498 г. пр.н.е.: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакция
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (- “ +“); козметични промени
TedMBot (беседа | приноси)
Ботове
60 024 редакции
м правопис/общо форматиране
 
Ред 1: Ред 1:
{{Век|-5}}
{{Век|-5}}

== Събития ==
== Събития ==
=== В Азия ===
=== В Азия ===
==== В Персийската империя ====
==== В Персийската империя ====
* Цар на [[Ахеменидско царство|Персийската (Ахеменидска) империя]] e [[Дарий I]] (522-486 г. пр.н.е.).<ref name = Spencen>Iain Spencen. „Conflict in Ancient Greece and Rome: The Definitive Political, Social, and Military Encyclopedia“, ABC-CLIO, LLC, 2016. стр. 229</ref>
* Цар на [[Ахеменидско царство|Персийската (Ахеменидска) империя]] e [[Дарий I]] (522 – 486 г. пр.н.е.).<ref name = Spencen>Iain Spencen. „Conflict in Ancient Greece and Rome: The Definitive Political, Social, and Military Encyclopedia“, ABC-CLIO, LLC, 2016. стр. 229</ref>
* [[Йонийско въстание]]:
* [[Йонийско въстание]]:
** През пролетта в [[Милет]] пристигат 20 атински и 5 [[Еретрия|еретрийски]] кораби, които усилват силите на въстаниците.<ref name=Boardman>John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 482</ref>
** През пролетта в [[Милет]] пристигат 20 атински и 5 [[Еретрия|еретрийски]] кораби, които усилват силите на въстаниците.<ref name=Boardman>John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 482</ref>
** Силите на въстаниците и подкрепленията им се установяват в [[Ефес]], откъдето извършват изненадваща атака над град [[Сарди]], който е седалище на сатрапа на [[Лидия (сатрапия)|Лидия]] [[Артаферн]]. По-голямата част от града е превзета и изгорена, но Артаферн успява да се укрепи и да удържи цитаделата.<ref name=Boardman1>John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 483</ref>
** Силите на въстаниците и подкрепленията им се установяват в [[Ефес]], откъдето извършват изненадваща атака над град [[Сарди]], който е седалище на сатрапа на [[Лидия (сатрапия)|Лидия]] [[Артаферн]]. По-голямата част от града е превзета и изгорена, но Артаферн успява да се укрепи и да удържи цитаделата.<ref name=Boardman1>John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 483</ref>
** След като йонийците разбират за пристигащи персийски подкрепления те започват бързо отстъпление, но в близост до Ефес са застигнати и разбити от персите. След това поражение, в което загива еретрийскя командир [[Евалкид]], войиниците от [[Атина]] и [[Еретрия]] поемат обратно към дома.<ref name=Boardman1>John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 483</ref>
** След като йонийците разбират за пристигащи персийски подкрепления те започват бързо отстъпление, но в близост до Ефес са застигнати и разбити от персите. След това поражение, в което загива еретрийскя командир [[Евалкид]], войиниците от [[Атина]] и [[Еретрия]] поемат обратно към дома.<ref name=Boardman1/>
** Йоннийският флот удържа победа над [[Византион]] и се насочва на юг, за да вдигне на въстание градовете на [[Кария]].<ref name=Boardman1>John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 483</ref>
** Йоннийският флот удържа победа над [[Византион]] и се насочва на юг, за да вдигне на въстание градовете на [[Кария]].<ref name=Boardman1/>
** Гръцките градове на oстров [[Кипър]] въстават. Главният финикийски град [[Аматунда]] е обсаден.<ref name=Boardman1>John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 483</ref>
** Гръцките градове на oстров [[Кипър]] въстават. Главният финикийски град [[Аматунда]] е обсаден.<ref name=Boardman1/>


=== В Европа ===
=== В Европа ===
Ред 28: Ред 29:
* [[Аминта I Македонски|Аминта I]], цар на [[Древна Македония]]
* [[Аминта I Македонски|Аминта I]], цар на [[Древна Македония]]
* [[Евалкид]], гръцки атлет и военен командир от [[Еретрия]]
* [[Евалкид]], гръцки атлет и военен командир от [[Еретрия]]
* [[Клеандър (тиран)|Клеандър]], тиран на град Гела (управлявяал 505-498 г. пр.н.е.)
* [[Клеандър (тиран)|Клеандър]], тиран на град Гела (управлявяал 505 – 498 г. пр.н.е.)


== Източници ==
== Източници ==

Текуща версия към 02:13, 23 януари 2022

<< 5 век пр.н.е. >>
00 99 98 97 96 95 94 93 92 91
90 89 88 87 86 85 84 83 82 81
80 79 78 77 76 75 74 73 72 71
70 69 68 67 66 65 64 63 62 61
60 59 58 57 56 55 54 53 52 51
50 49 48 47 46 45 44 43 42 41
40 39 38 37 36 35 34 33 32 31
30 29 28 27 26 25 24 23 22 21
20 19 18 17 16 15 14 13 12 11
10 09 08 07 06 05 04 03 02 01

Събития[редактиране | редактиране на кода]

В Азия[редактиране | редактиране на кода]

В Персийската империя[редактиране | редактиране на кода]

  • Цар на Персийската (Ахеменидска) империя e Дарий I (522 – 486 г. пр.н.е.).[1]
  • Йонийско въстание:
    • През пролетта в Милет пристигат 20 атински и 5 еретрийски кораби, които усилват силите на въстаниците.[2]
    • Силите на въстаниците и подкрепленията им се установяват в Ефес, откъдето извършват изненадваща атака над град Сарди, който е седалище на сатрапа на Лидия Артаферн. По-голямата част от града е превзета и изгорена, но Артаферн успява да се укрепи и да удържи цитаделата.[3]
    • След като йонийците разбират за пристигащи персийски подкрепления те започват бързо отстъпление, но в близост до Ефес са застигнати и разбити от персите. След това поражение, в което загива еретрийскя командир Евалкид, войиниците от Атина и Еретрия поемат обратно към дома.[3]
    • Йоннийският флот удържа победа над Византион и се насочва на юг, за да вдигне на въстание градовете на Кария.[3]
    • Гръцките градове на oстров Кипър въстават. Главният финикийски град Аматунда е обсаден.[3]

В Европа[редактиране | редактиране на кода]

В Римската република[редактиране | редактиране на кода]

В Македония[редактиране | редактиране на кода]

В Сицилия[редактиране | редактиране на кода]

Родени[редактиране | редактиране на кода]

Починали[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Iain Spencen. „Conflict in Ancient Greece and Rome: The Definitive Political, Social, and Military Encyclopedia“, ABC-CLIO, LLC, 2016. стр. 229
  2. ↑ John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 482
  3. ↑ а б в г John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 483
  4. ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 285
  5. ↑ John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 651
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=498_г._пр.н.е.&oldid=11276879“.