църква „Света Маргарита“
Местоположение в Словакия
Страна Словакия
окръгСкалица
селоКопчани
Археология
Видроманска църква
ПериодIХ век
ЕпохаСредновековие
Църква „Света Маргарита“ в Общомедия

Великоморавия, или Велика Моравия (на чешки: Velká Morava, Velkomoravská říše – Великоморавска царство; на латински: Moravia Magna), е средновековна славянска държава в Централна Европа , на територията на историческите региони Моравия, Бохемия, Силезия (в днешна Чехия), както и части от днешните Полша, Словакия, Унгария, Австрия, Германия.

Пръв неин владетел е Моймир I.

Столица на Великоморавия е град Велехрад, днес село в Чехия. Тезата на някои унгарски историци (като Петер Юхас[1]), че първоначално Великоморавия се е намирала доста по на юг, между устията на реките Драва и Сава и разширението ѝ на север е станало едва при княз Святополк, а столицата Велеград е гръцката транскрипция на името Белград е напълно невярна.

По времето на съществуването на Великоморавия, териториите до река Дунав, сегашна Сърбия, не съществува като самостоятелна държава, а е част от Първото българско царство. По времето на княз Крум цялата тази територия е българска. (Първа българска държава). Хан Крум стига до пределите на Великоморавия. Държавата достига своя апогей при управлението на княз Ростислав. През 862 година той изпраща пратеничество при византийския император Михаил III с молба за помощ срещу опита за асимилация от страна на немски духовници, използващи латински език. По същото време Римска империя не съществува като империя, а като множество феодални владения с много различни непрекъснато сменящи се владетели.

Великоморавските князе искат от василевса да му изпрати духовници, които да проповядват християнството на славянски език, тъй като християнството е проникнало в страната, но се проповядва на латински. Императорът му изпраща видните дипломати и книжовници от български произход Константин-Кирил Философ и Методий от град Солун, реалните славянобългарски имена на Кирил и Методий са - Страхота и Църха.

Така в 863 г. във Велеград пристигат светите братя Кирил и Методий, които проповядват на славянски, разбираем за местното население език, и обучават много ученици. Методий е въздигнат в архиепископ на Великоморавия в 869 г. Седалището му до смъртта му в 885 г. е във Велеград и днес е известно място за поклонение сред чешките и словашки православни. Католицизмът по това време не съществува във Великоморавия. Папата и католицизмът се настаняват на великоморавските територии много по-късно. През 885 година под натиск на немците, папа Стефан V издава була, с която забранява богослужението на славянски език, макар, че и самите немци са нямали писменост и са си служили с латински език, а не с немски език. Учениците на св. Методий са изгонени от страната, като някои дори са продадени в робство на венецианските пазари. Чехи и словаци са лишени от богослужение на роден език от немското духовенство и им е наложена латинската азбука, наложени са им чужда азбука и чуждо духовенство.

При Святополк I страната е все повече зависима. Разгромена е от нахлуването на маджарите през 906 година, но от Великоморавия се образуват други три държави, наследници на Великоморавия.

Архитектура

Братиславският замък е имал два каменни етажа и три базилики, построени в средата на 9 век. При разкопките на гробището до базиликата се открити от великоморавски бижута, подобни по стил и качество на тези от Микулцице. Името на замъка за първи път е записано в 907, по време на падането на Велика Моравия, както Брезалауспурц.

Повечето великоморавски замъци са доста големи укрепления, разположени по хълмовете, укрепени с дървени вериги от високи скали, каменни стени.

Външни препратки

Източници